5|
5839
|02.09.2014
НАРОДЕН ГЛАС
Ремонтиран вариант на скандалната "Визия 2020" предложен за обществено обсъждане
Работният документ „Визия: България в НАТО и в Европейската отбрана 2020“ е публикуван за обществено обсъждане на интернет страниците на правителството и на Министерството на отбраната, съобщиха от правителствената информационна служба.
"Днес Република България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. Тенденциите за тяхното развитие са негативни в средносрочен, а в редица случаи и в дългосрочен аспект. Източник на значителни рискове за националната сигурност на Република България остава нестабилността на региони, намиращи се в близост до границите на страната ни", се казва в документа
Във "Визия 2020" са очертани следните рискове за България:
Разнопосочните регионални и геостратегически интереси предполагат запазване на конфликтното противопоставяне в Черноморския и Кавказкия регион. Незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна се превърнаха в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Те доведоха до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион. Това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България.
Засилените инвестиции в конвенционални военни способности в посочения регион и „хибридният модел“ на водене на война провокират необходимостта от адекватни инвестиции в отбраната на България. „Хибридната война“ съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право.
Допълнителни рискове произтичат от активиране на съществуващите в близост до нашите граници „замразени” конфликти. Влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас.
Динамично протичащите в Близкия Изток и Северна Африка кризисни процеси са дестабилизиращи както в регионален, така и в по-широк план и сериозно засягат сигурността и интересите на България. Конфликтите в Сирия, Ирак (с участие в тях на свързани с „Ал Кайда“ и други радикални групи като „Ислямска държава“, Фронта „ал-Нусра“ и др.), в Палестинските територии и Либия, политическата и по линия на сигурността нестабилност в Египет (особено в Синайския полуостров) и Ливан са източник на потенциални и реални рискове и заплахи за България и другите страни-членки на НАТО и ЕС. Амбициите на Иран да развива ядрена и ракетна програма също продължат да бъдат рисков фактор за стабилността в регионален и глобален мащаб.
Част от рисковете за Р България са свързани с обстановката в Афганистан. Стабилизиране на положението там в средносрочен план не е вероятно, което ще продължи да генерира рискове за страната ни.
Съществуващите потенциални рискове, свързани със страните от Западните Балкани, са политическата и икономическата нестабилност, тенденциите към сепаратизъм, забавянето на тяхната интеграция в НАТО и ЕС, предизвикателствата пред напредъка, постигнат в развитието на демократичните процеси и опасността от загуба на ясна евро-атлантическа посока. В региона продължават да се генерират рискове за стабилността, включително за България, произтичащи от етническа и религиозна нетърпимост, както и от дълбоко вкоренените националистически идеологии.
Допълнителни взаимосвързани рискове за България са:
Международният тероризъм, като следствие от дейността на ислямистки структури в държави от кризисните региони. Завръщането в страните на произход на участвали в конфликтите в Сирия и Ирак джихадисти от Европа и от Западните Балкани, създават рискове не само за сигурността на съответните държави, но и за България и региона като цяло.
Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер. Съществува вероятност чрез бежанския поток в България да проникнат и други рискови категории лица, ангажирани с тероризъм или различна престъпна дейност. Засилената имиграция е и предизвикателство за съществуващата правна рамка при подобни кризи.
Провалената държавност и неспособността на централните власти в някои страни в БИСА да изпълняват своите функции създават условия за разширяване на позициите и активността на различните терористични групировки в района, за възникване на нови екстремистки формирования, за контрабанда на оръжие наркотици и стоки, за трафик на хора, както и за дестабилизация на комуникационните, транспортни и енергийни коридори.
Постоянно нарастващият брой и сложност на кибератаките, тяхната комплексна същност и висок разрушителен потенциал налагат необходимостта от нови подходи и формати на вътрешноинституционална координация и международно сътрудничество за постигане на много по-висока степен на оперативност, съвместимост и взаимодействие в предвиждането и успешното справяне с тази нова заплаха.
Идентифицираните по-горе рискове и заплахи са предизвикателство за националната ни сигурност. България не е в състояние да се справи самостоятелно с тях и единственият реален начин да ги посрещнем ефективно е да използваме възможностите, които ни предоставя членството в НАТО и в ЕС. Съюзническата солидарност обаче не означава, че можем да прекратим инвестициите в националната ни сигурност. Напротив, солидарността налага дългосрочен политически, икономически и финансов ангажимент от страна на България.
Предстои работа за повишаване на оперативната съвместимост на въоръжените ни сили, както и по гъвкавостта и готовността на цялостната система за национална сигурност и отбрана да реагира в коалиционна среда.
Адаптирането и необходимостта от засилена координация между отделните институции в сектора за сигурност и извън него, изискват реформи, които да доведат до решителна промяна на настоящата организационна култура. Особено важна в този смисъл е способността на всички компетентни ведомства и държавни структури да работят координирано под единно ръководство по съответните направления с цел гарантиране на националната ни сигурност в рамките на НАТО и ЕС.
