А. Симов: Сидеров се опитва да паразитира върху гласовете на БСП
Александър Симов е журналист от вестник „Дума”. Член е на БСП и 8-и в листата за евроизборите. „Разбирам! Силни сме когато говорим с гласа на хората!” е неговият принцип в политиката.
Интервю на Даниела Николова
- Смятате, че българската политическа система е катастрофирала. Какво ще я извади от тежкото й състояние?
- Българският политически модел е в абсолютно насипно състояние. Видяхме, че всичко онова, което бе създадено като модел на партии, на практика беше така изсушено, така изсмукано, така изхабено и традиционни партии на прехода, останаха вън от парламента. Говоря за традиционната десница с абсолютно нулеви рейтинги, което е абсолютен политически крах. Българският политически модел в момента придобива много особено мотирало състояние, в което се появяват партии еднодневки, някакви временни чудеса, които събират политическо доверие и после изчезват. Това е явна симптоматика за голям генерален проблем на българската политическа система. Тази система е катастрофирала абсолютно, въпросът е, че никой не иска да признае датата и часа на смъртта й и да предприеме действие за нейното спасяване. Докато не признаем, че българската политическа система не произведе нормално дясно, а и в лявото не всичко е наред, то това винаги ще води до неизменна политическа катастрофа.
- Обръщате внимание, че новите партии се разпадат. Това отнася ли се за опозицията и „Атака”?
- ГЕРБ е партия, която има силно властово присъствие. ГЕРБ е партия, за която е ясно, че те са като спринтьор на допинг, т.е. те трябва да си бият допинг с идеята, че властта е едва ли на една крачка разстояние. Ако тази идея изчезне, при всички положения електоралният им блясък ще се свие, защото това е партия консуматор на власт. И ако тя се отдалечи от тях, ГЕРБ няма да представлява силата, която е в момента.
„Атака” е партия леко странна и трудна за анализ. Винаги е намирала начин да оцелее, въпреки че обстоятелствата са били срещу нея. Волен Сидеров многократно е успявал с чисто журналистически усет да надуши коя е темата, която може да му подаде спасителното въженце и да оцелее. Лично аз не вярвам в идеалистичните подбуди на „Атака”, нито приемам нейната лексика и риторика, дори не приемам нейното русофилство, което изповядват с идеята да спечелят повече гласове. Сидеров се опитва да паразитира върху гласовете на БСП, този номер досега не успява много добре поради една проста причина – русофилството само по себе си е много силен коз за левите симпатизанти. Приемайки че Волен Сидеров е натрупал достатъчно черни точки като политик, който не изпълнява нищо от това, което е обещал, хората няма да му имат доверие докрай. Те харесват това, което говори за Русия, но не биха го подкрепили, тъй като не е последователен в своите действия.
В началото си мислех, че поведението на Сидеров е такова, че около него винаги да има скандал. Но вече си мисля, че това е умишлено търсено поведение. Волен Сидеров се нуждае от скандала с идеята да обясни на своите избиратели, че целият свят е срещу него и симпатизантите му само с гласовете си могат да го спасят. „Атака” разказва на избирателите си, че всички са срещу нея и че е идинственият глас на истината, но ако симпатизантите не помогнат да влезе в парламента, тя ще бъде унищожена и стъпкана. Ясно е, че Волен Сидеров умишлено търси скандала като начин да спасява политическата си кариера.
- Споменахте за проблеми на лявото. Какви са те?
- Лявото има основен генерален проблем в цяла Европа, но и в България той също е очевиден: дълго време левицата се примири и прие част от десните икономически решения, тя не само ги прие, но и ги прие като безалтернативни и започна да ги прилага. В България левицата няколко пъти бе наказвана поради това, че се държа като десница. Тя започна по възможно най-трудния начин - чрез няколко изборни поражения - да научава урока си. Разбра, че хората я наказват защото прилича на десница и не може да бъде отличена от десницата. В момента на чисто програмно ниво БСП е преодоляла това. Левицата трябва да работи да привлича младото поколение, за да може да се смени целия генерационен състав на хората, които гласуват за нея.
Смятам, че политическото ръководство е влязло в пътя, но трябва да отчитаме, че левицата е в изключителна тежка коалиция, в много тежък парламент, в който всички виждаме и знаем какъв проблем е да се осигурят ежедневните заседания. В този смисъл БСП не може да постигне политическата си програма.
- Хората знаят ли за какво се гласува на 25 май?
- Хората осъзнават само най-общия план на тези избори. За съжаление политиката не е довела до някакъв реален просперитет на хората, затова думи като европейски, ЕС не говорят абсолютно нищо. 85% от хората ще гласуват с вътрешнополитически мотиви. Много е трудно в такава кампания да се опитваш да развиваш някакъв вид европейски проект, но всяка партия е длъжна да го направи. В едночасовата реч на Бойко Борисов при откриването на кампанията му думата Европа не бе спомената нито един път, отсъства всякаква форма на европейски проект. Кампанията на ГЕРБ набляга на това, че трябва да има реваншизъм, който да накаже тези, които са ги свалили от власт. Ние се опитваме да говорим за това, че трябва ляво управление на Европа, за да може ЕС да бъде на социалните държави.
