Камен Ситнилски се жалва в Страсбург

В нея посочва,че е нарушена презумция за невиновност в рамките на дисциплинарното производство (чл.6§2), нарушено право на личен живот (чл. 8) и липса на ефикасни вътрешноправни средства за защита (чл. 13 във връзка с чл. 8), съобщава „Правен свят”. Жалбата е изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев, Катина Бончева и Гинка Черничерска.

Ситнилски е временно отстранен от съвета с решение от септември, когато по предложение на председателя на дисциплинарния състав - Галя Георгиева, 15 души гласуваха „за”, той да не е част от ВСС, докато тече дисциплинарката му. Тогава шест души бяха против, а двама се въздържаха. Повод са изнесените в края на юни записи на разговори между Ситнилски, Румен Боев (член на ВСС) и други магистрати, които са уговаряли как да бъде гласувано на делегатското събрание, което излъчи прокурорите във ВСС през есента на 2012 г. Петима членове на съвета решиха, че това нарушава етичния кодекс за поведението на магистратите и внесоха предложение за дисциплинарно производство срещу Ситнилски. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров прати писмо до съвета с потвърждение, че изнесените факти са от законно приложени СРС. Двама от членовете на ВСС – Ясен Тодоров и Галя Георгиева минаха през проверка от спецслужбите и получиха допуск до класифицирана информация. На тях им бе предоставен достъп до оперативните дела, за да прочетат СРС и да се уверят, че изнесените разговори в медиите са автентични.

Основните акценти в жалбата на Ситнилски са, че дисциплинарното производство срещу него е образувано на база само и единствено данни от СРС; членове на Съвета предварително са го обявили за виновен, с което е нарушена презумцията за невиновност; заради четиримесечното размотаване на Народното събрание при създаването на Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО), Националното бюро за контрол върху използването на СРС и ресорната парламентарна комисия, Ситнилски е нямал възможност за ефективна защита.

„По този начин е заобиколена забраната, съдържаща се в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), информацията, събрана с такива средства, да не се използва за други цели освен за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления и за защита на националната сигурност”, пишат в жалбата адвокатите.

„Налице е откровен правен и етичен парадокс. Прокуратурата, която е „господар на досъдебното производство”, в нарушение на НПК и ЗСРС, не може или не иска да опази данните от подслушването на телефонните разговори на жалбоподателя. Когато в резултат на контролираното изпускане на класифицирана информация, тези данни стават публично достояние, ВСС използва медийните публикации, базирани изцяло на същата класифицирана информация, за да образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя”, мотивират се още защитниците.