Българският Рамбо – в нокдаун или на кръстопът

След големия  въпрос за осигуряването на Военновъздушните сили на българската армия с нов изтребител, този за специалните сили е като че ли втори по значимост и важност в окото на военната експертиза и  армейска дискусия.

Специалните ни сили са  наследник на «Парашутната дружина», която се води първото отечествено парашутно-десантно формирование на войската. Във всеки учебник по военна история са описани подвизите й по време на Втората световна война. След това идва  затишие в периода на Студената война, в който те  не са влизали в бой, уважавани са, но победите им са повече на военни учения и на  армейски паради. Едва в началото на новия век, през 2003 г.,  подразделение на специалните сили помириса истински барут в иракския град Кербала. Помните ли, че тъкмо командосите спасиха живота на  командира на първи батальон, един от тях застреля шофьора–терорист на камиона пълен с взрив. После дойде и битката им за градския  Сити хол /център/ , след която командир от специалните кили попита: «Ние нашата война в Ирак я спечелихме. Но дали политиците ни също успяха да победят?». Последваха няколко специални операции. После няколко командира и десетки командоси се изредиха на служба в иракски и афганистански гарнизони, но макар да бяха цвета и силата на всеки контингент, след завръщането им в България всичко се връщаше към безкрайните проблеми и недоразумения.

Дали да имаме специални сили? На теория в отговора на този въпрос са категорични от редовия командос до генерала. Едва ли има човек с пагони, който в социологическа анкета или открито допитване да не каже, че специалните сили са необходими на България. Генералите ще се аргументират  с  усложняващата се политическа обстановка, набиращата скорост хибридна война и тероризма. А момчетата с качулките и сините барети с мечтата да бъдат просто командоси, заради професионализма, риска и самочуствието на български супер боец .

 Преди три-четири години военният министър Аню Ангелов хвърли бомбата, като заяви и  написа в документ, че бригадата специалини сили в Пловдив трябва да стане полк. Това предизвика взрив от негодувание сред специалните части. Кметове застанаха зад гърба им, опозицията също се обяви в тяхна подкрепа. И на пръв поглед  имаха право. Но старият генерал не е наивник, а хитра лисица. Подреждайки приоритетите той може би е усетил, че в обстановка на малък бюджет и недостиг на средства, е по-добре да има малко,  но по- добре осигурено и обучено формирование от специални сили, отколкото разпокъсани и неосигурени материално формирования за показ. 

Служебният военен министър в кабинета «Райков» Тодор Тагарев не посмя и не поиска  да реализира идеята на Ангеов, наричан от мнозина Ньойски (заради съкращенията в армията, които напомнят онези по силата на Ньойския договор). И решението му бе правилно, с оглед краткото време на управление. Нормално бе да остави дискусията отворена, а решението да бъде взето от човек, който да носи отговорност за него като действащ министър от дадена политическа сила.

След петнадесетина години чакане за министерско кресло на военния небосклон най-после изгря звездата на  Ангел Найденов. Е, той няма да остане в историята като спасител на специалните сили, но пък замрази превръщането на бригадата в полк. Някои свързаха това решение с популизма на цялото правителство на Орешарски, но така или иначе бригадата остана. А на тръгване от военното министерство Найденов подсказа, че навярно направеното и отстояваното от него  няма да се запази и наследниците му пак ще погледнат към полковата структура. Ще видим.

Сега е ред на новия служебен министър Велизар Шаламанов. Още с идването си той дръзна да спре възкръсването на батальона във Враца, но не обели и дума за редукцията на бригадата специални сили, макар доста от експертите  да напомнят непрекъснато  за топлата връзка между него и Аню Ангелов. Шаламанов е  все пак от новото поколение политици и самото поемане на риска с "Визия 2020"  и посочените опасности и заплахи в нея показва, че специалните сили, поне по негово време, няма да се пипат и дори ще се търси концепция за развитието им. На него ли трябва да се обяснява, че именно те в максимална степен трябва да отговорят на заплахите на XXI век и съюзническите ни ангажименти в НАТО?

Какво е мнението на генералитета?  Новият началник на отбраната Румен Николов е категоричен, че трябва да се изясни статута на специалните сили в Българската армия. Някои побързаха да кажат, че това би било истинската концептуална промяна на въоръжените ни сили. Но като че ли забравиха, че само преди десетина години вече имахме Командване на специалните сили. Друг е въпросът, ако започне дискусия  за превръщането на специалните сили в нов, четвърти вид въоръжени сили. Тази идея в България има и своите поддръжници и своите душмани .

