Дилов: Отказът да признаем арменския геноцид е отричане на историята

По думите на Любен Дилов - син, 24 април е една дата, която трябва да е колкото дата за памет на арменците, колкото и дата за български скандал. Отказът на България да признае арменския геноцид е отказ за признае собствената си история.

Арменският геноцид поставя началото на поредица такива. Но у нас има една партия, която се противопоставя на признаването му. Наистина признаването няма да се приеме леко от Турция, но собственото ни достойнство изисква да направим този ход. Истината ще направи свободни както нас, така и турците, допълни той.

Според Астор, не само българската държава, но и много други не са признали геноцида. Това е обидно. Как могат да се правят на луди и да го отричат или извъртат, попита илюзионистът.

Арменците се чувстваме много добре в България. Семейството на майка ми е потърсило спасение тук и е било прието. В същото време семейството на баща ми е било спасено от турци, разказва Астор.

Турция използва своите механизми, за да може да притеснява отделните държави, които са приели геноцида, твърди Топакбашян. Страната употребява своя политически и икономически натиск, а държавите се съобразяват с нея. Но навсякъде, където тя е отправила заплахи, те са краткосрочни. Тя все пак не може да си спре дипломатическите отношения с 22-те държави, приели геноцида, не може да се изолира.

Според нея светът се променя и става цивилизован. Това ще доведе до изплащане на компенсации на наследниците на репресираните арменци. Точно компенсациите ги карат да не искат да признаят историята, допълни тя.

Астор е оптимист, че Турция ще признаят истината.

Преди да е спасила своите евреи, България е спасила арменците. Това трябва да й се признае. Тя отвори вратите си за арменците и те, където и по света да живеят, го помнят, заключи Топакбашян.

На питане за картата, публикувана в турско издание, при която част от България е присъединена към южната ни съседка, Дилов каза, че навсякъде има идиоти. Според него това не е позиция на вестника, а на някаква организация. Национализмът е като мъжкото достойнство - всеки го има - кой по-голямо, кой по-малко, но не бива да го развява пред хората.