Полк. Т. Ников: Турция винаги е искала части от България

Интервю на Красен Бучков

- Г-н полковник, излезе дългоочакваната от приятели и противници книга „Плашилото”. Лъжите или истините за Държавна сигурност  коментирате повече в нея ? Стигате ли до историческата истина за ДС ?

- Книгата не си поставя толкова амбициозни цели. Отсяването на истини от лъжи е процес, който не е по силите и на най-гениалния автор. Аз имам  способностите на средностатистическия българин. Всяко поколение е носител на своите истини и ценности и по същество пренаписва човешката история от А до Я. И трезвото решаване на конфликтните моменти във възгледите на поколенията трасират правилното развитие на обществото. В този смисъл книгата е опит да се очертаят някои от тези конфликтни моменти, да се предизвика разговор по тях. Без това движението ни напред е немислимо. А моето поколение се е нагледало и наслушало на «декредитирани истини».
Книгата е едно тревожно послание предизвикано от факта, че продължаваме с декридитирането на истините. Тя само подсказва, че е крайно време да се заемем със сериозен научен анализ на времето, в което сме живели, на събитията, на които сме били свидетели. И това важи не само за органите на ДС и тяхната дейност.
Обявяването на комунистическия режим за престъпен, е по-скоро емоционално-пропаганден акт, отколкото трезв, рационален подход. Не можем и не бива двадесет и пет години да плащаме данък на емоциите си. С това нищо не решаваме. А насилието, с което непрекъснато се свързват органите на ДС има, както и всяка друга човешка дейност/ свои измерители. Без намирането им, без статистически срезове в подкрепа на едни или други твърдения, цялата ни критика се свежда до лепенето на етикети. Четвърт век това правим.

- В момента върви световното първенство по футбол. Казвате, че темата за държавна сигурност влиза в конкуренция с темата за футбола. Всички разбират от Държавна сигурност?

- Сравнението е опит  да се отхвърли упростенческия подход. Борбата с престъпните посегателства, организирането на защитата на държавата, на обществото и на отделния гражданин не е елементарна задача. Оперативната теория е събрала и ползва достиженията на всички /без изключение/ обществени науки. А като четеш писанията по вестниците и  анализите на някои „специалисти”, дори когато анализираш предлагани и приемани закони, разбираш, че е налице едно умозрително, повърхностно познаване на материята, набрано едва ли не от четене на определен брой криминални романи. И понеже обвинението за повърхностно законотворчество е много сериозно, ще си позволя да посоча пример.
Решихме да се преборим с компроматните битки, които периодично тресат обществото ни. Отчетохме, че първоизточник за компроматите е изтичането на информация от правомерно и неправомерно прилагани СРС. И положихме огромни усилия да въведем ред. Дори създадохме специална структура за контрол върху СРС. До тук добре. Но защо никой не се замисли, че всички посочени изтекли СПС разкриват отклоняващо се от нормите поведение на държавни чиновници и политици.. Ялов подход! Докато не въведем ред по цялата верига, резултат няма да има.   Склонни сме да търсим как е изтекла информацията, но никой не споменава, че е налице драстично нарушение на правилата на политическо поведение от страна и на Мирослав Найденов, и на Кокинов и на Борисов. За подобни неща в нормалните държави се слиза с гръм и трясък от политическата сцена. И това не е само един случай. Примери – с лопата да ги ринеш.
 
- Заглавието е много оргинално. Но Държавна сигурност наистина плашеше по време на соца. Може би и в годините след това. Защо продължава да е плашило за някои ?

Аз не мсиля, че нормалният, спазващ законите гражданин, е имало от какво да се плаши. Поне по мое време. Но е възможно да сме свидетели с отразена светлина на преходния период. Погледнете цитираните в книгата цифри. Ежегодно между 11000 и 13 000 са разследвани по гл.1 от НК /за противодържавна дейност/. Близо 70% от тях са членове на БКП. Желязно самообладание да имаш, пак ще се уплашиш...
 
- Кой е най-любопитният документ, който сте публикували в книгата. Може би прословутата стенограма на срещата на ръководството на ДС с члена на Политбюро Александър Лилов. А от другите документи, кои бихте отличили  и кои представляват най-голям интерес за обществото ?

- Като историк съм склонен да стоя мирно пред всеки документ, защото той разкрива определена страна, частица от истината. Маловажни документи няма. Само онзи, който не се е потил, добирайки се до истината, не цени негово величество документа. Особено това се отнася до случаите, когато става дума за противоправни деяния и истината съзнателно се крие. Погледнете последния документ в книгата. Да, искаме отмяна на Закона за досиетата, искаме закриване на комисията. Но най-същественото ни искане е свързано с разкомплектоването на дела. Ако това е истина- то, това е престъпление. Някой явно иска да погребе завинаги  истината и по този  начин да узакони за поколенията скодоумните квалификации за нашата дейност – рожба на политическия конюнктуризъм на прехода.
С част от  документите обяснявам защо ДПС и БСП отидоха на приемането на такъв закон. ДПС беше заинтересовано, а БСП не си направи сметка, че това ще породи огромен отлив от електората. ДПС е заинтересовано нито една от партиите мастодонти да не взема абсолютно мнозинство, за да управлява сама. Те да са вечните присъстващи в управлението. Публикувам и стенограмата от прословутото национално съвещане на МВР от 29 декември 1989 г. в изпълнение на решението на Държавния и Министерския съвет за отстраняване на последиците от допуснатите нарушения при преименуването на турскоезичното и мюсюлманското население в страната. От това съвещание с участието на Александър Лилов започна разгромът на нашите органи.

