4|
5635
|04.10.2014
НОВИНИ
Санкциите срещу Русия раждат „Света без Запада“
Наложените от Запада санкции срещу Русия водят до непредвиден ефект. Те изваждат огромни по обема си търговски и финансови потоци от сферата на действие на традиционните мрежи, отслабвайки западния контрол върху тези потоци. На практика, санкциите ускоряват появата на паралелна икономическа система, в която държавите, които не са съюзници на Запада, могат да действат без да се притесняват от нищо.
Подобна алтернативна платформа, свободна от западния контрол, се формира буквално пред очите ни, при това с учудващо бързи темпове, коментира геополитическият анализатор Ракеш КРИШНАН СИМХА, който защитава тезите си с подробен анализ.
За начало, нека напомня, че западните компании са широко представени на руския пазар. Русия пък, напротив, изнася най-вече суровинни стоки, като петрол, природен газ, метали и минерали, за които е налице голямо търсене – особено от страна на ненаситните пазари в Азия. Резултатът е, че докато западните потребителски стоки и инвестиционни продукти могат да бъдат заменени с продукцията на азиатските производители, руските суровинни стоки са източник на жизнена сила както за икономиката на Европа, така и на Азия и на практика трудно могат да бъдат игнорирани.
Маневрите около системата SWIFT
Движението към новия „незападен“ свят се осъществява най-бързо в сферата на финансите. Това не е учудващо, защото финансовите потоци по-лесно могат да бъдат пренасочени (и заместени), отколкото например влаковете и корабите, натоварени с въглища или пък петролните танкери.
Най-крайната сред множеството санкции, насочени срещу Русия, беше предложена от Великобритания, която упражни открит натиск върху водещите държави в ЕС да наложат забрана на достъпа на руснаците до системата за международни банкови разплащания SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication с централа в Ла Юлп, Белгия), представляваща „артериите“ на финансовия свят.
Несъмнено, ограничаването на използването от Русия на системата SWIFT би нарушило финансовата и търговската активност в тази страна, но, както посочва Ричард Рейд от Университета в Дънди, Шотландия, в дългосрочна перспектива това може да има негативни последици най-вече за онези, които го налагат. В интервюто си за Bloomberg News, той твърди, че „големите обеми на потока на руските международни плащания ще бъдат пренасочени по канали, които ще се намират извън обхвата на санкциите във всеки един бъдещ момент“.
Макар че германският канцлер Ангела Меркел категорично отхвърли британското предложение като твърде „екстремно“, в Москва вече са съвършено наясно, че оста Вашингтон-Лондон очевидно няма да се задоволи с налагането на символични санкции и съвършено сериозно възнамерява да разруши руската икономика. Предвиждайки този удар по най-уязвимата точка на своята финансова сфера, Русия беше принудена през юли 2014 да изготви закон за създаването на собствен аналог на системата SWIFT.
Освен това санкциите подчертаха (и укрепиха) синергията между Русия и Китай. Така, в коментар на портала vestifinance.ru се посочва, че санкциите, целящи ограничаване достъпа на Москва до международните финонси, няма да имат почти никакъв реален ефект, тъй като руските компании ще намерят необходимите им финансови средства в Китай. На свой ред, китайците се стремят да разширят влиянието на юана и да го превърнат в световна резервна валута.
Процесът на дедоларизация
Преходът към паралелна платежна система е тясно обвързан с отказа от американския долар, на чиито статут се крепи цялата американски икономика, както и сегашната хегемония на САЩ. Статутът на долара като резервна валута е обусловен от това, че той е единствената валута, приета на петролния пазар, ето защо го наричат и петродолар.
Всичко това обаче може да се промени, тъй като Русия и другите развиващи се държави планират да отхвърлят петродолара и да лишат американския долар от статута му на световна резервна валута. Но тъй като доминацията на долара в търговията с петрол е с наистина грандиозни мащаби, за отхвърлянето и ще се наложи намесата на някой много голям играч. Този голям играч е руският енергиен гигант „Газпром“. Наскоро вестник „Комерсант“ съобщи, че дъщерната му компания „Газпром Нефт“ е започнала добива на петрол от арктическите находища, като за доставката му с танкери в пристанищата на Европа ще трябва да се плаща в рубли. Освен това „Газпром“ ще доставя петрол по т.нар. Източен тръбопровод (Източен Сибир – Тихия Океан, ВСТО), плащанията за който ще са в китайски юани.
В коментар на финансовия портал „Zero Hedge“ се посочва, че „Русия активно прокарва планове за изместването на долара от сегашните му доминиращи позиции и неговата замяна с бездоларова система, т.е. за създаването на един дедоларизиран свят“.
Цитирайки „Гласа на Русия“, „Zero Hedge“ акцентира върху съобщението, че финансовият министър на тази страна е готов да даде зелена светлина на плана за радикално повишаване ролята на рублата в експортните операции и паралелното съкращаване на дела на доларовите транзакции.
Както посочва „Zero Hedge“: „Колкото по-дълго Западът се конфронтира с Русия, колкото повече санкции се опитва да и налага, толкова по-бързо Москва ще се оттегли от системата на търговия, основаваща се на доминацията на долара, ориентирайки се към друга система, в която ще може да работи съвместно с Китай и Индия“.
Тук е мястото да припомня че през май 2014 най-сетне беше подписан газовият договор със „сибирски мащаби“ (за 400 милиарда долара) с Китай, за който Москва и Пекин се пазаряха повече от десет години, като тласък за това дадоха именно западните санкции.
Липсата на стратегическо мислене
Фактът, че Франция и Германия толкова лесно се огънаха под натиска на американско-британския картел, склонявайки да нарушат вече подписаните си договори с Русия, е очевиден признак за недостига на стратегическо мислене в ръководството на тези две държави. Без да споменаваме огромните неустойки, свързани с него, отказът от договорите се превръща в предупреждение за другите евентуални купувачи. Ако Германия и Франция са искали да разгонят потенциалните клиенти на своята военна индустрия, с действията си по отношение на Русия те са на път да постигнат точно това. Да погледнем обаче на случващото се от друг ъгъл: а може би в съвместните планове на САЩ и Великобритания влиза и привличането на разочарованите от поведението на Берлин и Париж клиенти?
Както е известно, в рамките на модернизацията на своята армия, Русия възложи на германската „Райнметал“ изграждането на съвременен военно-учебен център. Под силния натиск на САЩ обаче, Германия се отказа от изпълнението на този договор за 134 млн. долара. По този повод, в коментар на „Strategy Page“ се посочва, че сега Русия може да се обърне към Китай за да получи от него готов учебен център, с технологиите за който китайците се сдобиха (или по-скоро откраднаха) от германците преди време, когато с тяхна помощ изградиха свой собствен военен център.
„Разширяващият се списък на санкциите срещу Русия засегна особено болезнено руската отбранителна индустрия, защото някои руски въоръжения зависят от западните доставчици на определени високотехнологични компоненти – отбелязва в тази връзка „Strategy Page“ – Китай се възползва от това, потвърждавайки, че се е превърнал в най-големия производител на електронни и механични елементи и, вероятно, вече е в състояние да замени западните доставчици, които в момента са недостъпни за руснаците заради санкците. Макар че Русия не купува голямо количество чуждестранно въоръжение, тя си доставя от Запада немалко технологични елементи (особено електроника). Голяма част от тази продукция е с двойно предназначение и се произвежда и от Китай и други държави от Югоизточна Азия. Пекин поддържа Москва по отношение на случващото се в Украйна и се отнася враждебно към санкциите срещу нея (още повече, че той също страда от подобни санкции в течение на десетилетия). Китайците са убедени, че вече са в състояние да заменят повечето западни доставчици на Русия, така че да гарантират на своите компании допълнителен бизнес за поне един милиард долара годишно“.
