БАН успокои: Не изчезваме с 8 човека на час

Това заявиха учени от БАН на форум за демографската политика. „Данните не са драматични, не са страшни в контекста на развитието на цялото общество, развитието на Европа”, обобщи Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Според нея свръхинтерпретацията на данните се прави от хора, които искат да формулират политически послания около тях.

Несъстоятелни са твърденията, лансирани в публичното пространство, че има опасност българите като етническа общност да се стопят или изчезнат и да бъдат заменени в демографско отношение от малцинствените групи в страната.

Разпространяват се жълти тези, например, че се топим с 8 човека на час, всява се паника, но без конкретни предложения за мерки, заяви доц. Антоанета Христова. Тя припомни, че действително се отчитат негативни тенденции – имаме криза, но това не означава, че кризата е непреодолима.

През 1887 г. българският етнос е 2,3 млн. души, или 73,7% от общото население на страната. Делът на малцинствените групи тогава достига 26,3%, което не пречи в следващите десетилетия България да преживее значителен икономически и културен възход. Според преброяването през 2011 г. българската етническа група е 5,6 млн. души, или 84,8% от деклариралите етническо самоопределение, заявиха учените.

Доц. Христова посочи, че учените ще предоставят конкретни предложения на институциите, за да не се правят политически спекулации и да не се плаши обществеността, а да се говори оперативно. Мерките обхващат раждаемост, заетост, здраве и миграция.

Трябва да се преустанови изплащането на социални помощи за деца "на калпак" и да се обмисли финансово стимулиране на образованите родители, е една от мерките, които БАН предлага за справяне с демографската криза.

Предложенията са изготвени от 153 учени от 8 работни групи и ще бъдат изпратени до редица институции, сред които президентството и правителството, съобщи доц. д-р Антоанета Христова.

В момента нямаме специален документ за миграцията. Задължително той трябва да бъде изработен, каза още доц. Христова. Според нея демографската ситуация може да бъде подобрена, ако към България бъдат обратно привлечени заминали българи.

„Политиката трябва да е насочена към връщането на качествени мигранти – хора с висше образование, които имат силни възможности да дадат интелектуален капацитет на държавата“, заяви тя.

Трябва да се разработи закон и трябва да имаме мярка привличането за хората с висше образование – с високи заплати и специално отношение към тях, подчерта директорът на Института за изследване на населението и човека.