Хенри Кисинджър за конструиране на Новия световен ред

Търсенето на световен ред дълго време беше определяно почти изключително от концепциите на западните общества. В десетилетията след Втората световна война САЩ, със засилена икономика и национална увереност, поеха факела на международното лидерство и прибавиха ново измерение. САЩ, които са страна, основана изключително на идеята за свободно и представително управление, установиха собственото си издигане с разпространение на свобода и демокрация и увеличиха тези сили със способност да постигат справедлив и траен мир.

Традиционният европейски подход към реда разглеждаше народи и държави като вродено конкурентни. За да ограничи последствията от противоречивите им амбиции, той разчиташе на баланс на силите и концепция за просветени държавници. В преобладаващата американска гледна точка народите са присъщо разумни и склонни към мирен компромис и здрав разум. Поради това разпространението на демокрация беше основната цел за международния ред. Свободните пазари ще издигнат хора, ще обогатят общества и ще заменят традиционните международни вражди с икономическа взаимозависимост.

Тези усилия за установяване на световен ред в много отношения се осъществиха. Множество независими суверенни държави управляват голяма част от територията на света. Разпространението на демокрация и представителното управление станаха споделен стремеж и дори универсална реалност, глобални комуникации и финансови мрежи работят в реално време.

Годините от може би 1948 до края на миналия век белязаха кратък момент в човешката история, когато можеше да се говори за зараждащ се глобален световен ред, състоящ се от амалгама от американски идеализъм и традиционни европейски концепции за държавничеството и баланса на силите. Но големи региони от света никога не са споделяли и само се примиряваха със западната концепция за ред. Тези резерви сега стават явни. Например в украинската криза и в Южнокитайско море. Установеният и прогласен ред от Запада е на повратна точка.

Първо естеството на самата държава, основна формална единица на международния живот, е подложено на множество видове натиск. Европа опитва да надхвърли държавата и да създаде външна политика, основана главно на принципите на меката сила. Но е съмнително, че твърдения за легитимност, разделени от концепцията за стратегия, могат да подкрепят световен ред. Европа още не се е сдобила с атрибути на държавност, което създава властови вакуум във вътрешен план и липса на баланс на силите по границите й. В същото време части от Близкия Изток се разпаднаха на религиозни и етнически съставни части в конфликт помежду си, религиозни милиции и властите, които ги подкрепят, нарушават граници и суверенитет по свое усмотрение, създавайки феномена на провалени държави, които не контролират собствената си територия.

Предизвикателството в Азия е обратното на това в Европа – повечето принципи за баланс на силите не са свързани с договорена концепция за легитимност, което води до известни разногласия, почти до конфронтация.

Конфронтацията между международната икономика и политическите институции, която привидно управлява световния ред, отслабва необходимото му усещане за световен ред. Икономическата система стана глобална, а политическата структура на света остава основана на националната държава. Икономическата глобализация по своята същност не зачита национални граници. Външната политика ги утвърждава, дори когато се стреми да помири противоречиви национални цели или идеали на световния ред.

Тази динамика породи десетилетия на траен икономически растеж, прекъсван от периодични финансови кризи с привидно ескалираща интензивност – в Латинска Америка през 80-те години, в Азия през 1997 г., в Русия през 1998 г., в САЩ през 2001 г. и отново през 2007 г., в Европа след 2010 г. Печелившите имат известни резервации относно системата. Но загубилите търсят изход чрез решения, които отричат или поне се противопоставят на функционирането на глобалната икономическа система.

Международният ред е изправен пред парадокс. Неговият успех зависи от успеха на глобализацията, но процесът произвежда политическа реакция, която често работи против неговите стремежи.

Трети провал на настоящия световен ред, такъв какъвто е в момента, е отсъствието на ефективен механизъм за великите сили да се консултират и евентуално да сътрудничат по най-важните проблеми. Това може да изглежда като странна критика във връзка с множеството съществуващи многостранни форуми, много повече отколкото в други времена в историята. Но естеството и честотата на тези срещи работи срещу създаването на стратегия с широк обхват. Този процес не позволява много повече в най-добрия случай дискусия по тактически проблеми, а в най-добрия случай – нова форма на срещи на високо равнище като събитие на "социалните медии". Съвременна структура на международни правила и норми, ако иска да бъде релевантна, не може да бъде заявена само със съвместни декларации, тя трябва да бъде насърчена като съвместно убеждение.

Наказанието за провала ще бъде не толкова голяма война между държавите (въпреки че в някои региони това остава възможно), а еволюция в сфери на влияние, установени със специфични вътрешни структури и форми на управление. В своите краища всяка сфера ще бъде изкушена да изпробва силата си срещу образувания, които са смятани за нелегитимни.

Съвременното търсене на световен ред ще изисква последователна стратегия за установяване на концепция за ред в рамките на различни региони и за свързване на тези регионални редове един с друг. Тези цели не са непременно само помиряващи се. Триумфът на радикално движение може да внесе ред в един регион и да създаде основата за безредици в и с всички други. Доминацията на една страна във военно отношение в даден регион, дори да изглежда като внасяне на ред, може да предизвика криза в останалата част от света.

Световен ред от държави, заявяващи индивидуално достойнство и представително управление и сътрудничещи в международен план в съответствие с договорени правила може да бъде нашата надежда и трябва да бъде нашето вдъхновение. Но напредъкът към него ще трябва да бъде подкрепен от редица междинни етапи.

За да играят отговорна роля в развитието на световния ред през 21-и век, САЩ трябва да бъдат готови да си отговорят на редица въпроси. Какво искаме да предотвратим, независимо как се случва това, и ако е необходимо сами? Какво се стремим да постигнем, дори ако не сме подкрепени от никакви многостранни усилия? Какво искаме да постигнем или предотвратим, само ако сме подкрепени от съюз? В какво не трябва да се замесваме, дори ако сме призовани за това от многостранна група или съюз? Какво е естеството на ценностите, които искаме да издигнем? И доколко прилагането на тези ценности зависи от обстоятелствата?

САЩ ще трябва да мислят по две на вид противоречиви нива. Тържеството на универсалните принципи трябва да бъде съчетано с признаване на реалността на историята, културата и гледните точки за сигурността им на други региони. Макар че уроците от трудните десетилетия са изследвани, заявяването на изключителността на Америка трябва да бъде подкрепена. Историята не дава почивка на страни, които се отказват от чувството си за идентичност в замяна на привидно по-лек курс. Но и не гарантира успех дори за най-благородните убеждения в отсъствието на подробна геополитическа стратегия. /БГНЕС

------------

Д-р Хенри Кисинджър е съветник по националната сигурност и държавен секретар по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. Статията му в "Уолстрийт джърнъл" се основава на книгата му "Световен ред", публикувана на 9 септември.