Мистериозна генетична болест води до парализа и мъчителна смърт

Затова те се борят медикаментите да се поемат от държавата. Георги Ковачев е част от гилдията на благовградските художници. Освен картините, особената осанка винаги му е отреждала специално място сред любимците на местната бохема. Поне до преди 3 години и половина. „Всичко остава като далечен сън - животът, който си имал. Губиш всичко - губиш си живота, губиш си мъжествеността, губиш си потентността. Това е един от симптомите на болестта”, казва художникът за bTV.

„Нямам сила да изстискам боичка. За ръцете съм с ръкавици, защото те ми служат като някаква външна протеза. Общо взето без тях почти нямам мускули. Мъча се да рисувам”, продължава Георги Ковачев.

Трансформацията започва преди 3,5 г. с невинно изтръпване на ръцете и постоянното усещане, че стъпва върху малки камъчета. Следват пристъпи на ниско кръвно, рязко отслабване и стотици изследвания. „След няколко години лутане установих, че съм болен от тази фамилна амилоидна полиневропатия. Тогава за първи път чух тази дума”, признава мъжът.

Същата диагноза чува и 54-годишната Кирилка Спасова през декември след цели 2 г. прегледи от невролози, кардиолози и психиатри.
„Колеги, познати, с които съм работила 20 години, ме подминават и не могат да ме познаят. Преди съм била 90 килограма, сега съм 65. Тотално, тотално променена”, казва жената.

Диагноза Фамилна амилоидна полиневропатия е поставена за първи път България в клиниката по неврология на „Александровска" болница преди 4 години. От тогава неврологът д-р Стайко Сарафов регистрира заболяването в 32 фамилии в страната, като 26 от тях се намират в района на Благоевград и Кюстендил. Противно на логиката, случаите не са свързани, а пациентите нямат родствена връзка помежду си.

Първите симптоми се проявяват около 50-годишна възраст, но има случаи и на доста по-млади пациенти. Мутиралият ген причинява натрупване на специален белтък, който поразява първо крайниците и сърцето.
„За съжаление завършва фатално, тъй като болните рано или късно заради увреждането на периферните нерви, се инвалидизират”, обясни д-р Сарафов.

Напълно успешно лечение няма. Преди година и половина в Европейския съюз е одобрено лекарство, което успява единствено да забави развитието на болестта. Тя се развива при всички, които имат наследения ген, което я превръща в много по-опасно заболяване от рака, например.

Вероятността да бъде унаследена мутацията е 50 % за всяко дете поотделно. „За съжаление в природата тази математическа сметка се оказва грешна. Имали сме семейство, което има две деца, и двете деца носят мутацията”, заяви д-р Сарафов.
30-годишната Михаела Райдовска е прокурор в Софийска районна прокуратура. Тя вече знае, че е наследила повредения ген от майка си. Все още се страхува да изследва 11-месечната си дъщеря, защото за разлика от страните в Западна Европа, Българската здравноосигурителна каса не поема лечението на болните. Цена е напълно непосилна - повече от 10 000 евро на месец.

„Твърде вероятно е да отидем в друга държава, защото лекарството е непосилно скъпо за нас - трябва да дадем шанс на детето ни”, категорична е Райдовска.

Всички, при които смъртоносната мутация е установена, имат семейства с едно или повече деца. Носителите на болестта са превърнали опитите за включване на болестта и лекарството в списъка на заплащаните от здравноосигурителната каса в своя кауза на живот и смърт. Миналата година не успяват, защото изпускат крайния срок за подаване на молба - 15 януари.
„Веднъж годишно се планира бюджетът на НЗОК и всъщност включванията на заболяванията следва да бъдат съобразени и с тези възможности”, каза д-р Ивелина Георгиева от Здравната каса.

Тази година документите са подадени на време. До края на февруари ще бъде взето решение дали конкретното заболяване ще бъде включено в списъка на заболяванията, които НЗОК заплаща за домашно лечение.

Проблемът с фамилната амилуидна полиневропатия е не само наш частен проблем, а социален. Вероятно има много други хора, засегнати от заболяването, които дори не подозират.