Цветанов: Искам да затворим темата ДС

Всичко, което беше направено в условията на функционирането на бившата Държавна сигурност и прехода, който започна в България след 1989 г., е съвсем нормално да бъде показано. Много от тези лица, които имаха представителни функции в някои държави, създадоха фирми и оперираха с пари на българския данъкоплатец, заяви Цветанов, цитиран от „Фокус”.

По думите на Цветанов - в тази посока е била дадена много висока оценка от представителите на Германия.

„През 2006 г. с приемането на Закона за досиетата влезе една разпоредба – параграф 12, която ограничи възможността да бъдат открити досиетата на всички представители на разузнавателните служби. С политическата воля, дебата и кръглите маси, които бяха проведени в тази посока с представители предимно от Германия, реализираме политически акт, който за голямо съжаление не беше реализиран в началото на годините на прехода”, добави вицепремиерът. Той цитира думи, на Методи Андреев: „1997-2001 г. СДС не издържа този изпит, защото нямаха политическата воля. С отпадането на параграф 12 връщане назад няма”, заяви Цветанов.

„За да няма спекулации, Член 32 от Закона за досиетата много ясно дава правната възможност когато има достатъчно добре аргументирано становище, с много ясна конкретика към дадено лице, което в момента е действащо или има определени отговорности, свързани с националната сигурност на страната, да не бъде оповестено и в тази връзка се създаде специален архивен фонд. Това са решения, които не подлежат на обжалване от нито една институция в България. Това е гаранция, че по никакъв начин няма да бъде застрашена националната сигурност”, каза още Цветан Цветанов.

„Илюстрирах един пример за това как в тези години се е правил опит за унищожаването на подобни досиета и дадох пример с Атанас Тилев, защото когато неговото досие е трябвало да отиде в Комисията по досиетата, се е установило, че всъщност досието е унищожено и то в управлението, когато е бил Бриго Аспарухов. След освобождаването на Бриго Аспарухов от Националната разузнавателна служба, той е отишъл на работа точно при Атанас Тилев, който му е бил работодател”, добави Цветанов.

По думите му Атанас Тилев и представителите на бившата Държавна сигурност са участвали много активно и в разграбването на парите на българските спестители с функционирането на банковия сектор в най-тежкия период на банковата система в годините на преход – 1995 - 1996 г.

„Неслучайно тези, които са шефове на тези банки, в голямата си част са били съпричастни към бившата Държавна сигурност.” Цветанов отново използва за пример Атанас Тилев и Банка за земеделски кредит, обвинени за злоупотреби. „Аз съм убеден, че и затова решението в съдебна зала не беше възможно да се гледа от по-висока инстанция поради стечение на обстоятелствата и решението, което беше взела Мирослава Тодорова като председател на Съюза на съдиите.

През 2007 г. тя се произнася по това дело, защото тя го гледа персонално. Забавянето на мотивите с 5 години доведе до това на 3 януари 2013 г. Софийският апелативен съд да обоснове решението си, че е изтекла цялата давност и по този начин не може да се търси наказателна отговорност”, посочи министър Цветанов.

„В Първа частна банка беше бившият съпруг на Моника Йосифова (Венцислав Йосифов – бел.ред.), който беше кандидат за президент на изборите 2011 г., така и за вицепрезидент (Емилиян Димитров – бел.ред.) другият участник в управителното тяло в Първа частна банка. Когато бяха разсекретени досиетата, се оказа, че те действително са били съпричастни към бившата Държавна сигурност”, заяви Цветанов.

„Фалитът на Първа частна банка и на всички останали банки – „Славяни”, „Тракия” – са неща, които трябваше да бъдат разкрити и да бъдат отворени досиетата на бившата Държавна сигурност в началните години на прехода. Държавата днес нямаше да влиза в историята с президент Гоце и да кажем, че представител на бившата Държавна сигурност всъщност е бил и президент на страната”, каза още вицепремиерът.