Милен Шопов: Историите на Борислава са пълна лъжа

 На полиграфа невинаги може да се има вяра. На фактите обаче - и на логиката, която ги свързва и обуславя, аз лично вярвам винаги. Особено когато сам съм ги събрал и анализирал.

На 20.10.2014 г. (понеделник) денят ми започна със среща в Четвърто районно управление "Полиция" на СДВР. Бях посрещнат като настоящ съветник на Министъра на вътрешните работи, но най-вече като човек, доказал положителното си отношение към системата много преди това - с публичните си изяви, с разследващите си статии, с откритото и честно отношение към достойната отдаденост на истинския полицай към неговата работа. Покрай протестите именно така бях станал достатъчно близък с началника на охранителния сектор на Четвърто, за да знам, че отида ли, ще науча истината, фактите и нищо друго. И ще мога да направя изводи, да заема позиция: в единия случай - дълбоко негативна към евентуалните несъобразени със закона действия на полицайката, а в другия - позиция на подкрепа и защита срещу една грозна лъжа. Щастлив съм, че не се оказах в първата ситуация. А фактите са следните.

В нощта на убийството на IT-специалиста Николай Найденов, извършено в района на Четвърто РУП, служителите, осъществяващи патрулно-постовата дейност, извършват т.нар. заградителни мероприятия. Рутинната практика включва наблюдение и извършване на проверки на автомобили и лица. Около 03:30 ч. автопатрул на 04 РУП-СДВР, съставен от двама полицаи, измежду които е полицай Нели Върбанова, спира за проверка автомобил в района на Семинарията. В него пътуват четирима души: три момчета и едно момиче (Борислава Латинова). В открит радиоефир полицаите се свързват с дежурния в РУП и подават данните на лицата за проверка. Информацията, която се връща, е за криминални регистрации на две от момчетата, както и на момичето. Едното от момчетата полицаите определят като "тежък контингент": противозаконно отнемане на автомобили, кражби, наркотици. Момичето пък се оказва с наложено наказание глоба - по т.нар. процедура на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Въпросът за деянието и вината в такива случаи е безспорен. Но да речем, че това няма отношение към случилото се. И най-вече към неслучилото се. На място пристига втори патрулен автомобил на Четвърто РУП, който е т.нар. контролиращ екип. В него е взводният командир на смяната от патрулно-постовата дейност, която работи онази вечер. На място се взима решение две от лицата да бъдат задържани - това са момчетата с полицейски регистрации, а момичето и третото момче, което управлява автомобила, да бъдат поканени в районното управление за даване на писмени сведения относно другите лица и онова, което са правели същата вечер заедно с тях. Следва да се отбележи, че собственик на автомобила е едното от двете задържани момчета - определеното от началника на охранителния сектор на Четвърто като "тежък контингент", а колата е карало третото момче - онова, което Борислава Латинова представя по телевизиите като неин приятел (гадже). Той не й е такъв, но ще се върна към това малко по-надолу.

Задържаните лица са вкарани в патрулните автомобили, а момчето и момичето предстои да бъдат придружени до сградата на 04 РУП-СДВР от полицай, който ще пътува в тяхната кола. Преди това съвсем естествено лицата са проверени за наличие у тях на общоопасни вещи - за тяхна и на полицаите безопасност. Точно такива действия извършва полицай Нели Върбанова: преглежда съдържанието на дамската чанта на Борислава Латинова, без да я изсипва на капака на автомобила, и проверява джобовете на суичъра, с който момичето е облечено. Толкова. Двата патрулни автомобила и частният автомобил пристигат в района на Четвърто РУП. Двете момчета са задържани по съответния ред, а незадържаните други две лица - момчето и момичето, сядат да пишат писмени сведения.

Сведенията пишат в присъствието на същата полицайка Нели Върбанова. За щастие, видеозапис от камера на Четвърто РУП може да ни даде представа за атмосферата при даването на сведенията и за поведението на полицай Върбанова и на двете лица. Докато дава сведенията, Борислава Латинова не е спирала да повтаря, че не иска полицията по никакъв начин да информира баща й за това къде е била, с какви хора се е движела, кой е нейният приятел. А гадже й е не момчето от телевизора, а именно задържаният, определен като "тежък контингент". Тази информация Борислава Латинова собственоръчно и без всякакъв натиск записва в писменото сведение, което е дала на полицията. След приключване на писането момчето и момичето си тръгват. Преди това молят дежурните полицаи да им позволят да напазаруват някакви неща за ядене за задържаните момчета от близкия денонощен магазин, с което полицаите се съгласяват. Младежите пазаруват, оставят покупките на пропуска в районното и си тръгват. И на следващата сутрин става страшно.

Фактите са си факти. Те не могат да бъдат променени по наше собствено усмотрение. Не могат и да бъдат преиначени. Не могат да накарат знаещите истината да си замълчат. И още - просто този път не уцелиха. Със сядането си в кабинета на началника на охранителния сектор вече бях убеден, че ще науча истината. С всичките подробности, които ще ми позволят да я анализирам и да се убедя на 100%, че това, което ми разказват, е истина. В края на разговора Пламен покани полицай Нели Върбанова. В стаята влезе 38-годишна жена с блясък в очите. Съвсем малко по-голяма от началника си и не толкова малко - от мен. Седна спокойно, представих й се по-скоро с това, което съм направил през последната година и половина. Това, че съм съветник на министър Йордан Бакалов, е по-скоро следствие, а не причина. Попитах я: кажи ми, какво става... Нели Върбанова ме погледна и бавно каза: "Аз съм на 38 години. Полицай съм от 5 месеца. Започнах тази работа, защото вярвам в това, че е призвание и мисия. Защото искам да бъда именно полицай. Произхождам от семейство на военен. За мен дълг, чест и достойноство не са празни думи и аз уважавам онова, което стои зад тях. Не мога да повярвам, че ми се случва такова нещо! Потресена съм." Не ми трябваха повече обяснения. Вече бях убеден, че Нели Върбанова не лъже. Не ми трябваше и полиграф.

Няколко дни след това Нели Върбанова издържа полиграфското изследване със 100%-ова успеваемост. Вчера Борислава Латинова върза тенекия на една телевизия и не се появи на полиграфа, за да се изследва.

Срещнах се и с началника на районното и си тръгнах. Малко след това в 04 РУП-СДВР дойде назначената от директора на Столичната дирекция официална проверка. Тя и в момента установява фактите, които аз вече знаех. Текат и действия на прокуратурата. В късния следобед споделих фактите и анализа си на ресорния заместник-министър, а на другия ден - и на министъра.

Защо всичко това е вярно? На първо място, заградителните мероприятия са рутинни. И понеже се правят, с цел да се заловят извършители на тежки криминални престъпления, тези действия се провеждат изключително внимателно. Особено когато ги извършват само двама полицаи, единият от които е жена на 5 месеца служба. Това е просто нюанс - за Нели Върбанова началникът й каза: навлиза по-бързо от младите момчета и вече е по-добра от тях; ще я защитавам с цената на всичко. Ще я защитавамЕ, допълних аз. При подобна проверка е немислимо да се премине границата - не и в такава усложнена обстановка като след тежко убийство. Но дори и да приемем, че е статистически възможно, кой би могъл да си представи, че в присъствието на още петима полицаи мъже една жена-полицай с 5-месечен стаж ще си позволи да разсъблече на кръстовище в столицата едно младо момиче, а и да му бърка в гащите?!

Нека само за миг да приемем, че измежду петимата полицаи е възможно трима да са пълни боклуци, а четвъртият - да не е в час изобщо. Е, поне един има деца. Поне един от тях може би има дъщеря на възрастта на Борислава Латинова. Виждайки такива издевателства, кой би могъл да остане безучастен. Как един от тези полицаи не спря колежката си, не я закопча на свой ред и не я отведе при началника си, превозвайки я в багажника на патрулния автомобил. Защото ако историите на Борислава Латинова бяха истина, точно това би заслужавала Нели Върбанова. Че и повече. Само че това не се случва. Защото са пълна лъжа. По-нататък: Борислава Латинова е с наложено административно наказание за извършено престъпление - факт, който тя спестява на медиите от Ден Първи.

Нейният приятел е "тежък контингент" - толкова тежък, че тя представя третото момче за нейно гадже. А е написала собственоръчно тъкмо обратното. И като казах написала: на видеото от камерите на Четвърто РУП ясно се вижда обстановката, в която Борислава Латинова дава сведенията. Тя пише пред същата тази полицайка Нели Върбанова, която преди малко я е унизила грозно и безжалостно на улицата. Да, но доколко възможно е това да се е случило, след като на кадрите не виждаме нито момиче, което се опитва да извади очите и да прегризе гърлото на полицайката, защото е с характер и не може да изтърпи, че й се е случило такова нещо, нито пък разтреперана и истерично плачеща девойка, която не може да каже и една дума, камо ли да пише. По един от двата начина би трябвало да реагира всяка жертва, озовала се в затворено помещение с мъчителя си. Нищо подобно: Латинова и Върбанова спокойно разговарят, а момичето пише съвсем без емоция. Най-важно за Борислава Латинова е баща й да не научи нищо. Явно затова представя за свое гадже третото момче. И може би, прибирайки се вкъщи, не устоява на възможните претенции на баща си за това къде е била, с кого и какво е правела. Започва да си измисля история, тя става все по-пъстра и съдържателна, докато не достига до този взрив от лъжи, който вече цяла седмица се върти из ефира. Понякога най-простото обяснение е вярното. А истината не всякога е сложна.

Сведения за съмнително поведение на Борислава и на третото момче не дават и продавачите в близкия магазин, откъдето тя и той са купили храна за двамата задържани. Би следвало момичето да не може да се държи на краката си след такъв ужас, а не спокойно да пазарува за приятеля си. Да, за приятеля си. Защото една от големите лъжи на Борислава Латинова е, че момчето от телевизионните й участия е нейният приятел. Всъщност, тя е със задържания тежък контингент. Но явно не може да го каже на баща си. И накрая, човек като Нели Върбанова, личност като Нели Върбанова, не би могла да извърши подобно посегателство - подобно престъпление. Не и на 5 месеца служба, не и погазвайки дълг и чест, в които (все още) вярва, не и срещу усещането си, че това, което прави макар и по-малко от половин година, е нейна мисия. Не и невярваща, че това се случва с нея.

За мен е чест, че имах възможността да науча истината. Че във времето съм изградил позиция да я узная - да ми бъде казана. Че съумях да я представя навреме и по начин, който да не остави никакви съмнения в действията на полицай Нели Върбанова и на охранителния сектор на Четвърто РУП-СДВР. Поне в този случай. Случилото се след това е въпрос на функциониране на системата - може би бавно, но все още сигурно и достойно. Макар и с последни сили.