АССИ „Прогноза“ за Фрог: Еевроизборите са тест за кабинета „Орешарски”, смятат 58,2 % от българите

Разпределението по отношение на образованието е относително равномерно като единствената по-забележима разлика е между висшисти и основно при отговор на въпроса „по-скоро да“- 36.2% / 25.5%.

За 40.2% от хората в селата изборите са важни, за София този този процент е 27.4%.

80.6% от хората, които оценяват предстоящите избори като важни посочват, че ще гласуват на 25 май. 34.2% от тези, които смятат, че изборите не са важни няма да отидат да гласуват.

38.1% от хората, за които евроизборите са важни следят постоянно какво се случва в политиката на България.

Малко по-голям е делът за тези, които поставят мажоритарния пред партийния мотив при определяне на своите предпочитания за кого да гласуват.

В същото време спрямо твърдото намерение да гласуват делът на тези, за които партията е водеща е по-голям от делът на тези, за които водеща личността- 63.1% към 53.8%.

Мажоритарните нагласи се увеличават пропорционално с увеличаване на образователния ценз.

Колкото е по-високо е образованието, толкова е по-голяма готовността да използват преференции.

Според местожителството хората в София в по-голям дял не биха се възползвали от тази опция, която промените в изборния кодекс дава на избирателите.

Интересен е балансът на отговорите да или не в София и селата.

В София тези, които няма да използват преференция доминират(28.7%- да 39.2%- не), а в селата  е обратно (36.5%- да, 31.7%- не).

45% от хората, които следят постоянно  какво се случва в политиката посочват, че ще ползват преференциите, процентът сред тези, които не се интересуват от политика е 16.3%.

Данните показват, че за по-голямата част от българите  евроизборите се възприемат като тест за кабинета „Орешарски“- 58.2%.

Тезата за евроизборите като тест за кабинета на Пламен Орешарски е най-споделяна сред висшистите- 63.6%. При хората със основно и средно образование съотношението е (57% към 42%)

На този етап не изглежда, че тезата „изборите са тест за правителството“ влияе върху готовността за гласуване. И при тези, за които са тест, и за тези, за които не са, процентите  на категорично решилите да гласуват са сходни- 48.9% към 49.4%