10 Декември, 2008

Настоящият премиер на България Сергей Станишев има дълбоки македонски корени, пише ”Утрински весник”. В струмишкото село Щука всички знаели за семейство Станишеви, коeто в далечната 1936 година е заминало за България.
„Интересът към съдбата на това семейство сред старите жители на Щука стана още по-голям, след като синът на Димитър, техен приятел от детските години, оглави първото място в изпълнителната власт в България. С Митко, както му казват в Щука, като малки са играли по калните улици и заедно пасели овцете и говедата по ливадите”, пише вестникът. Според „Утрински весник” Станишеви били бежанци от кукушкото село Грамадно, по-късно прекръстено от гръцките власти в Карпион.
„И тези, както и много други егейски семейства са избягали от големия тормоз, който са упражнявали гръцката армия и паравоенните групировки по време на Балканските войни върху македонците”, цитира изданието агенция "Фокус".
Докато Република Македония, като наследник на някогашната югославска общност , зачита Всеобщата декларация за правата на човека, нейните съседи – най-вече България и Гърция, след като я приеха, не уважават основните клаузи в нея, пише вестник ”Дневник”. Според изданието с оправдание, че не са приели някои от протоколите Атина и София не зачитали основните човешки права на македонците в Гърция и България, които били подложени на асимилация и изчезване. Това вчера са заявили представители на децата бежанци от Егейска Македония и на македонци от съседни страни, по случай 60-та годишнина от приемането на декларацията.
„Въпросът за имотите, отнетите гражданства, свободна комуникация с родините и за роднините в Егейска Македония, въпросът за културна автономия на македонците в Гърция, която никой не иска да спомене, са неща, които рано или късно ще бъдат осъществени. Въпреки че аргументите са ясни на всички, заради политически и исторически събития се надяваме, че европейските институции ще помогнат и ще бъдат категорични в прилагането на Всеобщата декларация”, е заявил Методия Тошевски, от сдружението на децата бежанци. Христос Сидеропулос от Лерин е заявил, че всички трябвало да бъдат горди, че са македонци, защото всички се опитвали да фалшифицират историята на Македония и искат така да се казват.
„Като лоялни граждани на Гърция трябва да намерим истински механизми, за да се ползваме от правата, предвидени с декларацията”, е заявил Сидеропулос.
Йордан Костадинов Иванов от ОМО „Илинден”-ПИРИН от своя страна е говорил за процеса на асимилиране на македонците в България, пише вестникът.
Зачитането на основните човешки права, регулирани с декларациятаза правата на човека на ООН, продължава да бъде само лист хартия за македонските малцинства в България и Гърция, а в малка степен и в Албания, въпреки че и трите страни са я подписали и имат задължение да я зачитат, пише “Вечер”. Това са изтъкнали вчера представители на сдружения и политически партии на македонците от трите страни. Христос Сидеропулос от Леринско, ветеран и осъждан заради борбата за македонското малцинство в Гърция, е изразил удоволствие, че за първи път от независимостта на Македония настоящото правителство в Скопие било първото, което е полагало грижи за правата на македонското малцинство в съседните страни. Като представител на движение по правата на човека, което действа от 70-те години на миналия век, а от 90-те работи легално, заявява, че пречка в юридическата борба за правата на човека е това, че нито България, нито Гърция са ратифицирали няколко протокола от тази декларация и заради това от двете страни не се признава македонско малцинство. В Албания македонското малцинство не е признато, но няма всички права, както е образованието на матерен език, пише „Вечер”.
Македонците от съседните страни искат да бъдат зачитани правата им, съобщава македонската телевизия А1. Гърция, България и Албания не зачитат всеобщата декларация за правата на човека, приета преди 60 години от ООН, са отправили обвинение представители на македонците от трите страни, посочва телевизията. Те са призовали европейските институции да помогнат в нейното прилагане, най-вече на правото на еднаква защита от каквато и да било дискриминация.
„1992 година имах съдебен процес в Атина, защото 1990 година бях в Копенхаген и казах, че има македонци в Гърция и нямат човешки права”, е заявил Христос Сидерополус, от движение за права на човека от Гърция.

„Асимилацията е най-големият процес, който тече в Пиринска Македония и при македонците в България. Ако този процес не бъде спрян, децата които започват първи клас, започва да им се казва, че са българи”, е заявил Йордан Костадинов от ОМО „Илинден”.
Най-късно до 14 дни ОМО „Илинден” – ПИРИН ще разбере дали петият опит на партията да бъде регистрирана ще бъде успешен, пише ”Утрински весник”. Ботьо Тиков от ОМО „Илинден” – ПИРИН е заявил за вестника, че се надяват този път Софийският съд да зачете препоръките от Съда по правата на човека в Страсбург и да уважи новото учредително заседание на партията, заради което бе отказана регистрация на партията. Изданието коментира, че през октомври ОМО „Илинден” – ПИРИН е имала ново учредително заседание, на което са присъствали 500 делегати, но и представители на организации по правата на човека, като потвърждение за законността на заседанието. Българските искания за паметници са нелогични, пише ”Утрински весник”.
„Македония не трябва да позволява да бъдат обновявани паметници на окупаторски войски. Тя трябва да изгради паметник на македонските войници, които насила са били мобилизирани от българската, сръбската и гръцката армии и накарани да загиват на фронта за чужди интереси”. Според Тодор Чепреганов, директор на Института по национална история българите са били окупатори и построявали паметници, с което искали да докажат, че Македония е българска земя, а населението което живее в нея е българско. Историкът Ванчо Стойчев е заявил за „Утрински весник”, че „България и днес не зачита отделна македонска нация и с кое право иска и ние да зачитаме отделна българска нация”.
„Този, който не уважава македонската нация, се бори за българска Македония”, е заявил Стойчев.
В отговор на позорната статия в "Утрински весник" шефът на НИМ проф. Божидар Димитров заяви: „Ние не строим български паметници, за да се кланят македонците на тях, а за да отдадем почит на воините, една част от които са дядовци на днешните македонци. В това число влиза и негодникът Тодор Чепрингаров (един от историците, изказал се антибългарски в днешния „Утрински вестник")", пише сайтът News.bg
Според професор Димитров дори и македонските историци признават героизма на полк. Константин Каварналиев, чиято войска прегражда пътя и разгромява 40 хилядна армия, унищожаваща всички села, избила цялото население по пътя си между Кукуш и Дойран.
Важно е уточнението, че през 1916 година в гръцка Македония са мобилизирани около 10 хиляди българи, които още през първите три дни са преминали на българска страна. „Нека авторите на статията да не се правят, че не знаят фактите", заяви Божидар Димитров.
Той уточни, че според Женевската конвенция за водене на войни от 1944 година, и по-специално в раздела за военните паметници и гробища се казва, че независимо от целите на войната, всяка държава има право на паметници, ако е оставила жертви на територията на страната, вследствие на водената война.
Конвенцията е подписана от всички европейски страни, включително и от Македония. Освен това в Македония през 1996 година е приет закон за чуждите военни паметници. В него се казва, че всяка страна, имаща засегнати военни паметници, има право да ги поддържа и пази, уточнява професорът.
„Кога македонците ще започнат да спазват законите?", пита още проф. Димитров. Според информацията му до момента са ремонтирани български военни паметници в македонските Ново село и Градско, а предстои обновяването на офицерското гробище в с. Цалари, допълва още News.bg.