Кои и какви са специалните сили на България в момента?

68-а бригада „Специални сили" е дислоцирана в Пловдив и е подчинена  на Щаба на Сухопътните войски. Изпълнява  спектър от специални задачи, винаги е готова да защити териториалната цялост на държавата. Не е тайна, че в момента България има капацитет да сертифицира най-много две тактически бойни групи от силите за специални операции, които могат да действат в рамките на силите за бързо развръщане на НАТО.  Дава се дежурството и в тактическа група за специални операции.

101-ви алпийски батальон е с численост от около 250 човека. Той е базиран в Смолян и се подготвя за водене на операции в планината.

Морското разузнавателно подразделение „Тихина" подготвя морските специални части на флота и е под шапката на Военноморските сили.  Знаем ги като  „черноморските акули» или «тюлените».

В армията всички знаят, че  подготовката на командосите превъзхожда обучението на останалите войници. Те са оръжие не само срещу асиметричните заплахи, но  изпълняват и  задачи на тактическа, оперативна и стратегическа дълбочина в тила на противника. В обстановка без фронт и тил, без ясно обособени  бойни зони и  враждуващи армии. Използват способи и методи, различни от тези на конвенционалните въоръжени сили. Или както се казва, те са там, където другите не могат. Това е и девизът на специалните сили. Но не е ли само на книга този девиз днес?

Трябва ли спецсилите да бъдат обединени под общо командване? В момента те са подчинени на Сухопътни войски и ВМС. Подръжниците на обединението може би имат право, че разпокъсаната структура е прът в колелото на по-бързото и ефективно действие  на стратегическо и оперативно ниво. Няма единна система за подбор и развитие на кадрите и не е случайно, че редовите командоси се уволняват и намират реализация в други, по-добре платени държавни структури, а офицерите търсят спасение в други видове въоръжени сили, за да станат полковници и генерали. Има истина и в твърденията, че осигуряването на  специалните сили днес куца заради общия им бюджетен с видовете въоръжени сили. Това рефлектира както върху подготовката, така и върху самочувствието и професионализма на командосите.

В много модерни армии рамбовците са отделен, четвърти вид въоръжени сили наравно със Сухопътни войски, ВМС и ВВС. Още преди двадесетина години капитани-командоси поставиха този въпрос и дори влязоха в конфликт с някои генерали, които после стопираха кариерното им развитие. 

Глупаво е днес да се мисли, че  шефовете на пехотата и флота биха се възпротивили на идеята за нов вид въоръжени сили  и отделяне на бригадата специални сили от СВ, а  «тюлените" от флота само заради военачалнически амбиции или емоции от миналото. Ако на масата бъдат поставени безпорни доказателства и аргументи, това би могло и да стане. Генералите и адмиралите биха преглътнали откъсването  на потенциал и сила в името на армията и държавата.

Имаме някакъв опит в структурирането и службата на специалните сили. Можем да почерпим поуки и от поляците, румънците и други армии, които са около нашата черга. Не е задължително да копираме само американците, англичаните и руснаците. Бъдещето е на специалните сили!  Погледнете какво става по света, в Ирак и Афганистан- провикват се поддръжниците на тази идея. В повечето модерни армии специалните сили с заложени като приоритет в развитието на армиите във визии до 2020, че и до 2030 г.

Кому е необходима още една бюрократична структура или кутийки за нови лампази, чуваме хора на противниците на четвъртия вид въоръжени сили. И поляците махнаха отделното командване, продължават те . Не може командващите на специалните сили, да са далеч от задачите и  използването им, да не разбират бъкел от мисиите им,  злобеят опонентите. Вижте на на какъв хал са нашите рамбовци в подчинение на СВ и ВМС?  Вижте , че армията ни се събира на един стадион, за какво са ни командоси,  не спират те.

В нокдаун или на кръстопът са специалните ни сили ?

В нокдаун са, защото в  бригадата нямат най-елементарни неща: далекомери, прибори за нощно виждане, цифрови апарати, парашути. Алпийците са без въжета и оборудване. «Черноморските акули» могат само да мечтаят за екипировката на американските «тюлени». Простички на глед неща, но...Как с това осигуряване се воюва с асиметричните заплахи и се водят спецоперации? Как да мерим ръст с най-добрите? С един гол ентусиазъм на командосите далеч не се стига. Как беше онова – едно е да искаш, друго трето, четвърто е да го направиш. Въпросите не са само към генералите, а и към министрите и политиците.