Без авиация няма нация, ама на кукуво лято !

Позволих си да перефразирам една мисъл на генерал Михо Михов и покойния Цветан Цаков, като добавих към «Без авиация няма нация» и «кукуво лято». Повече от десет години говорим , че на България е нужен нов изтребител. След като влязохме в НАТО, това вече стана неизбежно, защото щом си в един военен съюз,трябва да играеш по законите и свирката му. Помните ли , колко самолета /макар и руски/ отидоха за скраб поради решението на недалновидни политици, притаени деполитизирани командири и страхливи, пресметливи генерали. Помните ли, как циганите мъкнеха с конски впряг МиГ-23   край пловдивските села. После се заговори за авиоканибализъм – фокусничеството да се прави от два-три самолета един . Накрая  се ширнаха патриотарските призиви и бездействия на ред министри,  командващи и командири, които само се кълняха в майка България, че ще направят и невъзможното българското небе да остане чисто и сигурно....

А сме били едни от първите, които използваме аероплан по време на война. С първи нощен полет. Наш е и  конструктурът  на Боинг- Асен Йорданов. Летището край Божурище мери слава с най-добрите летища по време на създаването си. Колко още светли имена на пилоти имаме в историята...По времето на соца мерехме ръст по самолетен парк с водещи страни на стария континент. А сега вместо в небето, авиацията ни е на колене и на дъното! Въпреки успешното авиошоу, въпреки прекрасните воини от ВВС.

Преди години, на един Съвет на началник щабовете, това е висшият форум на военните експерти, тъкмо сегашният командир на ВВС генерал Румен Радев представи една ужасяваща картина на бъдещето на българската изтребителна авиация. Той бе изчислил, че ако не бъдат осигурени необходимите средства за поддържане на самолетите и за обучение на пилотите, изтребителите ще се забият в земята и го беше илюстрирал. Смразяваща картина. Сега май пак сме на същото дередже...

Необходим ли е на България нов изтребител ? Политизирането на този въпрос  е излишно. Тук думата имат специалистите , а те са категорични, че това е трябвало да стане много по-рано, а в момента просто няма време за чакане.

«Винаги съм твърдял, че МиГ-29 трябва да бъде заменен час по-скоро с нов изтребител, но в никакъв случай преди този изтребител да бъде доставен в достатъчна бройка и усвоен от летателния състав. В това отношение имаме ясно разработена концепция за поетапния отход на МиГ-29 и неговата замяна с новия самолет. Имаме остойностени варианти за разходите по придобиване на новия самолет, комбинирани с разходите за поддръжка на МиГ-29 в този преходен период. Така че новият самолет си остава основен приоритет, но той няма как да се реализира ако не стабилизираме МиГ-29 в преходния период, осигурявайки условия за неговата нормална експлоатация чрез регулярни доставки на разумни цени и търсене на условия за диверсификация на доставките и услугите.
Доложил съм на министър Шаламанов всички тези доводи и варианти и имаме неговата пълна подкрепа за продължаване на носенето на дежурството по Air Policing и необходимите дейности по ускорено придобиване на нов изтребител.» Ето това казва в навечерието на празника на ВВС пред списание «Криле» командирът на военната ни авиация  генерал-майор Румен Радев.

Според него  новият изтребител остава абсолютен приоритет. «.. И няма да се уморим да поставяме проблема на най-високо ниво. Аз съм доволен, че проектът за инвестиционен разход беше приет от Министерство на отбраната и е готов за внасяне в Министерски съвет. Готови сме и с ясна програма и разчети за развитие на изтребителната ни авиация до 2020г. включващи не само новия самолет, но и поддръжката на МиГ-29. Трябва да е ясно, че забавянето на проекта с мотив че сега липсват пари, е финансово неизгодно, защото липсата на нов изтребител ще доведе до нуждата от повече пари за поддръжка на сегашната техника, отколкото за придобиване на този нов боен самолет. Забавянето на доставките на новия изтребител води до необходимостта от закупуване на нови двигатели, нови КСА, нови блокове и системи за МиГ-29, като всичко това е на много висока стойност. Цената на поддръжката на МиГ-29 ще продължи да нараства и в един 15-годишен период ще се доближи до средствата, нужни за покупката на нов изтребител. Трябва да е ясно на всички държавни институции, че покупката на този нов изтребител е нужна на държавата и от гледна точка на възможностите за технологичен трансфер и създаване на нови работни места. Отделно имаме други фактори, като политическа обстановка, риск от налагане на санкции и други. Но както вече споменах, тази замяна трябва да става изключително внимателно и в никакъв случай да не се допуска прекъсване на летателната дейност с МиГ-29 в междинния период и спиране на бойното дежурство...», категоричен е генералът.

