Скандал - кой колко хиляди лв. заплата получава

Причина за препирнята стана обаждане на Яне Янев в ефир и острата му критика към водещата Анна Цолова относно изказване, че се е опитала да открие приетите на първо четене промени в Закона за публичност на доходите, но не успяла, освен няколко материала, в които се посочва, че целта е да се атакува Кристалина Георгиева.  

„Това е абсолютна глупост", заяви Янев и попита дали Цолова чете само заглавия и гледа ли емисията на bTV, в която промените в закона са били отразени още преди седмица.

Това провокира колегата на Цолова Виктор Николаев да попита Яне Янев дали той е декларирал изцяло получаваните 7000 лв. на месец, след като е сключил договор със себе си във връзка с работата му като депутат.
“Само искахме да ви попитаме – 7000 лева е заплатата ви или получавате 7000 лева над нея?”

“Това, което трябва, аз съм декларирал. И не повтаряйте като папагал едно и също. Няма да получите отговор”, отговори на атаката Яне Янев и на свой ред поиска и журналистите да обявяват доходите си.

„Вие, г-н Виктор Николаев колко пари получавате", извика Янев. „Точно на вас ли пък да обяснявам", отговори журналистът. Цолова смело защити колегата си като каза, че двамата работят в частна фирма и не са задължени да обявяват доходите си, тъй като не получават пари от данъците на хората. „Вие сте модератори на общественото мнение и може да го тласнете в определена посока, затова е необходимо да се знае колко пари получавате", каза Янев.

Промените в Закона за публичност на доходите ще изкарат на светло доходите на ръководителите на едни от най-важните структури, обясни проекта Емил Василев от РЗС. За партията най-важна е групата от сферата на бизнеса, тъй като вече ще трябва да декларират имуществото си шефовете на ЕРП-тата, топлофикационните дружества и водоснабдяването, както и газовите компании. Това са монополи, които действат на държавно регулиран пазар, заяви Василев.

Другата група е от сферата на политиката - евродепутати, еврокомисари и членове на ръководствата на политически партии. Досега длъжни бяха само представените в централната и местна власт, посочи Емил Василев.
Неправителствените организации също трябва да обявят имуществото си, но това ще важи за организациите, които получават държавни средства и работят за обществени цели. Според Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация" обаче именно това не е влязло като текст в закона. Той попита защо промените се внасят на тъмно. Целта е да се отмъсти на протестиращите, смята Кашъмов.

Според председателя на Сметната палата Валери Димитров идеологията на закона е да се проверяват само висшите държавни длъжности, за да се провери кой как влиза и излиза от властта. Поправките обаче променят философията на закона, посочи Димитров. Той попита на какво основание директорите на държавните дружества да не обявяват имуществото си и даде за пример НЕК. Дори Европейската комисия, която проверява изпълнението на Закона за публичност на доходите не са предлагали подобно разширение на обхвата на проверяваните лица.