Парамов пред Фрог: Не трябва да се допуска фалит на КТБ, Искров ни пробутва приказки за наивници

Държанието на гуверньора Иван Искров в бюджетната комисия на парламента е твърде възмутително, защото ние искаме да виждаме в управителя на Централната банка държавник, а не паникьосан чиновник. Това е фундаментален въпрос от гледна точка на утвърждаване на държавността. Защото, когато говори министър председателят и управителят на Централната банка, говори държавата. За това в никакъв случай не може да се подценява липсата на поведение на тези хора. В случая, паническото поведение на Искров не може да бъде никак оправдано, защото той сега тепърва, като че ли осъзнава, каква схема надроби и че не издържат нервите на организаторите на аферата КТБ, призна Парамов.

Искров вчера се оправда в парламента, че не е човекът, който ще каже каква да бъде съдбата на КТБ. По повод това Парамов обясни: Не само, че Искров има право да каже позицията си, дали банката трябва да бъде фалирана или оздравена. Той е длъжен да го направи! Длъжен беше още да направи математико-статистическа равносметка на база изводи на одита в детайлен план. Но тъй като те съчиниха тази елементарна история с фалита на КТБ и започнаха да играят на дребно, сега осъзнавайки какво са сторили, изпитват една уникална паника и се чудят какво да направят. Затова нямат точен и ясен отговор. Абсурд е човек, който управлява Централната банка 11 години, който е бил изпълнителен директор на търговска банка, даже на две, който е бил председател на бюджетната комисия, който е работел в „Банков надзор” в продължение на 5-6 години, да не му е ясно, че всички връзки по вертикала, по отношение на използваните кредити в целенасочен план, за придобиване на определени инвестиции от мажоритарния собственик, могат да бъдат детайлизирани в „Банков надзор” от одитните компании, а не да бъдат осчетоводени с приспадане на някакви фиктивни липси. Абсурдно е да се вкарват в една и съща графа загуби , които по един или друг начин са обвързани в банковата практика-било то с кредитни досиета и т. н. Не може управителят на Централната банка да заяви, че до месец май кредитните досиета са били в банката, а след това са се изпарили. Зад съдържанието на тези кредитни досиета има чиновници. Те са живи и здрави и могат да дадат показания. Ако аз съм съдържател на кредитно досие от номер едно до номер 300, колегата е от номер 300 до 500, всичко това се знае-къде са, какви са и никой не може да злоупотреби с тях. Още повече, че справките, които се дават в „Банков надзор” също могат да се възстановят в детайли. Ако, обаче те в продължение на две-три години не са били проверявани както трябва, те ще кажат: „Ами извинявайте, кредитните досиета ги няма, записите ги няма, имаме само на компютъра, че липсват над 4 млрд. лв”. Това са приказки за наивници! Това не са приказки на хора, които получават огромни заплати в България, за да отговарят по такъв елементарен начин. Това е абсолютно недопустимо, разгневи се експертът.

Той припомни, че е единствен в страната, който преди два месеца заяви, че банката се нуждае от оздравяване или одържавяване. За мен е важно се докаже по какъв начин и на кого са били отпуснати тези кредити и къде са отишли. Какво е купено с тези пари и за какво са били използвани. Ако банката се ликвидира няма да може да се открие нищо! Само ако банката се възстанови, ще може да се види как тя е била контролирана от БНБ. Преди няколко дни бях песимист по отношение на КТБ, защото тогава се подготвяше фалита. Тогава не бяха излезли докладите, не беше уточнено, че Централната банка не е била заинтересована да гледа справките между квесторите. В доклада на 23-та страница е отбелязана и най-голямата глупост, а именно, че Централната банка няма нищо общо с квесторите, респективно с одитните доклади и тя не може да повлияе какво да се покаже на обществото. За мен едно е ясно-банката трябва на всяка цена да се съхрани, да се задвижи напълно държавната машина, да се види къде са отишли тези пари, допълни още той.

По повод обяснението на Иван Искров, че не може ей така да си партнира с финансовия министър, Кольо Парамов припомни: Когато Пламен Орешарски управляваше министерство на финансите, имаше един уникален парадокс. За да вържат междинните плащания през 2008-2009 г., бяха сложили в преходните и заключителни разпоредби, че видите ли, може да се осигуряват някакви междинни плащания, свързани чрез БНБ. Казвам го по памет. Тогава Орешарски и същият този Искров 400 пъти нарушиха държавния бюджет и приложиха най-различни финансови хватки, само и само нещата да се преекспонират и да изглежда, че всичко е прекрасно, че в България няма финансова криза и че всичко хубаво е настъпило благодарение на тяхното управление. Тези 400 промени на бюджет и вътрешни правила и на всякакви други неща, в един момент доказаха , че Искров и Орешарски се разбират прекрасно и работата върви, така както е предначертана от тях. Тогава значи са можели да имат такова партньорство, а сега не!

Другото, което прави силно впечатление е, че Искров и компания не бяха заинтересовани през м. май и юни да стабилизират банката, напротив. Направиха така, че част от държавните пари, които бяха в КТБ да се изтеглят най-рано, с което тръгна вала на теглене на пари. Така за една седмица изтеглената сума стигна до 930 млн. лв. После беше рефинансирана схемата на ПИБ, а отказаха да рефинансират схемата на КТБ, под предлог, че не са имали достатъчно увереност във възможността да се стабилизира. Те просто имаха умисъл банката да я фалират.
И още нещо-на 13-ти юни бях написал за загадъчното им мълчание. Че то просто приличаше на мълчание в софийски централни гробища. Това е абсурдна история по отношение на лично поведение и в последвалите 130 дни се доказа, че този парадокс продължава с пълна сила. Вчерашното заседание в бюджетната комисия е едно сериозно доказателство в тази посока, заключи Кольо Парамов.