“АРТЕРИЯ” е групата, за която меломаните твърдят, че е поставила началото на българския хард-кор. Първият им концерт е на пристанището в Поморие на 22 август 1989 г. През 1993 Riva Sound издаде на касета първия им официален албум “Луди работи”, а през 1995 излезе и вторият “Жълтопепелява скука” от Wizard. През 1996 към основателя на АРТЕРИЯ Янчо Бреков (китара и вокал) се присъединяват басистът Николай Хубенов “Хуби” (преди това в Карцер) и барабанистът Деян Монев “Чико” (от Реквием). Те тримата заедно заминават за Чехия с идеята да свирят, пеят и да се препитават тъкмо като музиканти. На запад днес са по-известни, потвърждавайки максимата, че „никой не е пророк в собствената си родина”. В последно време обаче феновете им и в България все по-често ги чуват по музикалните радиа и телевизии, а изненадата предстои догодина. Сега са си в родното Поморие, където по три пъти седмично правят концерти на живо в култов музикален клуб на плажа. С Янчо се срещам на няколко метра от мястото, където преди 19 години е започнала историята на „АРТЕРИЯ”.

интервю на Ана Кочева

- Защо пък точно „АРТЕРИЯ”?

- Защото тази дума за мен беше символично много силна – свързана е с кръвта, с кръговрата, с кръвообращението, със сърцето, с главните пътища. Истината е, че го измислих преди много, много години в час по биология. После го предложих на момчетата, а те веднага се съгласиха. Така че в известен смисъл аз, освен че създавам музиката и текстовете на повечето ни парчета, се падам и неин кръстник.

- Кога се случи това?

- Точно преди 19 години и половина. Следващата година ще отбелязваме 20 годишнина.

- И ще има юбилейни концерти?
 

- Разбира се! Огромни! В София, Варна, Пловдив, може би и в Бургас. Вече организираме нещата в аванс. Те ще се случат през лятото, защото и началото на групата е поставено тук, на новия кей, точно на 22 август. Така че искаме да се върнем към началото съвсем по същото време.

- Хайде и сега да се върнем малко назад. Какво се случи с „АРТЕРИЯ” след 89-та? Разкажи на онези, които познават настоящето ви, но не са съвсем наясно с миналото.

- Стояхме си тук, в България, около 5 години, направихме два албума, а после отидохме в родната казарма. Веднага след това побързахме да заминем, отначало за Чехия, където пребивавахме две години и записахме още един албум. После се преместихме в Холандия, където сме от осем години. Там работим, там записваме.

- Излиза, че напоследък сте по-разпознаваеми тъкмо в чужбина, което е жалко.

- Така се получи. Първите ни два албума, разбира се, се знаят у нас, но следващите, които сме издали в чужбина, на практика в България не са познати. Сега по едно много известно рок радио се въртят някои от новите ни парчета, които са с интересни балкански елементи и публиката отново започва да ни припознава.

- Има ли разлика в начина, по който ви приема публиката у нас и по европейските клубове и сцени?
 

- Как да няма?! В България публиката е най-яка.

- Е, да, но фактът, че свирите там, означава, че тук нещо не достига. Какво е то?

- Пари! (смее се). Все пак не може да се пренебрегва фактът, че там вече сме се устроили, имаме си къщи, работа. Животът ни е там, тук се връщаме за по няколко дни, за концерти, малки турненца, както и през лятото на почивка и за срещи със семейства и приятели. Но животът ни там е устроен по съвсем различен начин и ако трябва да се върнем тук и да започнем пак, всъщност трябва да го правим съвсем отначало. А, там всичко е по-лесно, по-уредено, устроено, създали сме си и връзките, имаме, ако щеш, рутината; във всяка държава, в която свирим, разполагаме с различен импресарио, който се грижи за нас, за организацията на участията ни.

- А къде свирите най-често, при положение че живеете в Амстердам?

- Там всъщност имаме най-малко концерти. Амстердам го ползваме като база, включително и защото е на удобно място за придвижване навсякъде из Европа, а и извън нея – на час път сме от Англия, Германия, Белгия и Франция, пък на шест часа от САЩ.

- Ако те разбирам правилно – за вас няма път назад?

- Път назад за окончателно връщане и оставане в България няма. Така сме си организирали нещата, че явно там ще си умрем. Но същевременно пътища към България ще има винаги – било то за концерти или за други срещи ...

- Носталгия има ли?

- Понякога. Като вали много дъжд, защото Холандия е всеизвестна с това ...