По същия начин Индия наблюдава със смесица от насмешка и тревога как Франция се гърчи пред САЩ и е на път да прати по дяволите 1,6-милиардната си сделка с Русия за строежа на универсалните десантни кораби „Мистрал“. Досега Франция се смяташе от Делхи за надежден доставчик на качествени военни системи и никога не е проваляла сделките си с Индия. Това обаче беше в миналото, когато Франция се беще отказала от НАТО. Днес, когато Париж синхронизира политиката си с милитаристите от Вашингтон, индийските военни следва да бъдат много по-внимателни по отношение на технологиите „Made in France“.
Западът вече няма печеливш ход
Докато САЩ и ЕС се движат опипом в тъмното, опитвайки се да налучкат точната стратегия срещу Русия, руските съюзници демонстрират значителна активност. Наред с промените, подтиквани от пазара (износителите на продоволствие се напъват да запълнят лавиците в руските супермаркети), се осъществяват и такива със стратегически характер. Един пример: както е известно, САЩ и ЕС държат монопола в производството на широкофюзелажни самолети и доминират при средногабаритните. Санкциите обаче се оказаха именно онзи тласък, който бе необходим за ускоряването на новите съвместни проекти в сферата на авиацията, особено на тези между Русия и Китай за създаването на широкофюзелажен лайнер, както и между Русия и Индия за разработване и производство на пето поколение бойни самолети (FGFA) и многоцелеви транспортни самолети (MTA).
Концепцията за „Свят без Запада“ (World Without the West) за първи път беше озвучена през 2007, в статията на Стивън Уебър, Наажнин Барма и Ели Ратнър в „National Interest”, по следния начин: „Предимно като задълбочават връзките помежду си, отслабвайки по този начин нишките, обвързващи ги с международната система, чиито център е Западът, възходящите държави изграждат алтернативна система на международната политика, чиято крайна точка е както липсата на конфликт със Запада, така и недопускане на асимилацията им от страна на Запада“.
Точно това наблюдаваме в момента – отказвайки да играят по правилата на системата, създадена и доминирана от Запада, тези държави формират алтернативен световен ред, без да влизат в (открит) конфликт със Запада, но и отказвайки да влязат като подчинени партньори в алианси с него (подобни на съюзите, които се предлагат от САЩ на Южна Корея и Япония).
Вероятно ще минат само няколко години и жителите на Запада с тъга ще си спомнят сегашното налагане на санкции срещу Русия като повратната точка по пътя към новия „свят без Запада“.
Ракеш КРИШНАН СИМХА и Русофили.бг
За начало, нека напомня, че западните компании са широко представени на руския пазар. Русия пък, напротив, изнася най-вече суровинни стоки, като петрол, природен газ, метали и минерали, за които е налице голямо търсене – особено от страна на ненаситните пазари в Азия. Резултатът е, че докато западните потребителски стоки и инвестиционни продукти могат да бъдат заменени с продукцията на азиатските производители, руските суровинни стоки са източник на жизнена сила както за икономиката на Европа, така и на Азия и на практика трудно могат да бъдат игнорирани.
Маневрите около системата SWIFT
Движението към новия „незападен“ свят се осъществява най-бързо в сферата на финансите. Това не е учудващо, защото финансовите потоци по-лесно могат да бъдат пренасочени (и заместени), отколкото например влаковете и корабите, натоварени с въглища или пък петролните танкери.
Най-крайната сред множеството санкции, насочени срещу Русия, беше предложена от Великобритания, която упражни открит натиск върху водещите държави в ЕС да наложат забрана на достъпа на руснаците до системата за международни банкови разплащания SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication с централа в Ла Юлп, Белгия), представляваща „артериите“ на финансовия свят.
Несъмнено, ограничаването на използването от Русия на системата SWIFT би нарушило финансовата и търговската активност в тази страна, но, както посочва Ричард Рейд от Университета в Дънди, Шотландия, в дългосрочна перспектива това може да има негативни последици най-вече за онези, които го налагат. В интервюто си за Bloomberg News, той твърди, че „големите обеми на потока на руските международни плащания ще бъдат пренасочени по канали, които ще се намират извън обхвата на санкциите във всеки един бъдещ момент“.
