Професор Пантев е песимист, че недоволството ще стигне до кръв

Той припомни, че в историята протестите се започват от едни хора, а се завършват от други и винаги на вълната се появяват сърфисти. „Това е най-големият ми страх”, сподели историкът. Според него драмата на разумния човек днес е, че не може да вземе страна, защото „и едните правят грешки, и другите прекаляват с използването на тези грешки”. „Защо не направите съотношение между тези, които протестират и тези, които не протестират”, запита ученият, като подчерта, че правителството е избрано законно, а част от българските избиратели бързо променят мнението си за своите избраници.

„Имаме основание да смятаме, че някой дърпа конците, но той е в анонимност. Странно и необяснимо е. Не може да гласуваш тази вечер за един, а на другия ден да казваш – ама той не бил такъв, какъвто го мислехме, не може някой да дойде от Сатурн”, смята проф. Пантев. Той намира, че олигархията у нас е анонимна и с това обяснява факта, че насочените срещу олигархията протести, не вдигат лозунг срещу нито един олигарх.

Според проф. Пантев протестиращите се дразнят не само от грешките на управляващите, но и от собствената безпомощност – „ние самите не можем да излъчим атмосфера, при която да има естествена селекция, това е исторически аналог, банален мотив и пропастно мислене от 90-те години насам, което ни доведе до това състояние”, смята Андрей Пантев. Той твърди, че не може всеки, който не е влязъл в парламента, да излезе да протестира, а българите не са си взели поука от нито един урок на миналото. Правителството според него се опитва да създаде политическо равновесие, да отговори на разнопосочните очаквания и така става неудобно за всички и остава неразбрано.

Оптимизмът за историка е „доста глупово състояние”. „Той създава условия за раждането на нови мошеници, псевдоспасители и лъжепророци. По-добре е да си подготвен за нещо по-неприятно. Човешкият живот не е индикация за оптимизъм, а за провал. Умиращият пее само в операта”, каза с ирония Андрей Пантев.