Ромите от Пловдив - дискриминирани?

За Бай Танас от Шекер махала кобилата Роза и дъщеря й Кралица са център и смисъл на Вселената - те осигуряват препитанието на цялата многобройна фамилия. По времето на комунизма Бай Танас бил стъклар, но от 15 години е безработен. Спасили го конете.

„Все съм с тях – откога съм си роден, все съм с тях. С тях си лягам, с тях ставам”, разказва пред бТВ Атанас Лолов от Шекер махала. „Не може да ме ревнува! Жената не може да ме ревнува от конете - аз мога да се отделя от нея, обаче от конете - не! Вярвай ми!”, убеден е бай Танас.

Той е един от последните волни ездачи на Шекер махала. Младите в гетото гледат да хванат лесното, докато той изкарва прехраната си с пот на челото. Отнемането на конете и каруцата - би означавало сигурна гладна смърт за хора като него. „Няма работа. И виж хората, ей това момче ми е комшия, той с това се прехранва. Гледа 5-6 деца с това нещо. Ами, като му го вземат, какво ще прави тоя човек?”, пита бай Танас.

„Кой ще ги взима, бе?! Тоя път ще има убийство! Къде го пише това, че нямало животинско натягане?! Във всяка държава го има!" недоволен е и съседът Георги. Комшията на Бай Танас е бивш мотокарист. Той отдавна не вярва в животинската тяга и е избрал собствен начин да се справя с живота. Върти нелегално такси между Шекер махала и Столипиново.

„Сега в момента съм безработен и в момента работя такси. Сега ги карам тия до „Изгрев”, ще взема 5 лева за децата, разбираш ли”, обяснява.  

Бай Танас може да живее мизерно, но оборът на кобилките му винаги е чист и спретнат като аптека, защото Роза и Кралица никога не го предават и не очакват скъпи подаръци. „Една красива жена и една кола нова да ми дадат - кон искам! Нито красива жена ми трябва, нито кола ми трябва! Кон ми трябва! Tова е!” категоричен е бай Танас.