Спасител: Няма как да задължим трите момчета да платят акцията

"Това е най-голямата спасителна операция в България по численост на хора, техника, сложност на релефа. Кой ще я плаща? Този въпрос витае в пространството, пише Труд. Първо, младежите и техните родители вероятно не могат да извадят тези пари. Няма начин да задължим някой, търпящ бедствие, дори причинено неволно, да плати за спасяването.

Ако решат институциите, могат да си поделят разноските. Но как ще се плаща, кой ще издава фактури, се определя по много сложна система", заяви Иван Драгошинов, специалист в Планинската спасителна служба. В събота вечерта той пръв говорил с момчетата. "Не знаеха къде са. Помолих ги да стоят на едно място, да не се губи обхватът на телефона. До сутринта поддържах връзка с тях. Те не дават отговор защо, като са изгубили пътеката, не са се върнали обратно още по светло", разказа Драгошинов.

Веселин, Христо и Виктор оцелели благодарение на планинската вода. "Тя съдържа хранителни съставки и това им е давало сили да оцелеят при екстремните условия. Момчетата не са спали и денонощно са вървели. Правили са само кратки почивки. Не са успели да си запалят огън, защото първата нощ над тях се изсипал дъжд и ги измокрил до кости. Имали само една запалка, която също се намокрила", разказа през сълзи майката на Васелин Мария Иванова.

"Жив ли си!" - били първите думи, които успял да промълви Николай Димитров, когато видял сина си Виктор след 4-дневното скитане из Балкана. Мъжът приютил и Христо от Търново.

Двете момчета са скрити във вила извън Стара Загора, за да не им досажда никой. Бащата споделя, че още не се е скарал на сина си, макар много хора да го съветвали да му тегли една пръчка за наказание. "Виктор казва, че и до магазина не иска да отиде вече", разказва Николай и макар да не спестява критиките към сина си, добавя: "По-добре в планината, отколкото в кръчмата." Потресен е и от слуховете, че синът му бил наркоман, още повече че всеки ден работи в семейната фирма за сладкарски и хлебни изделия в Стара Загора. Николай Димитров обеща да подпомогне финансово спасителите от службата в Сопот за безкористната и безрезервна подкрепа, която му оказали през мъчителното дирене. Макар безпрецедентната спасителна акция да не даде резултат, той е категоричен, че от нея имало полза. Включила се дори конкурентна фирма от Стара Загора.

Момчетата разказали, че след като изкарали мъчителна вечер с прогизнали анцузи и без връхни дрехи под скалите в Балкана, на сутринта в неделя окончателно паднала батерията и на последния телефон. Звънели са им десетки пъти от различни места и институции и всички ги питали къде са, но студентите не могли да обяснят.

Тогава били толкова обезсърчени, че нямали сили да продължат. Помогнал им звукът от прелитащите хеликоптери. "Разбрали са, че ги търсят. Това им е дало кураж. Видели са и реещия се парапланер, крещели са, махали са", разказва Димитров. За съжаление отвисоко нямало как да видят момчетата, които по това време били в гората.

Виктор, Христо и Веселин изненадващо за спасителите се появиха край павелбанското село Тъжа във вторник. "Изглеждаха като изпаднали германци, дори първоначално ги помислих за наркомани", разказва Красимир Иванов, който ги видял пръв. "Проснаха се пред колата ми, бяха кални и изнемощели, говореха неадекватно, искаха да ги откарам в Калофер", разказва Красимир. Тогава ги разпитал за имената и разбрал, че те са изгубените момчета.

"Животните в планината са подплашени. Летенето на хеликоптери и делтапланери, виковете и обикалянето из непристъпните местности стресираха дивите кози и мечките. Изпокриха се", коментира кметът на Сопот Веселин Личев. Той 4 денонощия бе неотлъчно до спасителите и помагаше при набирането на доброволци.

"Прибираха се вечер към 23 ч скапани от умора, а краката и ръцете им бяха в рани от скалите. Махаха кърлежи от себе си, срещали са мечки и змии. Състоянието им е два пъти по-лошо от това на спасените. Не бива да остава у тях горчивина", обяснява Личев.