Макар че германският канцлер Ангела Меркел категорично отхвърли британското предложение като твърде „екстремно“, в Москва вече са съвършено наясно, че оста Вашингтон-Лондон очевидно няма да се задоволи с налагането на символични санкции и съвършено сериозно възнамерява да разруши руската икономика. Предвиждайки този удар по най-уязвимата точка на своята финансова сфера, Русия беше принудена през юли 2014 да изготви закон за създаването на собствен аналог на системата SWIFT.
Освен това санкциите подчертаха (и укрепиха) синергията между Русия и Китай. Така, в коментар на портала vestifinance.ru се посочва, че санкциите, целящи ограничаване достъпа на Москва до международните финонси, няма да имат почти никакъв реален ефект, тъй като руските компании ще намерят необходимите им финансови средства в Китай. На свой ред, китайците се стремят да разширят влиянието на юана и да го превърнат в световна резервна валута.
Процесът на дедоларизация
Преходът към паралелна платежна система е тясно обвързан с отказа от американския долар, на чиито статут се крепи цялата американски икономика, както и сегашната хегемония на САЩ. Статутът на долара като резервна валута е обусловен от това, че той е единствената валута, приета на петролния пазар, ето защо го наричат и петродолар.
Всичко това обаче може да се промени, тъй като Русия и другите развиващи се държави планират да отхвърлят петродолара и да лишат американския долар от статута му на световна резервна валута. Но тъй като доминацията на долара в търговията с петрол е с наистина грандиозни мащаби, за отхвърлянето и ще се наложи намесата на някой много голям играч. Този голям играч е руският енергиен гигант „Газпром“. Наскоро вестник „Комерсант“ съобщи, че дъщерната му компания „Газпром Нефт“ е започнала добива на петрол от арктическите находища, като за доставката му с танкери в пристанищата на Европа ще трябва да се плаща в рубли. Освен това „Газпром“ ще доставя петрол по т.нар. Източен тръбопровод (Източен Сибир – Тихия Океан, ВСТО), плащанията за който ще са в китайски юани.
В коментар на финансовия портал „Zero Hedge“ се посочва, че „Русия активно прокарва планове за изместването на долара от сегашните му доминиращи позиции и неговата замяна с бездоларова система, т.е. за създаването на един дедоларизиран свят“.
Цитирайки „Гласа на Русия“, „Zero Hedge“ акцентира върху съобщението, че финансовият министър на тази страна е готов да даде зелена светлина на плана за радикално повишаване ролята на рублата в експортните операции и паралелното съкращаване на дела на доларовите транзакции.
Както посочва „Zero Hedge“: „Колкото по-дълго Западът се конфронтира с Русия, колкото повече санкции се опитва да и налага, толкова по-бързо Москва ще се оттегли от системата на търговия, основаваща се на доминацията на долара, ориентирайки се към друга система, в която ще може да работи съвместно с Китай и Индия“.
Тук е мястото да припомня че през май 2014 най-сетне беше подписан газовият договор със „сибирски мащаби“ (за 400 милиарда долара) с Китай, за който Москва и Пекин се пазаряха повече от десет години, като тласък за това дадоха именно западните санкции.
Липсата на стратегическо мислене
Фактът, че Франция и Германия толкова лесно се огънаха под натиска на американско-британския картел, склонявайки да нарушат вече подписаните си договори с Русия, е очевиден признак за недостига на стратегическо мислене в ръководството на тези две държави. Без да споменаваме огромните неустойки, свързани с него, отказът от договорите се превръща в предупреждение за другите евентуални купувачи. Ако Германия и Франция са искали да разгонят потенциалните клиенти на своята военна индустрия, с действията си по отношение на Русия те са на път да постигнат точно това. Да погледнем обаче на случващото се от друг ъгъл: а може би в съвместните планове на САЩ и Великобритания влиза и привличането на разочарованите от поведението на Берлин и Париж клиенти?
