А.Тодоров: Секта на зелените чорапи държи на верижка политическия елит

Секта на зелените чорапи държи на верижка целия политически елит.Той припомни, че шефовете на военното разузнаване Веселин Иванов и Митко Троански не са спазили обещанието си да  разсекретят около 33  000 документа на това ведомство.Разсекретяването им, според него, ще хвърли сметлина върху много неща в България, включително и по въпроса за икономическите досиета.

Президентът призова за отваряне на "досиетата КТБ”, за да си гради имидж. Казаното от него е чист фойерверк и надуване на балон”, каза Антон Тодоров. Той  припомни още на президента Росен Плевнелиев, че е радетел за разсекретяване на досиетата на КТБ, а преди време сам назначава за служебен премиер Марин Райков, който е сътрудник на същото това Военно разузнаване.

Идеята за отваряне на икономическите досиета започна от бившия президент Гоце.Преди няколко месеца имаше одит в банката от международна компания. Не видяха ли тези диспропорции. Оказа се, че и в нея работят българчета, разсъждава политологът.Атанас Мерджанов шеф на вътрешната комисия и на парламентарната група на БСП, каза преди време, че има секретен одитен доклад за КТБ. Че има наличност от 2 млрд. лв. и после нищо, допълни той, коментирайки предложението на президента за разкриване на икономическите досиета на банката.

И според доц. Николай Иванов, бивш шеф на Бюрото за финансово разузнаване, който участва в предаването,  е нужен международен одит на КТБ. "Струва ми се, че е доста трудно осъществимо отварянето на "досиетата КТБ", както иска президентът Росен Плевнелиев, тъй като банковата дейност се регулира от много закони”, на мнение е доцентът. 

 

"Ако искаме да отворим досиетата, трябва да видим кои точно – кредитните или досиетата на депозантите, защото това са две различни неща. Едното е, което са дали в банката, а другото – което са взели. Тук идва Законът за личните данни, както и доста други закони, които биха попречили на това”, обясни доц. Иванов.

 

На въпрос дали е възможно да се стигне до голяма злоупотреба и сметките на КТБ да платят данъкоплатците, той коментира, че е възможно, защото много от схемите за пране на пари минават през кредитите. Според доц. Иванов всеки, който има влог по-голям от 100 000 евро, трябва да бъде проверяван.