Гуцанов: Ще отговаря ли Борисов за спирането на двата проекта в Бургас и Варна?

Той попита още как премиерът вижда  последващите действия на правителството, за да бъде възстановен този толкова важен проект за България и какво трябва да се направи, за да може страната ни наистина да стане врата на Европа за всички стоки, както и какво да се направи, за да бъдат изградени и новите атракционни зони, за да се развие друг тип туризъм и във Варна, и в Бургас.

Гуцанов припомни, че през 2008 г., 40-то НС на България е ратифицирало договор за заем между България и Японската банка за развитие, в размер на 327 млн. евро за 20 г., на 1,4 процента лихва, при 7-годишен гратисен период. 

„Не знам дали друг път на България са били предлагани подобни средства”, коментира той. Депутатът каза още, че през месец август 2008 г. правителството на Станишев е подписало нужните договори и документи за усвояване на средства и по същото време е подписано и споразумение - меморандум между община Варна и МС за начало на изграждането на контейнерния терминал във Варна и същото е направено и за Бургас. Той подчерта, че става въпрос и за постепенно преминаване на старите пристанищни мощности към тези градове и изграждане на атракционни зони, което да подпомогне изграждането на нови  пасажерни терминали, яхтени терминали и друг тип туризъм.

„Само за Варна за изграждане на контейнерния терминал щяха да бъдат наети на работа близо 1200 пряко заети хора, с необходимите дейности и 3 пъти и половина повече косвено. Става въпрос за 3 хил. работни места, които щяха да бъдат открити и във Варна, и в Бургас”, категоричен бе Гуцанов. Народният представител обаче поясни, че нищо от това не се е случило, защото 2012 г. правителството на Борисов, с решение на МС отменя възможността България да вземе тези средства, без това да бъде ратифицирано от НС.

На въпроса на Борислав Гуцанов, премиерът Пламен Орешарски отговори: „Пред нас стои нелеката задача да започнем отначало, но от много по-неизгодни позиции и в качествено променена политическа, икономическа и финансова обстановка и предизвикателства”.

Орешарски подчерта, че  прекратяването на споразумението за заем прави още по-необходими разработването на концепция за развитието на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. По негово мнение наличието на дългосрочна визия не само ще позволи модерното и ефективно управление на инфраструктурата, но ще подпомогне и процеса на планиране, разработване и изпълнение на инвестиционните проекти през следващият програмен период.

„За реализиране на тази идея в Оперативна програма „Транспорт”, за настоящия програмен период е включен проект „Техническа помощ за развитие на българските пристанища”, в рамките на който ще бъдат извършени: анализ на товаропотоците от и към българските пристанища, разработване на концепции за дългосрочно развитие на пристанищата; актуализиране и изменение на генералните планове на черноморските и речните пристанища; извършване на екологична оценка на актуализираните или изменени генерални планове; хармонизирането на генералните планове със стратегическите документи на международно и национално ниво, което ще даде възможност за планиране на необходимото инвестиционно и оперативно финансиране, както с национални, така и с донорски средства, включително и чрез оперативните програми”, обясни министър-председателят.

Той уточни, че предстои до 2014 г. да бъде извършена актуализация на генералните планове, а задълбоченият анализ на товаропотоците ще даде яснота за пазарната конюнктура и на концепцията за развитието за пристанищата за обществен транспорт с национално значение.

„Понастоящем, вариантът, по който работим, предвижда разработването на проект за изграждане на интермодален терминал в пристанище Варна, който да се кандидатства за финансиране през новия бюджетен фонд „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, каза още Пламен Орешарски.

По думите му евентуалното строителство ще включва преместване на пристанището и ЖП гарата под кв. Магсуда. Той подчерта, че поради високата стойност на проекта и факта, че европейската политика не допуска пристанищна инфраструктура да се финансира по оперативни програми, ще се търсят варианти за осигуряване на допълнително финансиране, в това число посредством публично-частно партньорство.

По отношение на пристанище Бургас, премиерът коментира, че като се вземат под внимание влезлите в сила концесии за изграждането на нов терминал, ще се обмислят подобни решения с инвестиции както от страна на публичния, така и от страна на частния сектор. Според него обаче, там предстоят още разговори, в рамките на местните и регионалните власти за постигане на съгласие по основните характеристики на терминала, включително и по отношение на местоположението.