Как гневът срещу Кобрата беше насочен към Крисия, Хасан и Ибрахим

От Фрог нюз потърсихме мнението на специалистите за това как се употребява славата на децата.

През този състезателен уикенд всички се докоснахме до темата за печалбите, успехите и загубите. В такъв момент обществото се активизира, валят коментари, хората изпитват силни и противоречиви чувства, които лесно разпалват крайни мнения, коментираха пред Фрог нюз психотерапевтите Анна Миланова и Марина Ангелова. Започват да се водят битки на позиции в социалните мрежи. Те пряко засягат личността на хората. В случая обект на коментарите станаха деца и това е злоупотреба. Специалистите се въздържат от коментар върху самия случай и насочват вниманието ни върху начина на коментиране на подобни събития.

Понякога е трудно да се приемат загуби, което води до това, че човек насочва гнева си към друго място. Така биха се обяснили хейтърските коментари по повод класирането на децата и омаловажаването на успеха им.

Негативизмът, който се излива при подобен случай, би могъл да бъде свързан със свръх очакванията да бъдеш герой, да бъдеш представен в идеална светлина, което е не по-малко опасно и крие разочарование или трудността да се приеме реалността. Понасянето на загубите е нелека задача за всеки – човек трябва да се справи с идеята, че не е съвършен и не винаги може да спечели. Върху плещите на хората, които представят страната ни, действително лежи много голяма отговорност. За едно дете тя дори е непосилна. Едно дете не може да си даде сметка изцяло и зряло с какво се е нагърбило, какви очаквания се проектират върху него и какво се случва. Тук идва въпросът за отговорността на родителите, на сценаристите, на екипът около детето, на обществото. За всички нас е важно как медиите отразяват събитията, дали не поддържат несъществуващ конфликт, дали не се измества фокуса, дали не се преекспонират емоциите. Травматично за едно дете би било, ако прекалено много се фокусира вниманието и тези противоречиви емоции върху него. Тук идва въпросът за отговорността на възрастните.

Въпросът от какви грижи се нуждае едно дете, за да бъде подпомогнато в този процес на израстване и мигновена слава, е тема, която трябва да се адресира към възрастните и е свързана с техния начин на мислене и реакции. Детето само по себе си не се нуждае от специални грижи и работа с психолог, защото в случая с Крисия, Хасан и Ибрахим това би означавало да се валидизират твърденията, които витаят в медиите и социалните мрежи, че децата са травмирани, а такива индикации да отсъстват.

Възрастният е този, който трябва сам да рефлектира преживяванията си, вместо да ги проектира върху децата, необходимо е да има вътрешна етика и норма, която да му помага да отглежда и възпитава детето си. Да се грижи за развитието му, включително да го подпомага да развива талантите му, без това да е в ущърб на детето. Тук може би възрастните се нуждаят от подкрепа.

Подобни дискусии като тази, която се разгаря сега, са полезни, но без да се намесват децата. Родителите се нуждаят да осъзнаят на какво могат да изложат децата си и да внимават да не ги натоварват с амбициите си. Пиар агенциите, журналистите и другите, които експлоатират тази тема, към тях трябва да е подкрепата да разберат по-добре, че не бива да се фокусира върху децата толкова много, защото те отново стават екран на проекции на конфликтите на обществото.

Кой има интерес детето да попада под прожекторите на медийния интерес? Кой ги кани, кой ги организира, каква е ползата? Темата е наситена с повече въпроси, отколкото с професионален коментар.

Радостта от успеха допълнително се натоварва и нагнетява и със завист, и с ревност. Да, имаме едно преекспониране на успеха. Защо депутатите, канейки децата в парламента, не си дават сметка какво правят? И политиците, и пиарите, и журналистите, те също са и родители. Как е възможно да съществува такъв двоен стандарт? Дали те биха позволили така на обществото да разполага с техните деца, когато постигнат успех и да ги изведат в толкова уязвима позиция, подложени на коментарите на цялото общество.

Има граници и етични норми, които трябва да се спазват и ако бъдат преминати, могат да доведат до травматично преживяване у децата. Те още не са изградили умения да се справят и да преработват цялото това внимание и очакване, нападките и похвалите. Всеки един от нас и обществото като цяло би трябвало да се отнася с внимание и чувствителност към тези граница, които всъщност ни предпазват от злоупотреби, е коментарът на специалистите.