- Как определяш музикалния ви стил?

- Балкан метъл.

- Дефинирай го!
 

- Балкански елементи, гръцко бузуки, малко от българския фолк, но примесени с много твърдите западни елементи на метъл и рок музиката от старите времена до съвременния метъл и рок. Като сложиш в една тенджера всички яки метъл и рок банди от 70-те, та до днес и ги сметиш с Иво Папазов, Тодор Колев и гръцки изпълнители, се получава „АРТЕРИЯ”. Но освен че тази музика тече по нашите артерии, тя в момента е и много комерсиална, т.е. ние сме в страшно изгодна позиция и смятам, че е дошъл моментът слънцето на славата да изгрее и на нашата улица. Говоря за популярността ни в България, защото действително последния път, когато свирихме през май в София, всичко беше продадено.

- А успяваш ли до някаква степен да следиш нашия музиален пейзаж?

- Интересувам се от това, което става в българската музика, въпреки че е много трудно адекватно да задоволявам отвън този си интерес. Следя някои телевизии, но не смея да твърдя, че съм съвсем в час. Все пак има някои много яки банди, които определено ми харесват.

- А имаш ли поглед върху чалгата?

- Мисля, че тя беше завзела музикалния пейзаж преди време, но вече отстъпва от него. В интерес на истината има някои мелодии, които ми допадат, но текстовете й са под всякаква критика. Аз съм човек-поет, харесвам по-смислените, по-дълбоките послания, които могат да погъделичкат съзнанието на интелигентните хора, а чалга текстовете са ужасно тъпи и елементарни и не знам как стигат до съзнанието на хората.

- Ами те нямат за цел да гъделичкат съзнанието, а някои части от кръста надолу.

- У-ла-ла! Това май е така. Но шегата настрана, ние сега направихме един нов проект с моя колега, Кемала, с който създадохме „АРТЕРИЯ”. Кръстихме го The Pomorians и нещата потръгнаха, като отново смесихме различни стилове – от фолклора, от гръцката музика (аз много използвам бузуки). Говоря обаче не за евтината чалга, за циганията и тъпотията, а за автентичен фолк с по-интелигентни и дълбоки текстове, което много се котира на Запад. Попътувахме в 3-4 държави през последните шест месеца и навсякъде, където свирим такава музика, хората откачат, страшно я харесват.

- На какви езици пееш?
 

- На четири различни: на български, на английски, на френски и на гръцки. Пиша текстове на тях, като единствено френски не говоря, но за него ми помага един приятел, на който споделям идеята си за текста, той го превежда и търси рими.Става дума за кратки текстове, четиристишийца, но когато сме във Франция, в Швейцария и започнем да ги пеем, почти веднага хората подхващат да припяват с нас.

- А българи появяват ли се на тези концерти?

- Постоянно и навсякъде. Много е странно, защото се случва понякога да се намираме направо in the middle of nowhere, както се казва (в средата на нищото), в някакъв клуб на малко градче, дори селце и винаги се появяват българи...Но по-интересното е, че повечето се оказва, че са чували за „АРТЕРИЯ”! А то не може да не ни е приятно.

- Добре де, ама на тази чужда публика какво й говори името The Pomorians? Не се ли налага постоянно да обяснявате?

- На никой нищо не му говори, защото никой не е чувал, но се интересуват и питат. Налага се малко като изтъркан грамофон често да обясняваме, но за нас всеки човек е важен и затова разказваме – и за името, и за връзката между The Pomorians и „АРТЕРИЯ”, и за това, откъде идваме, а аз съм си го и татуирал, показвам, за да онагледя още повече. Май цялата история на групата е по мен. Понякога си мисля, че съм просто един Stranger in a strange world (странник в странен свят).
 

▶Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

▶А. Агов: Изкараха България на изхода на ЕС, след като тя беше на входа

▶Мария Капон: Олигархията продуцира властта в България

▶Мартин Кьониг: Най-голямото богатство на България са хората

▶Лъчезар Филипов: България трябва да си купи свой спътник в Космоса

▶Даниел Попов: Южна България може да бъде залята с отровени води

▶Даниел Стоянов: Мога да стана като Роби Уилямс и да прославям България

▶Стефан Воденичаров: България е на ръба на енергийна криза

▶ Д-р Димо Димов, ветеринар: В България оперират животни в болниците за хора, което е ...

▶Николай Николов: Първата година на България в EС излъга много надежди

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог