Галъп: Три сигурни партии, три на кантар за парламента

За ГЕРБ биха гласували 35,9 на сто, за БСП - 18,3 на сто, за ДПС - 14,2 на сто, за България без цензура - 5,8 на сто, за Реформаторския блок - 5,6 на сто, за Патриотичния фронт - 4,9 на сто, за АБВ - 3,6 на сто, за "Атака" - 3,4 на сто. Очаква се да гласуват около 3,4 милиона души.

Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена според редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено между 12 и 18 септември чрез пряко интервю по домовете сред 1010 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам, пише в съобщението на "Галъп".

ГЕРБ би могъл да разчита и на известна периферия, докато при БСП това е по-трудно. ДПС също би могъл в деня на изборите да има и по-висок резултат, поради спецификите на вота за партията от чужбина. ББЦ и Реформаторите се движат "в пакет", а Патриотичният фронт постепенно се налага. "Атака" и АБВ са формации, които имат сходна подкрепа, допълват от "Галъп интернешънъл" .

Данните отразяват валидните към средата на септември електорални нагласи сред онези, за които може да се очаква, че със сигурност ще гласуват. Те не са прогноза за резултата от изборите.

До края на кампанията са възможни размествания, посочват от агенцията.

Характерният за българското масово съзнание песимизъм за посоката на развитие на страната запазва високите си (макар и не пикови) стойности - 70 на сто.

Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от изборите - 54 на сто са на мнение, че те няма да променят нищо,

26 на сто очакват подобрение, а 7 на сто - влошаване. За първи път след 1996-1997 г. мнозинството българи - 61 на сто споделят мнението, че страната се намира във финансова катастрофа. Това мнение доминира включително и сред привържениците на БСП. Подобна нагласа надхвърля казуса КТБ и говори за лесна експлозивност на масовите нагласи, в случай, че банковата система не бъде оздравена радикално, пише в съобщението.

Служебните министри закономерно още не се ползват с висока разпознаваемост. По-висока е тя при служебния премиер Георги Близнашки, който има доверието на 18 на сто от запитаните. По правило сред политическите фигури недоверието превишава доверието, а с най-висок дял положителни оценки са личности, които не участват толкова пряко в ежедневния политически процес.

Доверието и недоверието в служебното правителство са сходни с тези към кабинета "Орешарски" в последния му месец. 15 на сто от избирателите декларират доверие в кабинета, а 70 на сто не му се доверяват. Мнозинството респонденти считат този кабинет за зависим от ГЕРБ, това се предава и по линия на президента Плевнелиев, когото 54 на сто определят също като зависим в действията. На противоположното мнение тук са привържениците на ГЕРБ.

Мнозинство респонденти споделят също така мнението, че служебното правителство трябва да потърси отговорност от правителството на Пламен Орешарски. Тук пък изключение правят привържениците на БСП.

Масовите очаквания на обществото са за победа на ГЕРБ на изборите. Отчетливо (и трайно в последните месеци) мнозинство от 59 на сто обаче е на мнение, че не би било добре за страната Бойко Борисов да бъде премиер. На обратното мнение са 24 на сто. За разлика от 2009 г. лидерът на ГЕРБ вече е познат като ръководител на изпълнителната власт и резултатите от тази му функция не се възприемат положително от близо 3 милиона и половина избиратели. Доминират нагласите за коалиционен формат на управление - 56 на сто, като за еднопартиен кабинет се обявяват 12 на сто. Нагласите за коалиционно управление доминират включително и сред привържениците на ГЕРБ.

Към началото на есента обществото проявява традиционен скептицизъм към политиците и тревожност. Вижда се очакване за съгласие сред политическия елит и стабилност на страната, пише в съобщението на "Галъп интернешънъл".