Ян Хунин е журналист в един от най-големите и авторитетни холандски вестници - „Де Фолкскрант”. От 13 години той е кореспондент на вестника във Варшава. Сега редакцията го изпраща в София със задачата да направи серия от репортажи за България, която посещава за пръв път, но се надява, че това идване ще бъде последвано от още много други. Подготвяйки се за пътуването си, Хунин прави проучване на българските медии и избира да посети Frognews.bg. Ние пък използваме възможността да чуем неговите първи впечатления и сравненията, които той неизбежно прави между България и Полша – и двете бивши комунистически държави, а понастоящем страни-членки на ЕС.

разговор на Ана Кочева

- Какви са първите Ви впечатления от България?
 

- Впечатлен съм, наистина, първо защото страната Ви за мен е новост. Винаги е вълнуващо да пристигнеш на различно място. За толкова кратко време обаче все още нямам твърде богати наблюдения. И все пак досега ми прави впечатление, че хората са доста песимистично настроени, те смятат, че промените вървят твърде бавно. Но когато се опитват да правя сравнения между България и Полша, защото като кореспондент аз живея сега там, виждам, че въпреки общото им комунистическо минало, на България все още й предстои да измине дълъг път, докато достигне определено приемливо ниво на равитие. И, както казах, хората, с които вече разговарях, ми даваха много негативни примери. Когато се опитвах да говоря за добрите неща, те ме контрираха с лошите. Като че ли българите са позагубили вярата, че всичко ще стане по-позитивно, може би и търпението си. И друго – всички истории, които ми разказват тук, са свързани с корупцията, с организираната престъпност.

- Това е много тъжно, все пак Вие сте в началото на престоя си и сигурно ще видите и други неща, които вероятно ще Ви харесат!

- Знаете ли, какво видях със собствените си очи вчера в центъра на София. Това е нещо, което истински ме шокира. Случи се на един от големите софийски булеварди, където минава трамвай. Нали трябва, когато той спре на спирка, и колите да спрат, за да изчакат хората да слязат и да се качват. Това обаче не се случи. но още по-потресаващо беше как една дама в огромен джип последен модел наби спирачки точно пред отворената трамвайна врата, от която възрастен човек се опитваше да слезе. Тя беше запречила изхода и той нямаше как да мине, но на нея това ни най-малко не й направи впечатление и тя невъзмутимо продължи да стои, въпреки че през цялото време го виждаше. Вместо да мине малко по-напред или по-назад, дамата просто го ингорира. Наистина не схащам как е възможно това! Чух, че тук не винаги колите спират, когато за пешеходците свети зелено и си мисля, че и тези дребни наглед неща имат много голямо значение. Очевидно и те твърде бавно се променят. Вижте, аз живея в Полша от 13 години. И там промените настъпват бавно, но напоследък вече се вижда ясно как хората там обръщат внимание и на по-дребните неща. Те пък не винаги са въпрос на пари и просперитет, но и на манталитет. 

- Който пък от своя страна е обвързан и с някои исторически обстоятелства.
 

- Да, виждам го и в Полша, където, както и тук в България, до края на 80-те години държавата контролираше всичко. Грешката, която направиха поляците, а очевидно и тук, е, че те рязко промениха системата, залитайки в крайността, където смятаха, че всичко им е позволено, където няма правила и оцелява по-силният. Вчера разговарях с един човек от „Отворено общество” и му казах, че София е красив, зелен крад на фона на Варшава, която е ужасна в това отношение. А той ми отвърна: „Преди десет години тя беше още по-красива и зелена. Сега мафиотите са застроили всичко, те строят големи офиси, апартаменти, билдинги. София губи пространството и дробовете си.” Явно, че от системата на абсолютното планиране сега сте в системата на абсолютната свобода. А природата трябва да се пази и защитава, защото е инвестиция в бъдещето. Затова имам намерение да пиша за проекта Паничище, съпровождан от множество скандали. Красотата, зеленината трябва да се пазят. Не правете грешките на поляците, които забогатяха и започнаха да строят където си поискат.

