Кънев: Истинската помощ за България не са пари, защото ще бъдат откраднати

- Г-н Кънев, днес в парламента чухме, че БА се готви за война с Русия. Трябва ли да сме притеснени от нещо, конкретно или само от реториката в тази посока?

- Да, чухме това от господин Сидеров от парламентарната трибуна, но, честно казано, аз лично не съм получил призовка, въпреки че съм служил и съм резервист. А и не познавам някой друг, който да е получил такава призовка. За мен това са абсолютни кьорфишеци. Това са популистки глупости, дори не бих говорил за сценарий.

- А всъщност стана ли ясно какви са конкретните параметри на височайшите посещения в България от миналата седмица, извън това, което официално беше оповестено?

- Аз не мисля, че, ако е имало частни разговори, тяхната функция е да стават ясни. Естествено е, че тази много затормозена международна обстановка е била предмет на разговори и те са на повод за пресконференции. За мен важното е винаги публично, аз винаги от това съм се водил в политиката. Публичното е една много категорична, непозната до момента, подкрепа на евроатлантическата общност за България и конкретно за правителството.

- А не е ли добре тя да се измерва и с някакви конкретни икономически параметри, които да са изгодни за България, което е присъщо за дву-или повечестранните контакти между партньори?

- В момента, може би парадоксално, но тази категорична подкрепа се измерва в още по-категоричен натиск в сферата на реформите в правосъдието и сигурността. Това е много показателно. Истинската помощ за България не са пари, защото днес те ще бъдат откраднати. Истинската помощ за нас наистина означава реформа на съдебната система и установяване на върховенство на закона, защото икономически ползи ще има точно тогава и резултатът от тях няма да бъде откраднат. Това е много важно.

- Взимам повод от откриването на изложбата в НС за спасяването на българските евреи и ви питам защо днес ни липсват политици от ранга на Димитър Пешев и защо няма толкова консолидираща национална енергия, при положение, че днешна България също е в криза, слава богу, от друг характер?

- Дай боже, да нямаме Димитър Пешев днес. Аз, самият съм наследник на един от спасените български евреи и тази тема въобще не ми е чужда. Дай боже подобни трагедии да не бъдат повече част от живота ни. Но искам да обърна внимание върху това, че когато българското комунистическо правителство преименуваше насилствено българските турци и ги прогонваше от страната, имаше българи, които надигнаха глас. Това не бива да го забравяме, защото също е част от историята ни. Българската интелигенция тогава се противопостави по един категоричен начин. Но в рамките на една смазваща диктатура това не произведе ефект, злото беше извършено, но вярвам, че винаги когато има подобни заплахи, в България ще има и хора, които ще вдигнат глас.

- Добре, но къде е тази национална идея, която най-сетне ще консолидира нашата ужасно разпокъсана нация?

- Аз вярвам, че в България има национална идея, но в момента действително няма много политици на достатъчно високо ниво, които да я изрекат. България е част от обединена Европа и то не формален член на Съюза. Не е ли това една осъществена възрожденска мечта? Ако от това не можем да извлечем полза и национален ръст, значи нищо не бихме могли. За мен единството на българите, които живеят и извън страната, и тук, като под „българи” разбирам и помаци, и етнически турци, и роми, това е голямата тема на настоящето десетилетия. Възможността да обединим тези стотици хиляди българи, които са зад граница, като част от политическото тяло на страната, да ги съхраним като общност, да не ги губим, за да бъдат те евентуален принос за България и със своето образование, получено навън и ако щете, новата трудова етика, която придобиват, е една голяма национална цел, дори и да не звучи патетично като идея от революционните борби. Дай боже, революционни борби повече да няма. Затова България трябва да промени политиката си към българите в чужбина, да промени цялостанта си европейска политика и най-сетне – ето нещо съвсем конкретно – да се въведе електронното гласуване, защото всичко, за което говорихме, става с реални действия, не с приказки.