Счетоводител за Фрог: Адвокатите ще взривят малкия бизнес

Тези предложения са тотално неадекватни на потребностите на бизнеса, няма обществена необходимост за тях, няма и никаква оценка на въздействието, каквато оценка е записано, че следва да има в програмата на правителството. Предложения биха взривили стопанския живот, ако се приложат по начина, по който са предложени. Те са особено вредни и опасни за малкия и среден бизнес в България, посочва специалистът.

Дейността на счетоводните предприятия е свързана с ежедневно устно и писмено консултиране на клиенти. Ние работим и консултираме клиенти по редица данъчно-правни, трудово-правни, осигурително-правни и финансово-правни въпроси. По възлагане от клиенти, ние пишем такива становища. Това са области, в които ние сме специалисти. Това е част от нашата дейност. Неприемливо е тези дейности по консултиране да се окачествят само като адвокатски и да се забранят да се извършват от неадвокати.

Пример, който дори не е свързан с данъчен закон: Няма да имаме право да консултираме клиентите си да не плащат в брой повече от 15000 лева, каквото е изискването на Законът за ограничаването на плащанията в брой. Тоест, ако клиент поиска от нас съвет за предстоящата такава сделка, то се оказваме в хипотеза, ако го консултираме ние като счетоводно предприятие да си навлечем огромни санкции, стигащи до 10 000 лева. Другата хипотеза е да не консултираме клиента, за да не се превръщаме ние в закононарушители, и тогава той да си навлече отново доста големи санкции по приложимия закон.

Ако счетоводните предприятия нямат право да извършват тези консултации, това ще постави малкият бизнес в риск, защото малкият бизнес, не може да си позволи допълнително да наема и адвокат. Ние извършваме тези консултации, като част от обслужването. В повечето случаи, клиентите дори не заплащат отделно за тях, обяснява Крънчева.

Абсурдна е забраната на чл. 150 да извършваме дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, а именно - представителство пред всякакви административни органи и служби, забраната за извършване на справки в тях, получаване на документи от тях, стига се дори до забрана за изготвянето на някои чисто данъчни документи като заявления, молби и отговори.

Тоест при така разписаните текстове счетоводните предприятия няма да имат право да отговарят на данъчната администрация по ревизии и проверки, както и да изготвят например “Заявление за регистрация по ЗДДС”.

Тези забрани не се отнасят само до съда (където всъщност е изключителното поле на действие на адвокатите), а и до редица за органи като НАП, НОИ, Инспекция по труда, Национален статистически  институт, Търговски регистър и други административни органи и служби, където бизнесът има нужда и желае да се представлява от наетия си външен счетоводител или счетоводно предприятие. Такива административни органи и служби са много.

Така ще се получи, че при всяка данъчна проверка или ревизия, фирмата-клиент ще трябва да плаща и на адвокат и на счетоводител. Защото счетоводните предприятия няма да имат право да представляват клиентите си пред НАП, да получават документи по данъчните ревизии и да пишат отговори на данъчните, каквато е практиката до сега, а трябва да се наема допълнително адвокат.

Абсолютно недопустимо е търговците да не могат да възлагат за институциите, които не са съдилища, на външни счетоводители, консултанти и най-обикновени сътрудници или куриери да ги представляват, да правят справки в тях, да получават и подават документи, за пишат отговори и заявления, каквато е търговската практика до момента, категорична е счетоводителката.

Ограничаваща бизнеса е забраната  неадвокати да изготвят и подават книжа за вписване в имотния, търговския регистър, БУЛСТАТ и други регистри. Тази разпоредба е в противоречие с принципите на Закона за търговския регистър (чл.2а и чл. 13), целящи бързина и процесуална икономия, като за улеснение на дейността по регистрация, бяха създадени заявления по образец.

Нещо повече Законът дава право на търговеца сам да подготви документите за вписване в Търговския регистър, както и да възложи на друго лице да ги подаде чрез пълномощно. С предложената промяна, търговецът няма да има възможност да възложи например на упълномощен външен куриер да подаде документите му като заявител в Търговския регистър, ако куриерът не е адвокат. С това се ограничава правото на свободната инициатива и предприемчивостта в България.

Изброените текстове са заплаха за свободната конкуренция и стопанския живот в страната. Предложените промени са във вреда на бизнеса и потребителите, защото ще се намали качеството на услугите, които до момента са извършвани от различни тесни специалисти. Освен това ще повишат цените им. Това е така, защото клиентите няма да имат възможност за свободен избор и ще трябва да възлагат споменатите дейности само и единствено на адвокати, подчертава Крънчева.