България осъдена за 25 хил. евро по пет дела в Страсбург

Нарушено право на образование е причина за осъдителното решение по делото на Вельо Велев срещу България. Той се оплаква, че не му е било позволено да продължи средното си образование, докато е бил задържан под стража за 29 месеца в Старозагорския затвор. Според съда не са ясни причините за този отказ, заради което Велев ще получи  обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, както и за разходите и разноските - 1406 евро, пише нюз.бг.

По делото „Радков и Събев срещу България" беше отсъдено нарушение на забраните за нечовешко и унизително отношение и на правото на ефективни правни средства за защита. Повдигнатите оплаквания са поради поставянето на белезници на жалбоподателите по време на съдебно заседание, проведено в затвора. Съдът посочва, че заседанието е проведено в сигурна среда - в самия затвор и в присъствието на надзирателите, и макар мярката да не е била с цел да унижи Пламен Радков и Мирослав Събев, тя не е обоснована от риск двамата да избягат или употребят сила. На всеки от жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 1000 евро.

Жалбоподателят по третото дело - Аннадурди Хаджиев, с туркменско и руско гражданство, през 2001 г. се е преместил в България заедно със семейството си. Установеното от ЕСПЧ нарушение е на правото на свобода и сигурност. Жалбоподателят твърди, че второто му задържане по време на производство за екстрадицията му в Туркменистан е незаконосъобразно и произволно. ЕСПЧ посочва, че след като искането е било основано на въпрос, разглеждан преди това два пъти от българските власти - в първото производство по екстрадиция и в наказателно производство, прекратени поради липса на доказателства, второто производство по екстрадиция от самото си начало е необосновано и лишено от смисъл. Присъденото обезщетение е 2650 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.

Митко Харакчиев и Людвик Толумов са осъдили България заради нарушена забрана на изтезанията и на правото на вътрешноправно средство за защита. Делото е свързано със специалния режим за изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна. Съдът посочва, че изолирането на лица, лишени от свобода, може да бъде оправдано от конкретни съображения за сигурност, докато в случая тази мярка изглежда резултат от автоматичното прилагане на националното законодателство. Също така, Съдът потвърждава, че доживотният затвор може да бъде съвместим със забраната на изтезанията, ако са налице едновременно перспектива за освобождаване на лицето и възможност за преразглеждане на присъдата от момента на ефективното й изпълнение. ЕСПЧ приема, че жалбоподателите не са имали на разположение ефективни правни средства за защита във връзка с условията на задържането им и препоръчва промяна на правната регламентация на режима за изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. На Харакчиев и на Толумов са присъдени съответно 4000 евро и 3000 евро като обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели вследствие лошите условия на задържане, както и 5600 евро за разходи и разноски.

Нарушение на правото на зачитане на личния живот е установено по жалбата на Цветелин Петков срещу България. Делото у нас е свързано с установяване на бащинство, като жалбоподателят не е присъствал на съдебното заседание, съдът му е назначил служебен защитник, а Петков е научил, че е обявен за биологичен баща на детето две години след постановяване на съдебното решение. Оплакването му е срещу невъзможността да участва лично в производството, както и срещу отказа за отмяна на влязлото в сила решение. ЕСПЧ счита, че в случая не е постигнат справедлив баланс между правото на жалбоподателя на личен живот, от една страна, и правата на детето да бъде установен неговия произход и на майката - да бъде присъдена издръжка на детето, от друга. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро.

Правителството ще сключи и приятелски споразумения по жалбите пред ЕСПЧ на Виолета Дойчева и на Дойчин Коняров. Нарушението е на правото на собственост и се изразява в забавяне на изплащане на обезщетение за отчужден недвижим имот в продължение на 19 години. Кабинетът признава справедливостта на повдигнатите оплаквания и ще заплати на жалбоподателите определената от ЕСПЧ сума от по 1500 евро за претърпените вреди и направените разходи, с което ще се сложи край на делата.