Обезбългаряват "тайно и полека" учениците ни!

Към Фрогнюз се обърнаха учители по история от област Варна, които са силно смутени и разтревожени от промените, засягащи изучаването на българската история, които, според тях, водят до опасното й неглижиране. В своята цялост родна история ще бъде изучавана единствено в 6. и 7. клас, а в 8., 9. и 10. клас тя ще се учи епизодично като част от световната история, алармират те. 

Затова те се обръщат в свое Отворено писмо към експертите, подготвили промените, с думите на Паисий (като читатели, сигурно знаете кой е той, защото сте учили история по старите програми - б.ред.): „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин …” Учителите пишат още: "Започваме с гневния изблик на Паисий, защото и ние – учителите по история – сме гневни. Гневни сме от поредната реформа в българското училище, която, макар и украсена със звездите на Европа и щедро финансирана от Европейския социален фонд, е също толкова необмислена и без ясна перспектива, колкото и предишните. И все пак, ако предходните опити за промяна пропиляха единствено време и обществена енергия, то настоящата е на път да унищожи добрите традиции на българското историческо образование – способността му да поддържа жив българския дух", казват учителите.

С писмото си учителите алармират обществеността: че според новите програми по история в своята цялост българската история ще бъде изучавана единствено в 6. и 7. клас; че в горен курс липсва самостоятелен цикъл история на България; че родната история в 8., 9. и 10. клас ще се учи епизодично на фона на световната история, без възможност за придобиване на цялостна представа за миналото ни. Противно на всяка национално отговорна логика предметът История липсва в задължителната програма за 11. и 12. клас, а в предвидените теми за профилирана подготовка българската история е опасно неглижирана. Например в последния гимназиален клас учебното съдържание се фокусира върху темите: феминизъм, хипи поколение, олимпийско движение, синдикално движение, права на човека, история на ЕС и т.н.

 

Без да отричаме необходимостта от многоперспективност на историческото познание, ние бихме искали да напомним, че патриотичното възпитание не е отживелица, казват още учителите. Много държави, в това число Германия, Франция, Русия, Гърция, култивират патриотични чувства у младите граждани на своите страни от най-ранна училищна възраст. Днес, когато Европа вижда своето бъдеще в обединението на силите за един по-добър, по-справедлив и по-богат свят, осъзнатата национална идентичност, съхранената самобитност и живото родолюбиво чувство не са пречка, а условие за успешна европейска интеграция, смятат те. И когато сега задаваме въпроса: „Нужно ли е в днешно време да изучаваме българска история?”, всъщност крещим – „Искаме ли да сме българи?”, завършва писмото. 

Затова учителите настояват за

-          Незабавно спиране на въвеждането на новите програми по история;

-          Сериозна и прозрачна общонационална дискусия, в която да се включат не само експерти от МОН, но и учители, учени, журналисти, общественици, граждани – всички, на които не им е безразлично какво ще стане с нацията ни;

-          Предметът История да продължи да се изучава през целия гимназиален курс на обучение;

-          Връщане на досега съществуващия самостоятелен курс по българска история в гимназиален етап на обучение;

-          Профилираната подготовка в 11. и 12. клас да предвиди минимум 70% теми по родна история (вкл. и регионална).

При обсъждането на програмите не присъства представител на авторите на програмите и те продължават за нас да си бъдат анонимни, каза пред Фрогнюз Мария Симеонова, преподавател по история. За съжаление, преди написването на новите програми, МОН не съгласува с нас идеите и визията си за бъдещето на обучението по история, добави тя.  

Фрогнюз потърси за мнение по темата историка и университетски преподавател проф. д-р Пламен Павлов, който благодари на учителите по история от Варна, особено на г-жа Мария Симеонова, за тяхна ясна гражданска и патриотична позиция. "Надявам се, че тя ще намери отзвук сред "гилдията" на историците (преподаватели, изследователи, музейни специалисти и т.н.) и ще бъде чута от държавните институции. Споделям реакцията на колегите учители, че е абсурдно в горния курс на средното ни образование да няма самостоятелен курс по българска история. Нека се замислим на още нещо - огромното мнозинство от завършващите младежи /изключение са само онези, които смятат да следват история, археология и етнология, и то само у нас!/ на практика никога повече няма да изучават история на България! От години самият учебен предмет се нарича "история и цивилизация", но това в никакъв случай не означава, че националната история трябва да бъде третирана едва ли не като придатък на историята и културата на Европа и света. С основание г-жа Симеонова и нейните колеги посочват, че в редица европейски държава подходът е коренно различен, без това да прави обучението по история по-малко модерно и по-малко "европейско", дори напротив ... Моето поколение, да не говорим за поколението на нашите родители, бяхме "възпитавани" с идеологическите мантри на т.нар. интернационализъм, а патриотизмът включваше преданост и любов към ... Съветския съюз! Ако някой волно или неволно се стреми да наложи нова "матрица", бих му отговорил с думите на първия модерен наш политик и безпорен "европеец", какъвто е Георги С. Раковски: "Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!" - думи, които имат своя дълбок смисъл и в нашия XXI век. И не на последно място, когато се обмислят нови програми, концепции, виждания в дългосрочна перспектива - проекти, които ще моделират възпитанието на младите поколения на България за години и десетилетия напред, това не бива да се прави формално, някак си "в движение", още по-малко "на тъмно"... Напротив, това трябва да става с активното участие на учителите - ако някой има  разностранен опит и пряк поглед върху учебния процес и самите ученици, това са българските учители!", заяви професорът.

А днес вече чухме и експертното мнение, фрагментарно и набързо: "Това е борба между една група учители, които казват, че има много материал и друга, която казват, че той е недостатъчен. Ще има още обсъждания, заяви днес по БТВ министърът на образованието Анелия Клисарова, но добави, че трябвало да бъдем повече практически насочени...

Което значи...?

Екип на "Фрог нюз‘
-------------------------------------------------------------------------------

интервю с Мария Симеонова - очаквайте във Фрогнюз