Сова Харис: 98 места за ГЕРБ, 66 за БСП и 33 за ДПС

Припомняме, вчера Институтът за модерна политика прогнозира, че 7 или 8 партии биха намерили място в следващия парламент.

Според тях общото между предстоящите парламентарни избори и тези, проведени през май 2013 г., е, че и в двата случая избирателите дават своите предпочитания на принципа на по-малкото зло. Липсва вдъхновяващият елемент, отсъства ефектът на надеждата, който би променил ситуацията по-радикално и би довел до решаваща преднина на някой от участниците в политическата надпревара. Резултатите от изследването показват, че с наближаването на датата на изборите се увеличава делът на хората, които изявяват желание да участват в тях.

В рамките на последния месец декларираната избирателна активност е нараснала с около 5%. Тези, които твърдят, че със сигурност ще гласуват и са решили за кого, представляват 58% от всички избиратели. А посочилите и конкретната избрана от тях партия са малко над 62%. Това означава, че ако тези намерения се потвърдят, между 3 400 000 и 3 600 000 ще се възползват от правото си на глас в неделя. На изборите за парламент през 2013 г. гласуваха малко над 3 600 000 души. С основание може да се предположи, че това е броят на активните в политическо отношение граждани у нас. При тази активност за преминаване на 4%-ия праг за влизане в следващия парламент ще са необходими между 140 000 и 150 000 гласа, коментират още социолозите.

Сега махалото определено се намира вдясно и това води до подобряване на резултата на ГЕРБ. Според данните от проучването вероятното увеличение спрямо 2013 г. ще бъде от порядъка на около 250 000-300 000 гласа. Може да се предположи, че в предишната кампания тези гласове бяха изгубени от партията на Бойко Борисов в последния момент заради аферата „Костинброд".

С декларирана подкрепа от около 200 000 гласа Реформаторският блок също изглежда сигурен участник в 43-ото народно събрание. На тези избори традиционната десница излиза консолидирана с нов проект и изглежда че отново ще заеме мястото, което имаше синята коалиция.

Дясното политическо пространство по всяка вероятност ще се допълни и от Патриотичния фронт. Кампанията на националистите показва възходяща линия и към момента подкрепата за тях ги поставя над 4%-ата бариера. По същество коалицията между НФСБ и ВМРО-БНД измества „Атака".

Партията на Волен Сидеров изгуби доверието на привържениците си чрез подкрепата на мнозинство с присъствието на ДПС в миналия парламент.

В търсенето на нови алтернативи вдясно все по-различими за гласоподавателите стават формации като коалиция „Десните", „Нова алтернатива" и „Република БГ".

След електоралния шок, който БСП получи на изборите за Европейски парламент, прогнозата за резултата на социалистите изглежда най-рискована. Декларираните нагласи обаче показват, че сред левия електорат настъпва сериозна консолидация.

От гледна точка на своята вътрешна организираност ДПС стои изключително стабилно. Данните показват, че резултатите от предишните избори ще бъдат превишени. Ако партията, ръководена от Лютви Местан, възвърне и влиянието си сред изселниците в Турция, присъствието й в следващия парламент ще стане още по-масирано, прогнозират социолозите.