Днес Москва в Крим, утре - Анкара в Кърджали

Рос обаче се затворил в кабинета си и не се обадил на нито една партньорска служба, за да каже" "така и така, така и така...". "Защо, бе, г-н главнокомандващ, - попитал тогава с болка в гласа шефът на държавните охранители ген. Коджейков и веднага си подал оставката. Рос я приел, защото знаел, че отдавна Коджейков знаел за него неща, които не били за знаене. Но да оставим настрана сега този държавно-интимен проблем, ще се върнем към него друг път.

Руските войски вече са в Крим. За да бранят мира и демокрацията и да защитят руснаците там. По-благороден предлог едва ли може да се намери. Не нападат, а защитават - с маслинена клонка на куполите на бронетранспортьорите. Възможно е дори - порещнати с хляб и сол от съответните щастливи освободени.

Американците се възмутиха - всички видяхме това. Големи майстори са, тряба да им се признае. И са прави, защото нахлуването на войски на чужда територия освен като освободителна мисия, може да се нарече още нахлуване, интервенция, нападение, агресия и пр.

Само че не знаем, или поне още не сме прочели "осветените" SMS-и и телефонни разговори, които разкриват какво е казал Обама на Путин. Както и съответният отговор. Но докато чакаме някоя медия да публикува въпросния диалог, услужливо предоставен от ЦРУ, ФСБ или ДАНС, можем да направим предположения.

Барак:

- Не бива така, Володя! Нали се разбрахме, че ние няма да бойкотираме зимните игри в Сочи, а вие няма да нападате Украйна.

Владимир:

- Еее, Бари, ама олимпиадата свърши... Уговорката вече не важи.

Барак:

- Но военна намеса е малко прекалено. За Янукович си затворихме очите, макар да наблюдавахме "на живо" чрез спътник, как се изнася с таен полет към Русия, заснели сме и банковите му сметки в руски банки...

Владимир:

- Ние пък заснехме спътника ви с нашия спътник, можехме да го неутрализирахме, но не го направихме заради старото ни приятелство. Освен това знаем банковите сметки на Янукович в САЩ отдавна. И не ми говорете за военни намеси, защото знаете, че с вас винаги сме работили само за демокрацията и мира, в името на хората. 

Деликатното изразяване в политиката е чисто и просто лицемерие. Зад благите думи и намерения често надничат дулата на автомати, геополитически стратегии, държавни и корпоративни интереси.

Историята около Крим е интересна и показателна. През 1954 г. Хрушчов подарява полуостровът на социалистическа Украйна в знак на обич, послучай 300-годишнината от присъединяването й към Русия. Царски подарък, както обичал да се хвали Никита Сергеевич. Тогава в Политбюро на КПСС никой не е могъл и да си помисли, че някога Киев ще е столица на "самостiйна" държава. Да де, но историята се променя. И сега на някой в Кремъл му е криво. Със задна дата.

И България щеше да стане 16-та република на СССР, ако Кремъл бе удовлетворил щенията на българския комунистически елит преди години. Но не го направил единствено заради това да има още един, допълнителен глас в ООН, който подкрепя всеотдайно политиката на Москва. Така запазихме самостоятелността си...

Разбирате ли сега, защо Плевнелиев се е затворил в кабинета си и не се е обадил, нито е изпратил есемеси на своите колеги за това, какво му е казал Володя в Сочи. В душата му е имало голяма и неравна борба: ако кажа на Обама, Путин ще ми дърпа ушите. Но и Барак може да ми ги опъне, защо въобще съм отишъл в Сочи. Ами Меркел?... Откъде да знам тя на чия страна е? Нали прие олигарха Ходурковски, а това няма как да стане, ако не се е разбрала с Володя. Не може да стане. На колегата Оланд да звънна? Дума да не става! Та той е социалист, мамка му, като Станишев. Ох, дано не разберат, че съм се свързал с... Ама нали ми е най-добрият приятел и каза, че ако слушам, може да издигне кандидатурата ми за втори мандат...

Дано не са разбрали... Разбрали са, Рос. Те винаги разбират. Затова никой не те, и не ни бръсне за слива, погледнато исторически, дипломатически, че и по човешки.

Което ни подсеща, че спешно трябва да се свика КСНС по въпроса за Турция. Но не за нейното присъединяване към ЕС, а за нашето присъединяване към нея. Процесът вече е напреднал доста, съдейки по скоростта и желанието, с които връщаме имотите на османската империя. Това ни приближава към деня, когато Кърджали ще осъмне с турски танкове, а Разград - с въздушен десант. За да защитят демокрацията и правата на българските турци, не за друго. Дали тогава Бари ще се обади на Володя? А дали Володя ще вдигне, ако някой му звънне от "Дондуков" 2?

Всъщност колко му е да се преразгледа един стар договор като Санстефанския? Нищо работа.

Ето така се отразяват световните събития на нас понякога.

Димитър Попкутуев