Галъп: 47% - за, 39% - против студентската окупация

След като месеци поред стабилно се повтаряха сходни данни, към началото на ноември вече има динамика по основни индикатори за общественото мнение. Новите форми на протести от края на октомври насам явно са оказали своето влияние. Нужно е, обаче, да се проверят и данните от декември, за да се установи дали става дума за устойчива тенденция.

Ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл" в края на лятото и началото на есента позволиха обобщението за постепенна стабилизация на картината на общественото съзнание, изкристализиране на структурата на нагласите „за" и „против" правителството, при запазване на висок протестен потенциал. Сега част от този потенциал се материализира в започналите нови протести.

Студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите. Около 40 на сто пък са против. И тук сработва вече обичайната картина, в която хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС, са в по-голяма степен привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер.

Бяха тествани поредица положителни и отрицателни твърдения по отношение на окупацията. Макар да имат резерви към действията на студентите, българите в по-значимата си част смятат исканията им за справедливи.

След като месеци наред обществото беше разделено почти поравно в отношението си към съдбата на правителството, студентските действия са довели и до очакван ръст при различните индикатори, които сочат непопулярност на правителството - подкрепата за протестите, желанието за предсрочни избори, искането за оставка и т.н. се покачват с няколко пункта. След месец ще може да се разбере дали това е трайно и дали вляят сезонни или други конюнктурни обстоятелства.

Традиционният въпрос накъде върви България пък показва, че вече повече от 70% от българите са песимистично настроени. Ако в идния месец, това се окаже тенденция, ще бъдем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам. Почти безпрецедентна е ситуацията и при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%. Допълнително се „отваря ножицата" и при правителството, където съотношението доверие - недоверие изглежда вече като 26 срещу 65%. Сходни процеси се наблюдават и по отношение на доверието в голяма част от политическите личности - от различни политически сили, но най-вече от средите на управляващите. Взаимните атаки между лагерите в политическия елит водят до ниско доверие в основни институции, а в същото време поставят на риск и популярността на целия политически елит.

През този месец „Галъп интеренешънъл" провери и нагласите по няколко важни текущи въпроса. Пушенето в заведенията не среща широка обществена подкрепа. 60% смятат, че не е добре да може да се пуши в заведенията. 31% са на обратното мнение Потвърждават се данни от подобни изследвания и в предишни етапи. Няма големи разлики между различните групи, като може би единствено мнението при най-младите изглежда по-нюансирано.

Не среща одобрение и продажбата на земя на чужденци - близо 70% смятат, че не е добре земя в България да може да се продава на чужденци. Както можеше да се очаква, при хората с по-високи доходи и образование, картината е по-нюансирана, но дори и в тези групи преобладава нежеланието българска земя да се продава на чужденци. По този въпрос, обаче, трябва да се направи уточнението, че е нужно по-задълбочено и целенасочено изследване.

И в двата въпроса беше приложена формулировка, която да тества отношението по принцип, без да препраща към текущата партийна употреба на тези теми - за да не се смесва (доколкото това е възможно) отношението към разглежданите проблеми с партийните предпочитания.

С избор между две крайни твърдения „Галъп интернешънъл" се опита да провери най-общо и нагласите към бежанския казус. Мненията изглеждат поделени в отношението към навлизането на бежанци в страната.

Прави впечатление, че почти няма съществени разлики в мненията по възраст, лични доходи, тип населено място, образователен статус, политически пристрастия, етническа принадлежност и т.н.

Макар 60% от хората да са съгласни, че бежанците са изпаднали в беда хора и е човешко да им помагаме, над половината от респондентите се съгласяват и с твърдението, че не е справедливо България да отделя пари за бежанци. Стойностите не са неочаквани на фона на социалните проблеми у нас.

Близо половината от респондентите пък откриват в бежанския поток заплаха за националната сигурност на България. Още по-категорично изглежда убеждението, че голяма част от влизащите у нас като бежанци всъщност са нелегални имигранти, които не са от Сирия. 60% от респондентите са съгласни с това твърдение, докато само 10% не са.

Решихме и да зададем въпрос, в който да провери доколко бежанският поток открива и известни възможности пред България. 1/3 от запитаните смятат, че бежанците са възможност у нас да се заселят млади семейства с деца, докато над 40% не споделят това мнение.

Очевидно хуманното измерение на въпроса се сблъсква със социалните проблеми и страховете у нас. Само нарочно изследване по темата, обаче, би могло да достигне до обобщения в това отношение.