АФИС: Изненади са възможни около малките партии

Освен трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Реформаторският блок,  Патриотичният фронт, АБВ, "България без цензура" и "Атака".
Три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: "Зелените", "Глас народен" на Светльо Витков и "Движение 21" на Татяна Дончева, показват данните на АФИС.

От агенцията коментират, че особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.

Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври.
Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.

Според анализа на АФИС ниската избирателна активност не облагодетелства големите партии, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като "Патриотичният фронт", АБВ и "Атака" да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии като "Реформаторския блок" и "България без цензура", които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност.

Най-много ползи от така наречения „скрит електорат” вероятно ще извлече ДПС, смятат от АФИС.

От агенцията правят уговорка, че е възможно тенденциите да се обърнат до края на кампанията при ръст на избирателната активност. Такъв може да настъпи единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития.

От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните три партии.

В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от пет или шест фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8.