В подкрепа на днешния ни военен пилот №1 са и двама други бивши авицационни асове, които макар и с носталгия по руските машини също гледат напред.

«Време е да се определим какъв тип западен, нов и то от завода самолет ще купуваме. Това е неизбежно, но с неясното си поведение ще модернизираме ли наличните изтребители заради оперативната ни съвместимост със съюзниците обърква дори и противниците ни, каквито неизбежно имаме или си създаваме.
Аз обаче съм сигурен, че и модернизирания самолет МиГ-29 никога няма да бъде допуснат до съвместни операции на НАТО. Той ще си остане само за изпълнение на мисията "ер полисинг" и за участие в съвместни учения... И аз мисля за европейски избор на типа боен самолет и то ако е чисто нов от завода-производител със съответната офсетна програма. Но нека не се произнасяме за неща, за които нито знаем повече, нито от нас ще зависи нещо в бъдеще. Новите командири от висшите командни звена на БА трябва да се произнесат по-настойчиво и държавно отговорно. Те са патриоти и на тях трябва да се заложи! Не бива да се модернизираме и с небоеспособна техника, какъвто е случаят с вертолета "Кугар", макар и от Европа. Какво като е модерен!? За бойното поле е животоопасен и за екипа си. Това  е мнението на бившия началник на ГЩ и командващ на ВВС генерал Михо Михов.

«Ако до две години България не купи пилотиран, летателен, боен  апарат, след това безпилотните летателни средства ще се развият много бързо и няма да има смисъл да се купуват нови самолети. В момента нещата трябва да се претеглят . Пак ще дам пример с Чехия и Унгария. Още преди десет години България трябваше да последва техния пример. Още тогава трябваше да вземем шведския изтребител „Грипен”. И сега щяхме да сме в по-добри позиции. Вярно, тогава този самолет все още нямаше възможностите на сегашния вариант, който изпълнява задачи по въздушни, морски и земни цели. Но на нас това ни трябваше и трябва. И ако го бяхме взели  през 2006-2008 г., сега щеше да е друго. Залъгването беше пълно – онова ще вземем, това ще вземем, трето ще ремонтираме и накрая нищо. Ако някой смята, че руснаците ще ни дават резервни части и ще ни поддържат авиацията за поддържане на бойна готовност, след като сме против Русия  , жестоко се лъже.Възможностите и на това, което го имаме, ще изчезнат. Трябва ни нови изтребители.». Това каза пред нашия сайт миналият през всички звена на авиацията и бивш началник на Главно оперативно управление генерал – майор Калчо Танев.

Какво повече да добавим към мнението на тези командири ? Позицията на който и да е пилот, началник и командир  от ВВС  би била почти същата. Може да има спорове по качествата на руските и западните изтребители. Може да има разлика в оценките от чувството на първата любов и носталгията. Естествено е и това някои да застават зад  европейски изтребител, други зад американски. Но всички пилоти и военни експерти са категорични , че трябва да е нов, чисто нов изтребител. Това е приоритетът на приоритетите за българската авиация.

 И ето тук е мястото да цитираме и служебния военен министър Велизар Шаламанов, който може би нищо няма да може да направи като такъв, но поне повдигна въпроса за нов изтребител, с риск да си навлече  гнева на поне половин България и Путинова Русия. «Катастрофални последици очакват българските въоръжени сили, ако не се отърват скоро от зависимостта си от старата руска техника и поддръжката й», казва в интервю за Би Би Си  Шаламанов. Той посочва, че зависимостта от остарялата съветска техника, за която са нужни резервни части и поддръжка в Русия, е резултат от лошото управление на българските въоръжени сили през последните 10-15 години.  „Особено критична е сферата на въздушната отбрана. Защото всички радари, всички ракетни комплекси земя-въздух и всички изтребители са произведени в Съветския съюз”, казва той и добавя: „А поддръжката, особено за изтребителите, зависи от ремонта на двигателите и друго оборудване в Русия”. Прав е, но нека не забравя, че и той бе част от едно политическо управление на армията,  при което нещата в авиацията забуксуваха. А на  противниците му ще кажем, че вече не става дума за  харесвания , симпатии и антипатии. И дори за комисионни и облаги...Ножът е опрял до кокъла на изтребителната авиация. Ако трябва политиците и  командирите да станат ортаци и с дявола, но да кацат и излитат от Граф Игнатиево нови изтребители.

Дотук говорехме само за необходимостта от нови изтребители. Но има  хора и в другия окоп – които с две ръце гласуват за руските мигове и  за използването на ресурса им докрай.

