„Калинка” не отлетя за Лисабон, Външно я покрива

И сигурно за младата госпожа Михайлова нямаше да се чуе нищо повече, ако тя не беше излязла от ролята си на трудолюбива пчеличка в министерството и не беше се напънала да се превъплъщава в ролята на „калинка”, искаща да отлети по заобиколна процедура за Лисабон като консул в посолството.

Цялата история излезе на бял свят, след като две служителки на министерството – Искра Илчева и Ваня Маринова - събраха кураж да изложат обстоятелствата в две последователни докладни записки – до инспектората през август и до министър Кристиан Вигенин през септември. Тъй като заявленията им са архивирани в автоматизираната деловодна система Eventis, на практика те са станали достояние на целия състав от МВнР.

Двете служителки са на щат в структурата на министерството, която издава дипломатически паспорти и до преди една година Деница Михайлова им е била колежка. През февруари 2013 г. служебният премиер Марин Райков, (същевременно и външен министър), изтегля Михайлова към Министерския съвет до изборите като експерт по етническите въпроси с персонална заплата 1500 лв. Запознат с подробности служител твърди, че всъщност е ставало въпрос за кого да гласуват на изборите циганите от Костинброд.

Не е чудно, че служителката на невзрачната длъжност е толкова видна личност в министерството. Например служебните жилища са точно 120 за около 600 служители в България, но двучленното семейство на Михайлова „съвсем честно и без протекции” се сдобива с едно от тях, като площта му е 120 кв. м.

Изборите минават и заминават, само че Михайлова не се връща на работа, а самоволно си „удължава” командировката, вади медицински свидетелства и съчинява различни версии. На всички упреци, че кръшка от работа, тя има готов отговор: „Вие ме дискриминирате, защото съм ромка”.

Илчева и Маринова не издържат и излагат в докладна записка до преките си началници примери за нарушаване на трудовата дисциплина от страна на Михайлова. Копие е изпратено и до Инспектората, но неговият шеф д-р Катя Тодорова не си помръдва и малкия пръст с формалния предлог, че звеното извършва проверки единствено и само по заповед на министъра, а такава не им е възложена. (Катя Тодорова е навършила пенсионна възраст 64 г., но по обясними причини гледа да не сгреши с нещо пред началниците.)

Тогава двете служителки изпращат нова докладна записка с титуляр министър Вигенин. Той се отнася сериозно към сигнала и назначава комплексна проверка по случая от Инспектората, която установява редица нарушения на различни разпоредби на Кодекса на труда. Първата резолюция върху доклада на комисията е да се потърси отговорност от провинилата се служителка.

Тук започва интересното: За нея се застъпват зам.-министър Ангел Величков и главният секретар Лъчезар Петков с молба да не я наказват. И това никак не е случайно, защото Михайлова си „разиграва коня” именно с техните протекции и закрила. Съпругата на Лъчезар Петков снима документални филми и е специализирана в темата за ромите, а Деница Михайлова й осигурявала контактите и лично я водела из гетата. Затова младата госпожа се е хвалила в министерството, че докато Петков е на тази длъжност, нищо лошо няма да й се случи.

Мотивите на зам.-министъра Ангел Величков вероятно се крият в политическата сила, която стои зад него. Има и други подробности, но в случая те са маловажни.

Министър Вигенин скланя великодушно да бъде простено на Михайлова и докладът на Инспектората отива в архив. Единствената сериозна санкция е изтеглянето на Михайлова от структурата за паспорти и назначаването й на друга длъжност с почти два пъти по-висока заплата. Тя не пропуска на всеослушание да се похвали: „И какво направиха Илчева и Маринова? – Изписаха ми вежди!”

Именно тези два административни „стожера” на Външно – Петков и Величков - подхранват самочувствието и амбициите на поиздигналата се ромка, за да се кандидатира за консул в Лисабон. Към документите си тя прилага и две удостоверения, че през последната година, макар да е самотна майка и без да се откъсва от работа (намалено работно време или допълнителни отпуски), е овладяла английски и португалски езици, като на едното място е учила в квартално читалище.

Документите й са приети от Кариерната комисия като напълно изрядни. Нещо повече – за консул в Лисабон е кандидатствала Елеонора Димитрова, но изобщо не са й приели документите с думите: „Нямаш никакви шансове!” и поради тази причина през декември тя е заминала за португалоговорящата Бразилия.

Само че седмица преди Кариерната комисия да разгледа молбите на кандидатите за дългосрочна командировка зад граница на дипломатически длъжности, на 20 и 21 ноември в МВнР постъпват две свързани журналистически писма със заявки за достъп до обществена информация. По същество те нарушават тихата летаргия в министерството и се обсъждат оживено от служителите.

Двете писма съдържат 10 конкретни въпроса, в които се настоява за „подробна и изчерпателна информация” относно всички приведени по-горе факти. В това число се иска достъп до доклада на инспектората с цел да се види има ли констатирани нарушения на трудовата дисциплина и констатирани административни нарушения, информация кога и къде Михайлова е получила висшето си образование, искат се копия от документите за завършени езикови курсове и се настоява за проверка на езиковата й подготовка.

