Данаилов: Аз ли съм бил старият глупак? Станишев плаче

Но когато в съзнателния си живот ти си вярвал, имал си доверие в хора, които наистина си уважавал или вярвал, раздялата е много по-страшна и разочарованието и огорчението е много по-голямо. Скъпи мои, в тези три месеца, в които съм в една изолация, се оакза, че наблюденията ми отстрани за това какво се случва в обществото ни, какво се случва в моята партия, някак ме караше да правя ред анализи за това къде са ни грешките. Защо отново хората ни нямат доверие, къде е причината?

Дали е в нас само? Дали това, което се случва между нас, защото ние се срещаме с българските гарждани, с българското общество и ги убеждаваме да имат доверие в нас затова, което искаме да им се случи. Поне за мен винаги е било това, да се случи нещо по-добро. В същото време, усещането ми е, че ние започваме да губим доверие вътре в партията. Отделям случая с групата на Героги Първанов. Чувството, че понякога заставаме един срещу друг, вместо да сме един до друг, никак не ме радваше. Затова днес си мислех какво да ви кажа, пък вие, ако искате ме чуйте. Мисля, че първото, което трябва да направим, е да укрепнем доверието помежду си. Ние да си вярваме. Защото само по този начин може някой друг да ни повярва.

Сергей Станишев в доклада си зададе два въпроса. Сергей веднага ти отговарям на въпроса „трябваше ли да поемем отговорността на властта”. В първите месеци, май, юни, аз си мислех, че е грешен ход и не трябваше да вземем мандата. И се самоубежадвах в това. Разбира се, изигра роля и това, което се случи на улицата. Това, че отново ми припомниха, че съм „червен боклук”, че съм „паразит”, който крепи някакъв стол в парламента и граби българския народ, което не е никак радостно, естествено. В същото време си представих какво щеше да бъде на фона на „боклука” от трибуната отново да се вихри една власт, на която и сърбахме попарата четири години. Аз съм вярвал винаги на Пламен Орешарски и със задоволство съм се срещал с него в районите, в които съм бил кандидатиран за народен представител, за да говоря какъв човек е той. Първо, какъв човек е той, а след това какъв икономист е. И подложен на тези удари отвсякъде - и отвън и отвътре, той наистина направи крачка напред. Толкова силно се разви, че стигна до Олимпиадата вчера. Особено задоволство изпитах и когато прочетох в пресата, че точно той е най-интересното лице на медиите. Помните как го критикувахме, че не ходи по медиите, че се крие, че нещо го е страх. И това успя да прескочи. Сега му казах: „ти не си отивай, защото ще те критикувам”, но го излъгах. Защото скъпи мои приятели това, което оттук нататък ни чака е много сложно и важно. Това, че трябваше да вземем властта, мога да кажа Сергей, ти си абсолютно прав, когато сме спорили с теб дали е правилно или не, че направи този остър, сложен и тежък избор. Времето пък ще покаже дали наистина си бил прав. За мен е абсолютно правилно решение. И аз се надявам голяма част от нашата партия и членовете, и симпатизантите да са убедени в това.

Аз няма да говоря за социални програми, за свършено и несвършено. Разбира се, задавам си един въпрос - дали трябваше да има точното определение на миналата среща на Конгреса, да има думичката радикално ляво и зададох въпроса дали трябва да има радикално ляво и не е ли това малко прекалено. Обясняваха ми, че така е по-добре. И днес не съм много убеден дали трябва да запишем радикално лявото. Защото би трябвало да се каже, че в следващите 20 г. ще стигнем до радикално ляво, ще има повече отворени възможностти. Оказа се, че не е така лесно това, което сме казали на хората, да успеем да го осъществим днес. Разбира се, това не е някаква голяма грешка, но на мен, скъпи приятели, като народен представител на Плевенския регион, в който много сериозно победихме, за съжаление голяма част от това, с което аз агитирах по селата и градовете, не се реализира. Визирам АЕЦ „Белене”, Автомагистрала „Хемус”, един голям проблем е военното училище в Долна Митрополия. За тях хората чуваха. Няма да говоря за социалната политика. Това, че аз съм в изолация в момента, поради мойто заболяване,  винаги съм си мислил, че когато отида утре сред тези хора, какво ще им кажа. Подчертавам, че тази тема трябва да не слиза от дневния ред на правителството и на партията ни. И в атаките на групата на Първанов - всички чуваме, че тя започва с АЕЦ „Белене” и свършва с ръководството на партията. Може и да имат основание, макар че аз вярвам, че темата с АЕЦ „Белене” ще излезе отново на дневен ред в полза на АЕЦ „Белене”.  Чувам жалби, че са разпределени средствата от тези  500 мнл. лева, от които разбирам, че част от тях отиват в общините, а друга част чрез министерството пак в общините. И другият район, в който пак бях избран за народен представител - район, който много обичам - Пловдив, да се говори, че там няма нищо, защото видите ли, кметът на града бил от ГЕРБ. Току що разговарях с министър Чобанов. Сумата от 1,2 млн. лева за възстановяване на изгорялата сцена на Драматичния театър са осигурени и ще бъдат предоставени там. Този театър е направен за обществото и театралната общност на града и района.

Аз вярвам, че това ще се случи. И все пак, стигнах до втория въпрос на Сергей Станишев, а именно ще печелим ли изборите? Абе хора, в тези години на политически битки винаги сме тичали в няколко писти. Хубаво, ще тичаме в лявото с две писти. Ами, че ние къде сме напред, аз не знам те къде ще тичат. Сега ще кажете, тоя Ламбо е голям грандоман. Аз съм в такова състояние. Ей тука има хора, които бяха на нашите предизборни митинги преди две години. В моята кампания, като кандидат за вицепрезидент, аз говорих главно за Ивайло Калфин, за неговия професионализъм, за неговата деликатност и политическа привързаност към БСП. И си задавам въпроса, аз ли съм старият глупак, старият наивник? Но така е в живота. Аз започнах с доверието, няма да свърша с него. Знам, че за мен е важно да имам вашето доверие и вие да имате моето доверие, затов, завършвайки, съветвам Сергей да не задава този въпрос повече, а категорично „да печели”, защото е важно, наистина. И тук искам да направя една скоба. Знаете, че аз не съм добър агитатор. От два дена попадам на интервюта на това момиче. Абе много е ляво това момиче, Достена, пауза, никой не знае коя е тя. Аз благодаря на тази група интелектуалци, които са предложили на ръководството на партията тя да влезе в листата за европарламента, защото такава защита на лявото, в днешния сутрешен ден, преди откриването на конгреса, направи такова нещо, извинявайте братя, но много от нас не могат да напряват. Това ми дава още по-голяма надежда, че ни чакат добри моменти.  И все пак, всички добре знаете, обещавайте по-кротко, по-реалистично, бъдете по-любезни с българското гражданство, уважаеми министри и мои колеги. Наблюдавайте се от време на време отстрани, за да виждате кога сте смешни и кога не, защото има и такива ситуации. И все пак, от сърце ви желая бодрост, намааност и напук на всичко - самочувствие, което тази партия има от 120 години. Тази партия е нашата партия и ние служим на нея. Благодаря ви и искам да благодаря на всички, които в тези месеци ми звъняха по телефона и ми пращаха съобщения да ми пожелаят кураж. Имам нужда от таква подкрепа.