"Аз дори не знам за какво спорят. Ако спорят за това, че трябва да купим един самолет втора употреба, съм против. Да купим някоя бракма от Гърция и да се хвалим с един "Фантом", е обидно за нашата държава", коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. "Затова, ако искат споделена отговорност в рамките на НАТО, както са подпомогнали НАТО много държави, да ни подарят една ескадрила", предложи той. Според него не е удачно, когато няма пари в държавата да се купува втора ръка "Фантом". "И най-малкото от служебен министър", заяви още Генерала. И допълни, че уважава военния шеф Велизар Шаламанов. "Но те все пак трябва да знаят, че са служебни министри. Даже не би трябвало и министри да се казват - назначени чиновници от президента.» Те така се изказа по ябълката на раздора Бойко Борисов, който май  не е съгласен, поне на този етап,  с визията «България в НАТО 2020», в която се планира руските изтребители да бъдат приземени и на тяхно място да бъдат закупени западни.

Каква ли ще е реакцията на новия военен министър, пък бил той и Шаламанов, ако Генерала стане премиер. Ще стоят ли мирно с ръка на фуражката и генералите – действащи и от резерва, които са за нов изтребител ? Дали пък това мнение на бат Бойко не е предпоследно ?  Ще видим!

Има още немалко генерали и офицери от ВВС, които все още защитават до последен дъх МиГ-29.  И не спират да повтарят, че изтребителите са още са в бойния натовски строй на Полша и Словакия. И могат да пазят неето ни до 2030 г., когато изтича ресурсът им.  Дали имат право? На авиошоуто във Враждебна генерал Румен Радев показа възможностите на МиГ -29 за фигурен пилотаж, на който той лети от 1990-та година. Командирът на ВВС не крие сантиментите си към него, но развенча няколко мита за руския изтребител-легенда, които звучат животоспасяващо за бъдещето на авиацията ни.

 Първи мит, според него , е че този самолет има големи бойни възможности. Всъщност, това е самолет с дефицит на такива възможности в редица критично важни области - навигация, комуникация, способност за сигурен трансфер на данни към други самолети и наземни единици, функционалност на кабината, високоточно въоръжение и способност за работа по цели денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. Това е самолет с отлична маневреност и летателни характеристики, но от съвременните самолети го дели технологична пропаст.

Втори мит - с едно модернизиране, което няма да е толкова скъпо, ескадрилата МиГ-29 би била на съвременно ниво. Реално едни 150 млн. лева трябва да  бъдат платени, за да се интегрират съвременна комуникационна и навигационна системи, което не прави самолета по-боеспособен - просто ще се освободят едни радиочестоти, които в момента са нужни на БДЖ за скоростните влакове.

Дълбока модернизация би струвала още по-скъпо, като там има лицензионни и технологични ограничения пред интеграция на съвременен многофункционален радар и изчислителен комплекс, интеграция на контейнери за целеуказване, системи за самозащита в автоматичен режим, нашлемна система, интеграция на съвременно високоточно въоръжение, тотално преоборудване на кабината и др.

Всичко това за самолети, чийто хоризонт е максимум 2030-та е абсолютно ненужно през 2015-та. Тук би възникнал и въпросът - кой ще извърши тази модернизация - всички тези системи са с висока степен на секретност и никой няма да ги предостави на РСК Микоян и Гуревич дори и за да ги разгледат отдалеч. Руснаците от своя страна със сигурност няма да издадат сертификат за годност на самолет, който е "пипан" и модернизиран от други авиоинженери и можем да си представим какви туитове би писал Рогозин за българските летящи ковчези. Така или иначе - смисълът от подобно упражнение е нулев.

Трети мит - до 2030-та, когато изтича ресурса им, тези самолети искат само керосин и ще си летят без проблеми. Всъщност този ресурс е само за планера, а двигателят на всеки 350 часа нальот се сваля и изпраща в завода производител в Русия за основен ремонт. На всеки 1200 часа двигателят се хвърля и сменя с нов. Цената на нов двигател за МиГ-29, изделие 9-12 според някои неофициални данни варира около 4-6 млн. евро.

И Русия не стои със скръстени ръце и следи процеса. Предлага ни за закупуване нова ескадрила МиГ-29, като обещава чрез представителя на РСК МиГ в България , втория български космонавт Александър Александров, изгодни условия за плащане, безлихвен кредит и т.н.  Генерал Александров  предлага на България нови изтребители, като изкупи съществуващите – така цената от €35 млн. на бройка може да падне на €29 млн. Освен това Александров е заявил, че продължава да се работи по поддръжката, ремонтите и модернизацията на сега експлоатираните МиГ-29, както и, че РСК “МиГ” има готовност и за създаване на регионален сервизен технически център в България при закупуване на новите МиГ-29М2, който да обслужва не само нашите, а и самолетите от европейски и арабски страни. В технологичен план обаче никой не се е ангажирал да обещае, че новите самолети ще отговарят на изискванията за оперативна съвместимост и логистика с НАТО, които за ВВС са задължителни – в частта за комуникация, навигация и опознаване, системи за самозащита и въоръжение.