- Но тази тенденция не е посткомунистическа, тя е характерна за повечето европейски страни.

- Да, права сте. Аз съм белгиец, а ние в Белгия също имаме красива страна със селца, градчета, красива природа. След Втората световна война белгийците се замогнаха бързо и започнаха поголовно строителство. И сега всички сме разочаровани от това, сега виждаме, че е било голяма грешка. Защото сега големите градове в Белгия са грозни, навсякъде стърчат грамадни постройки, а не можем да се върнем назад или пък да разрушим построеното. Това би струвало твърде скъпо. Затова смятам, че държавата трябва да упражнява някакъв контрол и регулация. Вие имате нужда от държавата, стига тя да не е корумпирана. Но, ако държавата не е честна към поданиците си, значи имате голям проблем, защото тогава няма правораздаване, няма действащи закони.

- А усеща ли се толкова осезателно присъствието на криминалния контингент в обществения живот, дори и по улиците, ако щете, в Полша, да не говорим пък за страните от Бенелюкс?

- Сравнявайки София с Варшава, защото двата двумилионни града са съпоставими, установявам, че във Варшава, където има много състоятелни хора, все пак разликата между бедните и богатите не е толкова драстична както тук. Тези мерцедеси и други суперлуксозни коли, които се движат масово по софийските улици, не са така натрапчиви във Варшава. Аз, разбира се, не твърдя, че всеки, който кара голяма черна кола в София, е от мафията. Но ми направи впечатление, че в това отношение България е по-близо до Украйна. Там съм бил няколко пъти и без да съм специалист по темата Русия и бившите й републики, смятам, че при София има повече паралели с градове като Днепропетровск, напр., отколкото с Варшава. И там циркулират странни хора, много пари и скъпоструващи коли.

- Направете паралел по отношение на медиите, доколкото сте ориентиран в ситуацията тук!

- Без да работя за полската преса, мога да кажа, че там всеки пише за каквото пожелае. И никой няма да тръгне да те убива заради това. В Полша сега няма поръчкови убийства на журналисти; няма страх да се пише и критикува на различни теми. А и да си призная, не си спомням там журналист да е бил бит заради своя публикация. По отношение на свободата на пресата Полша е много свободна. Признавам, че в някакъв смисъл идването в България прилича като връщане във времето.

- Е, това не е непременно само лошо.

- Така е. Но имам предвид друго. В края на 90-те в ски-курорта Закопанье имаше голямо мафиотско убийство. Един от големите мафиотски босове тогава беше убит. Оттогава подобно нещо не се е случвало. След това доста от останалите босове бяха арестувани и нещата приключиха. Разбира се, и до днес има корупция, но и в това отношение прогресът е много забележим. Какво имам предвид? Щом Полша може да го направи – след всичките на години комунизъм, бедност, недобре функционираща администрация и политически хаос – значи няма причина и България да не се справи!
 

▶Мартин Кьониг: Най-голямото богатство на България са хората

▶Д-р Д. Тенчев: Ако всичко ви е наред, значи сте за психотерапевт

▶Художникът Греди Асса: Държавата е с гръб към младите художници

▶Георги Ангелов: Държавата поощрява монопола и картелите

▶Диляна Георгиева: „Хилд” развива дейност със социална значимост

▶В. Шопов: Държавата предостави престъпността на концесия

▶Миа Даймънд: Има голяма разлика в секса с приятел и този пред камера

▶ Александър Божков: Проблемът на българския бизнес е, че не усеща подкрепата на ...

▶Доц.д-р Марин Нешков: В туризма има проблеми, защото не е налице политическата воля

▶ Куклените виртуози Васил и Майа Свещарови: "Българското има най-голямо значение за ...

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог

• Винсент ван Гог