Проф. Алтънков за Фрог: Трябват ни кадри от чужбина

Дали създаването на подобна стратегия е изпълнимо – смятам, че не е, каза пред „Фрогнюз” проф. Никола Алтънков, член на Центъра за демографска политика и председател на Българския национален фронт в САЩ.

Той коментира, че няма никаква приемственост между отделните правителства и това го прави песимист. „От моя страна остава надеждата, че в България ще се родят не политици, защото от тях си имаме достатъчно, а хора с държавническо мислене, които ще предвиждат нещата в по-дългосрочен план и са готови да жертват временните си политически кариери за трайни решения. Дали ще се появят такива хора – аз се моля за това”, каза професорът.

„Големият проблем е, че до 5 години най-много, ще имаме 140 хил. души юристи в България, а нашите лекари намаляват с 300 души на година. Това означава, че до година – две няма да имаме достатъчно лекари и медицински персонал в България и трябва да си внасяме от чужбина.

Един от начините за набиране на работна ръка е чрез имиграцията. От нас зависи как да дозираме този поток и по какъв начин да квалифицираме имигрантите.” Проф. Алтънков увери, че има успешни практики за това и може да ги следваме. Тъй като от напредналите страни няма да дойдат при нас, можем да се надяваме да привлечем  работна ръка от Бангладеш и от Индия, например. Наш проблем ще бъде как да ги приемем и интегрираме тези хора.

Не става въпрос само за лекарите и медицинския персонал, а въобще за квалифицирани работници. На въпрос кои са страните, към които бихме се обърнали за необходимите ни кадри, проф. Алтънков коментира, че естествен извор са българските малцинства в чужбина – в Украйна, в Молдова, в Бесарабия, и не на последно място в Македония.

„Имаме около 90 хил. македонци с български паспорти, които те предимно използват, за да пътуват в Европа.” Бихме могли да ги заинтересуваме и да не ни използват като транзитна гара, смята проф. Алтънков. Като възможна мярка, за да предпочетат България той посочи, че можем да ги спрем относно членството им в Европейския съюз. Освен това те знаят езика, ще си дойдат със семействата – македонците са като нас. Също толкова необразовани, но сме си от един ген.

Идваха хора, заинтересувани от Молдова и Бесарабия, но ние ги отблъснахме по незнайни причини, коментира още професорът.

В крайна сметка демографската криза е проблем на националната ни сигурност и опира до образование, социална политика, здравеопазване. Решението преди всичко е икономическо. Освен българските компактни групи в чужбина, друга възможност е шоковото повишаване на доходите. Когато до 2-3 години станат около 60% от средните в Европа, може би ще привлечем част от емигрантите, които загубихме в Европа.  

В Гърция имаме контингент от около 200 хил. души, в Испания дори и повече. Биха могли да се върнат, като видят, че доходите тук са нормални и не ги подмятат, както ги подмятат в страните, в които работят.

Относно бежанския поток, проф. Алтънков каза, че е замрял. Вече не е актуален въпрос, тъй като броят му който се установи от около 10-11 хил. души, които приехме, е толкова незначителна бройка, че не си струва да се говори как би се отразил на демографската ситуация в страната ни. Беше страшна работа, защото идваха по 100 – 150 души на ден, сега идват по 1 – 2-ма най-много.

Познайте на кое място е България в таблица, създадена преди 3 години от Комитет за разширение при Организация на обединените народи, даваща прогнози за 20-те страни с най-голямо предполагаемо намаление на населението до 2050 г., пита риторично проф. Алтънков. „Ние сме на първо място с 26%, което само по себе си е трагично. Още по-трагично е, обаче, че от тези 20 страни, 17 са бивши комунистически или социалистически страни, 1 от тях в момента е със социалистическо управление. Единствените две несоциалистически държави в тази таблица са Германия и Япония. Но не трябва да се забравя, че голяма част от Германия беше социалистическа до преди няколко години.”

Тази статистика няма идеята да хвърли вината върху комунизма, но да насочи към интегралното решение на демографския проблем, понеже трябва да бъде свързано с решенията и на другите бивши социалистически страни, смята проф. Никола Алтънков. Между тези страни са Полша, Словакия, Сърбия, Чехия.