НАТО и отделните страни-членки вече извършват преглед на решително променената стратегическа среда за сигурност и набелязват конкретни мерки, сред които адекватни инвестиции в отбранителния сектор и план за нарастване на готовността. Налага се България да направи същото. Тази визия отразява позицията на служебното правителство по този въпрос. Тя е изработена в контекста на подготовката на предстоящата Среща на върха на НАТО.
Във "Визия 2020" са очертани следните рискове за България:
Разнопосочните регионални и геостратегически интереси предполагат запазване на конфликтното противопоставяне в Черноморския и Кавказкия регион. Незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна се превърнаха в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Те доведоха до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион. Това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България.
Засилените инвестиции в конвенционални военни способности в посочения регион и „хибридният модел“ на водене на война провокират необходимостта от адекватни инвестиции в отбраната на България. „Хибридната война“ съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право.
Допълнителни рискове произтичат от активиране на съществуващите в близост до нашите граници „замразени” конфликти. Влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас.
Динамично протичащите в Близкия Изток и Северна Африка кризисни процеси са дестабилизиращи както в регионален, така и в по-широк план и сериозно засягат сигурността и интересите на България. Конфликтите в Сирия, Ирак (с участие в тях на свързани с „Ал Кайда“ и други радикални групи като „Ислямска държава“, Фронта „ал-Нусра“ и др.), в Палестинските територии и Либия, политическата и по линия на сигурността нестабилност в Египет (особено в Синайския полуостров) и Ливан са източник на потенциални и реални рискове и заплахи за България и другите страни-членки на НАТО и ЕС. Амбициите на Иран да развива ядрена и ракетна програма също продължат да бъдат рисков фактор за стабилността в регионален и глобален мащаб.
Част от рисковете за Р България са свързани с обстановката в Афганистан. Стабилизиране на положението там в средносрочен план не е вероятно, което ще продължи да генерира рискове за страната ни.
Съществуващите потенциални рискове, свързани със страните от Западните Балкани, са политическата и икономическата нестабилност, тенденциите към сепаратизъм, забавянето на тяхната интеграция в НАТО и ЕС, предизвикателствата пред напредъка, постигнат в развитието на демократичните процеси и опасността от загуба на ясна евро-атлантическа посока. В региона продължават да се генерират рискове за стабилността, включително за България, произтичащи от етническа и религиозна нетърпимост, както и от дълбоко вкоренените националистически идеологии.
Допълнителни взаимосвързани рискове за България са:
Международният тероризъм, като следствие от дейността на ислямистки структури в държави от кризисните региони. Завръщането в страните на произход на участвали в конфликтите в Сирия и Ирак джихадисти от Европа и от Западните Балкани, създават рискове не само за сигурността на съответните държави, но и за България и региона като цяло.
Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер. Съществува вероятност чрез бежанския поток в България да проникнат и други рискови категории лица, ангажирани с тероризъм или различна престъпна дейност. Засилената имиграция е и предизвикателство за съществуващата правна рамка при подобни кризи.
Провалената държавност и неспособността на централните власти в някои страни в БИСА да изпълняват своите функции създават условия за разширяване на позициите и активността на различните терористични групировки в района, за възникване на нови екстремистки формирования, за контрабанда на оръжие наркотици и стоки, за трафик на хора, както и за дестабилизация на комуникационните, транспортни и енергийни коридори.
Постоянно нарастващият брой и сложност на кибератаките, тяхната комплексна същност и висок разрушителен потенциал налагат необходимостта от нови подходи и формати на вътрешноинституционална координация и международно сътрудничество за постигане на много по-висока степен на оперативност, съвместимост и взаимодействие в предвиждането и успешното справяне с тази нова заплаха.
Идентифицираните по-горе рискове и заплахи са предизвикателство за националната ни сигурност. България не е в състояние да се справи самостоятелно с тях и единственият реален начин да ги посрещнем ефективно е да използваме възможностите, които ни предоставя членството в НАТО и в ЕС. Съюзническата солидарност обаче не означава, че можем да прекратим инвестициите в националната ни сигурност. Напротив, солидарността налага дългосрочен политически, икономически и финансов ангажимент от страна на България.
Предстои работа за повишаване на оперативната съвместимост на въоръжените ни сили, както и по гъвкавостта и готовността на цялостната система за национална сигурност и отбрана да реагира в коалиционна среда.
Адаптирането и необходимостта от засилена координация между отделните институции в сектора за сигурност и извън него, изискват реформи, които да доведат до решителна промяна на настоящата организационна култура. Особено важна в този смисъл е способността на всички компетентни ведомства и държавни структури да работят координирано под единно ръководство по съответните направления с цел гарантиране на националната ни сигурност в рамките на НАТО и ЕС.
НАТО и отделните страни-членки вече извършват преглед на решително променената стратегическа среда за сигурност и набелязват конкретни мерки, сред които адекватни инвестиции в отбранителния сектор и план за нарастване на готовността. Налага се България да направи същото. Тази визия отразява позицията на служебното правителство по този въпрос. Тя е изработена в контекста на подготовката на предстоящата Среща на върха на НАТО.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads