Проф. Слатински: Реформаторите легнаха в краката на Борисов като каракачанки

Аз също смятам, че това избиране е нравствен позор и политическо падение, връх на цинизма, символ на опростачването на обществените фигури и знак за най-ниска и най-низка точка на сриващата се институционална култура, пише още той.

Но далеч по-опасно за мен от повторното избиране на ВР за министър на културата е повторното избиране на ББ за министър-председател.

ББ е причината, дълбоката причина за болестта, ВР е само повърхностен синдром за нея - цирей върху лицето, резултат от тежко вътрешно, органично заболяване.

Само че повторното избиране на ББ вече бе прието, преглътнато, асимилирано и смляно, дори - в пристъп на остри постхраносмилателни киселини - обявено за единствения шанс на страната ни.

РБ-десните за втори път, пак при ББ, избраха сигурността пред свободата и този път направо легнаха като опитомени от него овчарки и каракачанки в краката му, иронизира професор Слатински.

Не разбирам как може да не те смущават ярките представители на силовите методи и СРС-та, милиционерщината и ченгесарството, контрабандата и ръчното управление на съдебната система, грубия, арогантен, просташки език и рекета на средния и малкия бизнес, корупцията и присвояването на еврофондове - не просто демонстрирани от, а генетично присъщи на защитниците (и охранителите) на олигархията и статуквото, - а да се вдига кански вой и да се надава истеричен писък срещу един отделно взет и то не най-системно, структурно, стратегически и свързан със сигурността министър, смята експертът по сигурността.

Така само се имитира гражданска активност, симулира се политическа смелост, успокояват се смутени съвести и се слага "птичка" за заемането на още една прогресивна обществена позиция.

Родната интелигенция и отечествените интелектуалци за пореден път клатят брезичките и си въобразяват, че правят вятър, сочи той.

Резултатите от 10 ноември 1989 г. днес са и тяхна заслуга, и тяхна вина... Само че те са за себе си целите в бяло и самата невинност, света вода ненапита.

И така - до следващата петиция..., завършва професорът.