- За какво конкретно ще се борите?
- От 10 години в Европа управлява десницата, включително ЕНП. 10 години лидер на Европа е един доста скучен политик на статуквото, един много безидеен човек като Жозе Барозу, който предпочете да се носи по течението вместо да промени генерално курса на Европа когато удари кризата. В момента на тези избори има реален шанс левицата да надделее в Европейския парламент и да успее да постави начело на Европейската комисия своя кандидат Мартин Шулц, който е невероятно подготвен човек. Левицата много често е обвинявана, че е много красива на думи, но никак я няма в действията. Този път манифестът на левицата, на ПЕС е изключително действен – предлага конкретни мерки за справяне с безработицата. Хората го приемат, тъй като безработицата е български проблем, особено сред младите хора. Време е ЕС да стъпи на социална основа, а не да бъде съюз на едрите капитали. Когато ЕС стана съюз на банките, отговорът на хората бе масови протести, недоволства срещу бюджетните ограничения. Във вътрешнополитически план знаем, че тези избори ще бъдат четени като тест за стабилността на това управление. Ако хората искат Орешарски да получи своя нов шанс за по-спокойно управление, за по-спокойно развитие за осъществяване на плановете за реиндустриализация, те трябва да гласуват за БСП. Така те ще могат да видят различното лице в тази политика.
- Хората вярват ли ви?
- Хората в България след 25 години тежки удари върху живота им са се научили да не вярват. Много хора ми казват: „Ние сме се наслушали на красиви приказки и сме се нагледали на безобразни действия”. Опитвам се да ги убедя като политик от ново поколение, че левицата развива нови идеи и този път няма да останат излъгани.
- Какво обяснявате на гражданите, с които се срещате?
- Има две големи цели, които трябва да бъдат отстоявани – председателят на ЕК да бъде избран от парламента и да не става продукт на задкулисни договорки, каквито податки има. Втората цел е подписването на трансатлантическото споразумение между Европа и САЩ. Трябва да бъде отхвърлено проектовида му, тъй като предлага най-ужасни условия за Европа и може да я даде в ръцете на нов вид корпоративен капитализъм, който да получава повече власт от националните държави.
- Нека излезем от конкретиката на предстоящите избори и да погледнем към събитията в Украйна. Бившата руска република ще запази ли целостта си или ще се разпадне?
- Пълен абсурд е да смятаме, че Украйна може да съществува по начина, по който съществуваше. Кръвопролитието в Одеса, това чудовищно престъпление, което бе извършено с мълчаливото одобрение на властта в Киев, допринася държавата да престане да бъде възможна като политически проект. Всички медии говорят, че Путин е дал крачка назад като съветва хората да отложат референдума, за да се даде път на диалога. Сега ще се стигне до абсурдната ситуация – властите в Киев да направят това, което Русия от първия момент настояваше – да има федерализация на тази страна. Проблемът е, че Киев ще стигне до това чрез много пролята кръв и чрез абсолютна дискредитация на идеята за майданова демокрация. Според една българска историчка доц. Дарина Григорова майданът стана символ на разрухата. Оттук нататък Турчинов и сие няма да избягат от славата си на разрушители, следователно тяхната власт е обречена. Те не влизат в историята като освободители на Украйна, а като унищожители и това е драмата, която и западният свят трябва да разбере. Разбира се, Русия също има своите грешки, но да изкарваш само Русия виновна за цялата ситуация, без да виждаш очевадния фашизъм, който струи от паравоенните украински формирования, означава наистина да приложиш двоен стандарт в най-голяма степен. Украйна няма голямо политическо бъдеще в този й вид. Беше ясно, че фашистите в тази страна рано или късно ще обърнат оръжията си срещу собствения си народ. Европа проспа този фашизъм или най-малкото не искаше да го види. Мислеше, че красивият сън за Украйна ще се окаже реалност. Само че не можеш да си затваряш очите пред фашизма. Фактът, че Европа наруши основен принцип на своето модерно съществуване, а именно антифашизма. Опитът за възстановяване на демокрацията в Украйна фалира, именно защото Европа не бе способна да разпознае новия вид на фашизма. Яценюк и Турчинов си затвориха очите пред десния сектор. Не можеш да се хванеш на танц с дявола без да си продадеш душата. Те си продадоха душите на тези хора. И затова каквото и да кажат, не звучат достоверно, най-малкото защото се опитват да препишат престъпление, което тежи на тяхната съвест, на съвестта на някой друг. Това е нечестна позиция и Украйна ще страда от такива политици.
Не смятам, че Русия иска да вземе Източна Украйна и да я присъедини към своите територии, тъй като това е доста голяма финансова тежест и ще я натовари. Също така не смятам, че Европа би искала Западна Украйна като отделна държава, тъй като това ще е държава паразит, понеже няма никакви производителни ресурси и е генератор на един латентен фашизъм. Да имаме второ Косово в Европа ще бъде зловещо.
Моля, подкрепете ни.