В създалата се обстановка на заседанието на Кариерната комисия на 27 ноември само двама души застават зад Михайлова – досегашните закрилници Лъчезар Петков и Ангел Величков. Впрочем Петков прави последен и отчаян опит да помогне с нещо за протежето си, защото само след 4-5 дни заминава посланик в Чехия. (Той също вече е навършил пенсионна възраст от 64 г. и е с перспектива да остане в Прага 4-5 години, но това е една друга тема, по която от МВнР е поискана отделна информация и се подготвя друга публикация). А „одиозният” Величков, надяващ се да замине някъде дори и в Африка, няма къде да шава, защото в ДПС, чиято номинация е той,  дисциплината е желязна.

В министерството се говори, че министър Вигенин е привикал Величков и е провел с него остър разговор. Очевидци твърдят, че депесарят излязъл от министерския кабинет видимо разстроен.

Междувременно след скандала за консул в Лисабон спешно е насочена дипломатката Лила Георгиева, която ще поеме длъжността през юли и то заслужено: владее португалски, минала е дипломатическо обучение и дори е била консул в Чикаго.

Законният срок за отговор изтича в началото на декември, но в МВнР се държат като семейство с ученичка във видимо напреднала бременност – ни да го признаят, ни да отрекат очевидното. Приемат тактиката на мълчанието.

Едва на 14 декември постоянният секретар Георги Димитров в отговор безочливо загърбва зададените конкретни въпроси и отделя за Деница Михайлова точно 10 реда. В първите 4 реда: „В заключение, считам за необходимо да Ви уверя, че г-ца Деница Михайлова не е предложена от Кариерната комисия за дългосрочно командироване в задграничното ни представителство в Лисабон, Португалия, за изпълнение на функциите на консул, тъй като са налице законови пречки.” Това, че постоянният секретар грубо греши гражданския статус на Михайлова (наричайки „г-ца” жена с ходещо на училище дете), е дреболия. По важно е, че в Eventis пише друго: Документите не са разгледани, тъй като тя е назначена по трудовоправен договор, а не е държавен служител, а за журналиста това не значи нищо.

В следващите 6 реда Димитров пише: „Във връзка с искането Ви за предоставяне на копия от документите за езиковата й квалификация, следва да се има пред вид следното: Съгласно чл.2, ал.4 от Закона за достъп до обществена информация „този закон не се прилага за достъп до лични данни”. Исканите от Вас документи представляват именно лични данни, поради което искането Ви не може да бъде удовлетворено.”

Георги Димитров отлично разбира, че законодателят в ЗДОИ има пред вид само защитени лични данни. Защото в Закона за защита на личните данни (чл.5, (2), ал. 7) изрично се казва, че забраната за обработка на лични данни не се прилага, когато „обработването се извършва единствено за целите на журналистическата дейност”.

Само че Деница Михайлова е достатъчно идентифицирана дори само с имената и местоработата си. Проверката за истинността на документите за езикова квалификация, породила основателни съмнения, само ще я доидентифицира като почтен човек или мошеник. Защо ръководството на МВнР не прояви принципност, като извърши проверката и да оповести резултата? Вероятният отговор изглежда няма варианти – документите са фалшиви и ръководството на МВнР, знаейки това, възпрепятства журналистическото разследване с цел да прикрие нейната и своята отговорност. В случая то просто демонстрира силна зависимост от две партийни централи.

Вън от съмнение е, че протоколът на Инспектората, както и номерата на дипломата и удостоверенията за езикова квалификация на Михайлова, могат да бъдат изискани по съдебен път. Министър Вигенин и сие обаче си правят вярната сметка, че при мудността на съдебната ни система това няма как да се случи в мандата на сегашното правителство. Тяхната надежда е, „че са за малко, само до изборите”. Един парламентарен дебат също няма да ги стресне, защото парламентът отдавна се превърна в безплодна говорилня.

Също така е неоспоримо, че този управленски екип на МВнР няма достатъчен потенциал дори да комуникира нормално с един български журналист, камо ли да води сериозни преговори с не чак толкова добронамерено настроени към държавата ни хора, дори с терористи.

На 18 декември бе изпратено писмо до Пресцентъра на МВнР с две дребни молби за съдействие: Среща с г-жа Деница Михайлова в удобно за нея време и място; 2. Съобщаване на номера на дипломата й от НБУ, както и изходящите номера и имената на заведенията на нейните удостоверенията за усвоен чужд език. Изчакването на отговор забави публикацията, но той и досега не дойде. Само че всеки пресцентър прави само онова, което му наредят босовете. А те докрай проявиха арогантна последователност в своята безпринципност.

По околен път на Михайлова бе предложена среща, на която да изложи своята гледна точка и да се защити. Изобщо не последва отговор.

А що се отнася до сегашната битност на г-жа Михайлова, информация от МВнР гласи, че служителката пак не ходи на работа редовно или закъснява под различни предлози и, колкото и да е странно, никой не смее да й направи забележка. Вероятно за да не бъдат обвинени в дискриминация. Тя е посетила Коледното тържество в министерството, усмихвала се е видимо пресилено и след половин час лекичко се е измъкнала, съпровождана от изпитателни и леко насмешливи погледи. Розовият сън на младата госпожа е свършил и едва ли ще прерасне в сериал, но със сигурност ще продължи за други кадри в МВнР, проявяващи далеч по-голяма дискретност.

Добре, това ръководство на Външно ще си отиде, но кой ще го смени, след като политическата ни класа е тотално прогнила? Именно тази отчайваща безперспективност в държавата тласка по-младите българи към терминал-2 на софийското летище.

Ганчо Каменарски