„Институт за дясна политика": Спасението е в смяна на модела

„Институт за дясна политика" е неправителствена организация, учредена в края на юли, с цел да потърси съгласие между ГЕРБ и Реформаторския блок за необходимите реформи на бъдещо дясно управление. Тя обединява хора с академична насоченост, които симпатизират или са ангажирани в основните политически сили, свързани с десницата в България.

В анализа, оповестен днес, „Институт за дясна политика" подчертава, че и двете посочени възможности по-скоро ще генерират още политическа нестабилност.

Като рискове пред потенциална десноцентристка коалиция са посочени разнородността на Реформаторския блок и „Патриотичен фронт". Някоя от партиите в тези коалиции може да оттегли гласовете си, което при подкрепа от 126 депутати прави много крехко нужното за управлението мнозинство.

При това положение единственият изход е да се търси подкрепата от четвърти играч и като единствен такъв се очертава АБВ на Георги Първанов, смятат анализаторите. „Още отсега е ясно, че подобно управление по ще има -скоро временен характер и е почти невъзможно то да извърши каквито и да било промени в обществения, политическия и икономическия живот на страната. Тежките реформи ще бъдат отложени за следващия парламент, а най-голямото постижение би било множеството кризи да бъдат управлявани, защото решаването им ще бъде невъзможно", се посочва в анализа.

Най-вероятният сценарий са нови избори през януари 2015 г., смятат от „Институт за дясна политика". Според тях подобно развитие на нещата би удължило политическата нестабилност с още няколко месеца, но и би разместило политическите пластове към по-голяма консолидация на политическото представителство.

„Предсрочни избори през януари-февруари 2015 г. не са най-лошият сценарий. Най-лошият би бил правителство, което създава усещане, че може да падне всеки момент", коментира Тома Биков (ДБГ) от института.

Прогнозата е, че при ново гласуване в парламента не биха влезли АБВ, „Атака" и ББЦ и това би задало нова парламентарна конфигурация с по-малко партии и по-големи шансове за стабилност. В същото време ГЕРБ би могло да преосмислят досегашната си стратегия за затворено и самостоятелно участие в изборите и да се опитат да станат център на дясна коалиция, която също да им даде възможност да увеличат чувствително резултата си.

От организацията подчертават, че проблем при такава ситуация би било отлагането на решението на въпроса с КТБ и излъчването на политическа нестабилност, което по всяка вероятност ще задълбочи икономическата криза, но допълват, че тези проблеми биха могли да съществуват и ако се направи тройна или четворна коалиция.

Обобщеният извод на анализа гласи, че българската политическа система изпитва огромни трудности да излъчва стабилни управления. „Ако този проблем продължи и при следващ парламент, той ще се превърне в системен и ще изисква радикални решения за осигуряване на управлението на страната", смятат анализаторите.

Според тях възможните варианти са два: свикване на Велико народно събрание, което да промени управлението на страната от парламентарно в президентско, за да създаде възможност за безусловна стабилност на изпълнителна власт; и мажоритарен избор на поне половината депутати, което да върне двуполюсния модел и да стабилизира политическата система.

Сред основателите на „Институт за дясна политика" са Петър Николов и Тома Биков от ДБГ, Веселин Пенев от НПСД на Корман Исмаилов, социологът и член на ЦИК от квотата на ГЕРБ Цветозар Томов, Георги Харизанов, Джими Найденов, Ирена Тодорова, Александър Владимиров.

Финансирането ще е на проектен принцип, а потенциалните донори на новата организация са немски християндемократически и американски републикански фондации, заявиха учредителите в края на юли.