За да сме коректни ще цитираме и отговора на генерал Александров на министър Шаламанов за ремонта на МиГ-29 пред списание „Криле : „След приключване на договора в началото на 2009 г. (23.02.2009 г.) за удължаване на ресурса на 16-те самолета МиГ-29, българската страна за първи път се обръща към руската за ремонт на 8 двигателя в рамките на годишния договор за 2014 г. Сумата за ремонт на 1 двигател не е 3 млн. евро, както казва министър Шаламанов в интервюто си, а около 1 млн. евро, дадени за период от 5-6 години. За периода 2009-2011 г. между ОАО РСК «МиГ» и МО на България не е имало никакви контрактни отношения по поддържането на самолетите МиГ-29 и финансови разходи пред Корпорация „МиГ“ МО на България не е правило. През 2012 и 2013 г. са поръчани резервни части и ремонти на блокове, като с тях сумарно за 6 години 2009-2014 г.,  по договори с Руската самолетостроителна корпорация „МиГ“ МО на Република България, е изразходвало около 14 млн. евро за боеспособността на ВВС, като сумата включва и ремонта на 8-те двигателя. Така, разбито по години, се получава сума малко над 2 млн. евро годишно, а не 50 млн. лева годишно, както твърди министър Шаламанов. За вдигане на шум с цел „интереси“ се използва сумата, която трябва да се заплати на руската страна през тази година и която се е натрупала през годините, тъй като предишните правителства не отделяха средства за своевременната поддръжката на самолетите и именно сега се налага да се направи плащане за ремонт на повече двигатели едновременно.»

Кой е крив и кой прав, съдете сами. Споровете и доказателстата скоро няма да стихнат. Интересите са разнопосочни. Едно е безпощадно ясно.Покупката на нова ескадрила самолети е необходима и дори закъсняла, като се има предвид, че първите самолети могат да застъпят на дежурство не по-рано от 3-4 години след подписване на договора. Дори да се започне с 8-10 самолета, трябва да се върви към ескадрила. Трябва да са нови и от един тип – F-16, Грипен или Еврофайтър. Защото сме в НАТО. И защото бъдещите им пилоти са още тийнейджъри и няма да са обременени  с избора и перипетиите около закупуването на новия изтребител.

И новите изтребители не се ядат като магистралите, но са необходими за сигурността на България.- това е едната позиция. Другата – по-добре парите да отидат за здравеопазване и  образование и да се кара с МиГ-29, докато може. Решението е на държавните мъже и военните експерти. Дупе трябва и за едното , и за другото.

Ние и с авиация  вече не сме нация, а  какво остава и какви ли ще сме без сигурност на небето, без самолети и вертолети. То не е нито е руско, нито американско. И ако дойдат турски изтребители, макар и натовски, да ни го охраняват, то ....по-добре в земята...

Честит празник на  воините от военовъздушните сили!

Росен Джумайски

Ето го и нашия поздрав за празника им в оригинал:

Владимир Высоцкий
Песня лётчика



 Их восемь — нас двое.
     Расклад перед боем
    Не наш, но мы будем играть!
    Серёжа! Держись, нам не светит с тобою,
    Но козыри надо равнять.

        Я этот небесный квадрат не покину,
        Мне цифры сейчас не важны, —
        Сегодня мой друг защищает мне спину,
        А значит — и шансы равны.

    Мне в хвост вышел «Мессер», но вот задымил он,
    Надсадно завыли винты...
    Им даже не надо крестов на могилы,
    Сойдут и на крыльях кресты!

        Я первый. Серёжа, они над тобою!
        Я выйду им наперерез.
        Сбей пламя! Уйди в облака! Я прикрою!..
        В бою не бывает чудес!

    Сергей! Ты горишь! Уповай, человече,
    Теперь на надёжность строп!
    Нет! Поздно — и мне вышел «Мессер» навстречу.
    Прощай! Я приму его в лоб.

        Я знаю — другие сведут с ними счёты.
        А по облакам скользя,
        Взлетят наши души, как два самолёта,
        Ведь им друг без друга нельзя.

    Архангел нам скажет: «В Раю будет туго!»,
    Но только ворота «щёлк»,
    Мы Бога попросим: «Впишите нас с другом
    В какой-нибудь ангельский полк!»

        Я буду просить Бога, Духа и Сына,
        Чтоб выполнил волю мою:
        Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
        Как в этом последнем бою!

    Мы крылья и стрелы попросим у Бога, —
    Ведь нужен им ангел-ас, —
    А если у них истребителей много,
    Пусть пишут в хранители нас.

        Хранить — это дело почётное тоже:
        Удачу нести на крыле
        Таким, как при жизни мы были с Серёжей
        И в воздухе, и на земле.