- В едно интервю говорите за грешки на ДС по време на възродителния процес, цитирате думи на полковник Чавдар Тепешанов, говорите за българска полуграмотна политика по националния въпрос. Разкажете нещо повече за това ?

- Грешки няма само онзи, който нищо не прави и стои със скръстени ръце. Що се отнася до оценката на цялостната политика по националния въпрос, казвал съм го директно в изказването си по време на срещата с Александър Лилов. Истината е, че това е най-непоследователната политика в реализирането, на която се намесват активно и външни фактори. Може ли сега някой да обясни, защо обявихме «Дружба- родина» за фашистка организация и преустановихме дейността и?
Създадохме система от привилегии, които развращават толкова, колкот и орязването на правата. Формирахме интелигенция, която се обърна срещу нас... Допуснахме да продължи процесът на турцизиране на българските мохамедани....Всичко това малко ли е ?
Мисля, че цялата истина по Възродителния процес, включително и какво доведе до това решение, сме длъжни да кажем. И ще го кажем. Ще кажем всичко и за процеса на смяна на имената. Защото спекулативни твърдения дал Господ. Не можем с недостоверни измислици, колкото и да са емоционално въздействащи, да характеризираме този процес. Визирам произведения като «Откраднати очи», например.

- Открехнете малко вратата на цялата истина за Възродителния процес. Къде е разминаването на това, което се говори в обществото и това, което е в  действителност ?

- Разбира се, че има. Първо, ние носим огромна вина и като система, и като органи за сигурност. Не съумяхме да дадем на обществото информация за действителното състояние на нещата. За пет години броят на разкритите нелегални организации на основата на протурски национализъм се увеличава 4-5 пъти! Какво означава това? Записал съм какво каза подполковник Чавдар Тепешанов на срещата ни в Съюза на писателите. Стана и каза : „Господа, аз зная, че няма да ми повярвате, за това съм донесъл програмите на всички разкрити нелегални организации. И ако намерите една, в която да не се предвижда отделяне на части от България, аз съм готов пред вас да си тегля куршума.” Тогава Семерджиев се обърна и каза: ”Тепешанов, не разрешавам!” Възможно е Семерджиев да не е искал да натяга и без това сложните междуетнически отношения. Но това е истината. Това население се оказа на стика на две стратегически линии. Едната на България, стремяща се да запази териториалната си цялост. Другата на Турция, която и сега в писанията на Давидоглу аспирира за възстановяване на Османската империя. То е жертва и на полуграмотната наша политика по националния въпрос.
 
- Г-н полковник, докъде стигна все пак вашето ритане срещу Закона за досиетата ? Продължават ли да обвиняват  ДС във всевъзможни грехове? На представянето на книгата бе един от най-яростните нападатели – Христо Христов, разговаряхте ли с него ?

- Ние  ритаме срещу Закона съвсем основателно. И се надяваме хората да ни разберат. Това е и една от основните задачи на книгата.

В най-новата история Законът за досиетата има само един аналог като подход – приетия антиеврейски Закон за защита на нацията. Защото Законът за защита на държавата / с който най-често го сравняват/ определя санкции  за дейност, а не за връзка с някаква организация. И при двата закона един съществен признак- еврейската кръв и връзката му с органите на ДС/ е изкуствено генерализиран и на тази база се анатемосват българските граждани. Законът е срам за България и ще се борим за отмяната му.
Ако прочетете внимателно последния документ, публикуван в книгата, ще разберете, че поставяме много по-щирок кръг въпроси. И няма да се успокоим, докато не бъдат изяснени.
Що се отнася до журналиста Христо Христов, той не е фигура, която бих обсъждал. И той, и всички останали «борци « срещу бившата ДС, един ден ще се срамуват от писанията си. Но ако има заблудени добросъвестни критици, то с тях сме готови да обсъждаме всеки проблем. Нито се страхуваме, нито се срамуваме.

- В книгата правите ли аналогия между тогавашната Държавна сигурност и днешните органи за сигурност?

- Разузнавателната наука в света е една. Няма наша и ваша. Методите са абсолютно едни и същи. Възможностите са абсолютно едни и същи. Т.е. сегашната ДАНС би трябвало да работи по същата матрица, ако иска ефективност. Самият аз, когато писах десертацията си, ползвах много разработки на американски колеги, включително книгата на Дълес „Изкуството да се разузнава”. Тя е буквар в това отношение. Митът за разликите беше породен от общата политика на противопоставянето. Няма абсолютно никаква разлика. Това мога да го гарантирам. Ние бяхме силна разузнавателна и контраразузнавателна служба, благодарение на това, че, особено след 1953 г., цялата нормативна база бе приведена в съответствие със световната наука. Нейният идеологически аромат беше много малък. Става дума за 2-3 члена в Наказателния кодекс. Казвам го с чиста съвест, защото съм бил на курс във Вашингтон през 1990 г. Агентурната работа е абсолютно едно към едно.

- В годините на прехода у нас обаче не е така?

- Тезата, издигана от нашите новоизлюпени демократи, колко е почетно да си работник на ЦРУ и колко е нелицеприятно да бъдеш работник на българската държавна сигурност, е пълна глупост. Това е изкуствено формирана теза, за да обслужва моментен политически интерес.

Полковник Ников е бивш началник на аналитичното направление „Терор” в Държавна сигурност. Има 27 години служба в МВР. Бил е преподавател и във Висшата школа на МВР. Доктор по право. Член е на Национална асоциация „Сигурност”. Работил е по разследване на терористичните актове в Буново, железопътна гара Пловдив, ареогара Варна и хотел Сливен.