Както е известно, в рамките на модернизацията на своята армия, Русия възложи на германската „Райнметал“ изграждането на съвременен военно-учебен център. Под силния натиск на САЩ обаче, Германия се отказа от изпълнението на този договор за 134 млн. долара. По този повод, в коментар на „Strategy Page“ се посочва, че сега Русия може да се обърне към Китай за да получи от него готов учебен център, с технологиите за който китайците се сдобиха (или по-скоро откраднаха) от германците преди време, когато с тяхна помощ изградиха свой собствен военен център.
„Разширяващият се списък на санкциите срещу Русия засегна особено болезнено руската отбранителна индустрия, защото някои руски въоръжения зависят от западните доставчици на определени високотехнологични компоненти – отбелязва в тази връзка „Strategy Page“ – Китай се възползва от това, потвърждавайки, че се е превърнал в най-големия производител на електронни и механични елементи и, вероятно, вече е в състояние да замени западните доставчици, които в момента са недостъпни за руснаците заради санкците. Макар че Русия не купува голямо количество чуждестранно въоръжение, тя си доставя от Запада немалко технологични елементи (особено електроника). Голяма част от тази продукция е с двойно предназначение и се произвежда и от Китай и други държави от Югоизточна Азия. Пекин поддържа Москва по отношение на случващото се в Украйна и се отнася враждебно към санкциите срещу нея (още повече, че той също страда от подобни санкции в течение на десетилетия). Китайците са убедени, че вече са в състояние да заменят повечето западни доставчици на Русия, така че да гарантират на своите компании допълнителен бизнес за поне един милиард долара годишно“.
По същия начин Индия наблюдава със смесица от насмешка и тревога как Франция се гърчи пред САЩ и е на път да прати по дяволите 1,6-милиардната си сделка с Русия за строежа на универсалните десантни кораби „Мистрал“. Досега Франция се смяташе от Делхи за надежден доставчик на качествени военни системи и никога не е проваляла сделките си с Индия. Това обаче беше в миналото, когато Франция се беще отказала от НАТО. Днес, когато Париж синхронизира политиката си с милитаристите от Вашингтон, индийските военни следва да бъдат много по-внимателни по отношение на технологиите „Made in France“.
Западът вече няма печеливш ход
Докато САЩ и ЕС се движат опипом в тъмното, опитвайки се да налучкат точната стратегия срещу Русия, руските съюзници демонстрират значителна активност. Наред с промените, подтиквани от пазара (износителите на продоволствие се напъват да запълнят лавиците в руските супермаркети), се осъществяват и такива със стратегически характер. Един пример: както е известно, САЩ и ЕС държат монопола в производството на широкофюзелажни самолети и доминират при средногабаритните. Санкциите обаче се оказаха именно онзи тласък, който бе необходим за ускоряването на новите съвместни проекти в сферата на авиацията, особено на тези между Русия и Китай за създаването на широкофюзелажен лайнер, както и между Русия и Индия за разработване и производство на пето поколение бойни самолети (FGFA) и многоцелеви транспортни самолети (MTA).
Концепцията за „Свят без Запада“ (World Without the West) за първи път беше озвучена през 2007, в статията на Стивън Уебър, Наажнин Барма и Ели Ратнър в „National Interest”, по следния начин: „Предимно като задълбочават връзките помежду си, отслабвайки по този начин нишките, обвързващи ги с международната система, чиито център е Западът, възходящите държави изграждат алтернативна система на международната политика, чиято крайна точка е както липсата на конфликт със Запада, така и недопускане на асимилацията им от страна на Запада“.
Точно това наблюдаваме в момента – отказвайки да играят по правилата на системата, създадена и доминирана от Запада, тези държави формират алтернативен световен ред, без да влизат в (открит) конфликт със Запада, но и отказвайки да влязат като подчинени партньори в алианси с него (подобни на съюзите, които се предлагат от САЩ на Южна Корея и Япония).
Вероятно ще минат само няколко години и жителите на Запада с тъга ще си спомнят сегашното налагане на санкции срещу Русия като повратната точка по пътя към новия „свят без Запада“.
Ракеш КРИШНАН СИМХА и Русофили.бг
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads