Реклама / Ads
23| 22277 |17.06.2015 ИНТЕРВЮ

Проф. С. Гроздев: Заблуждават обществото, че имаме успешни математици

.
Сава Гроздев
Циганчетата биха били добри математици, те страшно бързо се справят с броене, но не продължават образованието си, не се развиват, констатира за Фрогнюз професорът по математика.
 
интервю на Ана Кочева

- Проф. Гроздев, отшумяха матурите и тази година и се оказа, че успехът на зрелостниците, а и на по-малките, е тръгнал още по-надолу. Причините за това се оказаха различни, но тук е мястото да попитам започна ли да увяхва митът за брилянтната българска математическа мисъл, проявяваща се още от ученическата скамейка, и удивляваща мало и голямо по целия свят?


- Истината всъщност е, че напоследък обществото се заблуждава, че се постигат някакви успехи. Само че това не са успехите от преди 15-20 години. През 2003 г. България беше световен шампион на олимпиади по математика за средношколци до 20 г., което наистина е голямо събитие. Години наред бяхме в първата шестица, в първата тройка, били сме и втори, трети, четвърти, но през последните години България остана на 38-39 място. Разликата е голяма, нали?

 

- Кой заблуждава обществото и с каква цел го прави?


- Явно на някои хора, които отчитат дейност, им е приятно да въвеждат обществото в заблуда. Вижте, напоследък по медиите често излизат информации за това, че нашите математици пак са се върнали отнякъде с награди. Но откъде се връщат? Връщат се от азиатски държави, където се провеждат куп олимпиади за ученици в различни възрастови групи с цел да се мотивира младото поколение. Там в една олимпиада, която тече 3 дни, се правят примерно 3 състезания – едното индивидуално, в другото ги разделят на четворки, третото е групово. И във всяко едно такова състезание се раздават медали. Много малко деца се връщат от такива олимпиади, без да са спечелили награди. А върнат ли се тук, веднага ги дават по телевизията и се тръби: „Взехме медали, взехме медали”. Това е едното! Второто – кои хора имат възможност да участват? Хора с финансови възможности. Докато за една международна олимпиада или за балканската, да речем, която започва за по-малки ученици в Сърбия, има национална селекция, която се провежда цяла година. Хората се подбират, държавата ги изпраща, всичко е официално, плаща им се пътят и няма съмнение, че отиват най-добрите. Докато в другия случай  - който си намери средства и който и да отиде, взима награда. Но талант не е равно на пари, което в последно време не е валидно, защото талантът започна да се отъждествява с парите. Не е правилно! Истината също се скрива, защото на тези олимпиади 50% от участниците получават награди, измерени в медали. Там един български ученик да вземе бронзов медал, не е равно на успех, това е задължение! Освен това, от 100 държави участнички, голяма част отиват, само за да се каже, че са участвали – като Кувейт, Пакистан. Нищо против тези държави, но те нямат някакви особени традиции, специално в обучението по математика и те участват заради принципа на участието. Пресметнете – това са 100 държави по 6-ма участници, значи 600 общо. Което значи, че българите трябва да са сред първите 300, за да вземат медал. И това не е никакъв успех…

 

- Добре, но тук идва по-тежкият въпрос - това отстъпление от вече завоювани позиции на какво се дължи?


- Дължи се на много неща, едно от които е, че тези хора, които се занимават с подготовката, не знаят как да  я провеждат. Ешелонът естествено се сменя, идват по-млади хора. Освен това нещата са навързани – хората нямат реална представа за какво да се борят. При положение, че всеки явил се, може да вземе някакво си там медалче, другите губят мотивация, това олекотява тяхната подготовка. Нивото пада, децата виждат, че с нещо по-мъничко пак може да получат признание. Една от причините е тази, че ако преди 20-25 години в Харвард напр. попадаха само медалисти  и първенци от международни олимпиади, при това отиваха там с пълна стипендия. Сега вече не е така, всеки си намира някакви начини, т.е. вече мотивацията да отидеш, да учиш при капацитети става друга. А трябва да кажа и друго – българското образование върви стремглаво надолу, във всички възможни области. Аз преподавам и в университета и във висшето училище по застраховане и финанси, едно прекрасно училище и виждам какви хора идват. Не може да ми събере ½ и 1/3, което се учи в пети клас, пък е взел диплома за средно образование…

 

- А кога горе-долу става ясно, че някой има математически заложби?


- По-скоро, който има повишен интерес към изучането на математика. Това се вижда някъде към 4-ти клас, защото тогава е времето, когато децата са изучили числата, знаят техните действия и имат арсенал, с който да работят. Но и преди това също, защото математиката не е само числа и това не се разбира от обществото. Тя не е просто  тригонометрия, синус и косинус, а далеч по-различно нещо. това е начин на мислене, тренировка на мозъка. Така че и от по-ранна възраст може да се забележи кой има интерес. Децата от малки обичат да се състезават, да побеждават, а какво е едно математическо състезание, ако не пак своего рода игра, но с друго съдържание? Все пак възрастта има своята роля, защото трябва да се изградят и мисловните връзки.

 

- Кажете, вярно ли е клишето, че географията играе роля за появата на математици, напр. твърди се, че в морските региони се раждали по-надарени математици. Риби, фосфор…


- Може би има нещо, защото математиката е свързана с тренировка на мозъка да бъде комбинативен, да прави комбинации. Ето, да вземем град Поморие, напр., там са родени няколко брилянтни математици, като проф. Н. Янев, проф. В. Петков. От друга страна, като говоря за комбинативност, сигурно и циганчетата биха били добри математици, защото те пък страшно бързо се справят с броене. Това е част от математиката, свързано е с комбинаторика. Ако ги видите как броят, не само пари, но и други неща…! Но при тях по-късно тази комбинативност избива в друга насока.

 

- А Вие познавате ли някой циганин математик? Имате ли колега от този етнос?


- Не, нямам, за съжаление. Но това е, защото те не продължават образованието си, не се развиват. А и за математиката средата е много важна. Има значение с кого си говориш, какво правиш, освен комбинативността, която е необходимо условие, но сама по себе си е недостатъчна. Знанията са много важни. Без да ходи на училище, човек няма как да натрупа система от знания.

 

- Да се надяваме ли, че и по нашите ширини може да се роди някой Бил Гейтс или надежда всяка оставете?


- Защо не. Може да се роди. Но това не е достатъчно. Важното е все пак и нататък как ще се развият нещата. Сред младите има такива, които имат данни. То е като в спорта. Навремето имаше добри спортисти, защото малките надежди отиваха в спортни училища, с тях се работеше целенасочено. Сега тия системи липсват. Някои добри математици пък направо пък прекрачват закона, съблазняват се от парите. Но, генерално, образованието е фундаментът, а то е плачевно, прескачат се цели раздели, кара се на принципа – ден да мине, друг да дойде. Но да не би същото да не е и по отношение на българския език. Нима човек, завършил средно образование, знае да пише? Но по-малко си го признават. Докато по отношение на математиката има хора, които с гордост заявяват, че математиката не им вървяла. Имаше преди време един министър, който тръбеше, че бил слаб математик. Това достойнство ли е, че да се заявява така гръмко? За да не му върви известна вина има той самият, но не по-малка имат и учителите му. Ето така се губи смисълът на образованието…Но има и друго, изпусна се възпитанието, особено за малките, училището е свързано и с възпитанието, а то изобщо изчезна от българското училище. А не може без него. Навремето го обявиха за идеология и го махнаха. Грешка! Казва се „възпитаник” на Харвард, а не „обученик”. Образованието е свързано с възпитанието, с традициите, които усвояваш от своите преподаватели. Т.е. всичко е система.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 13| 32398 |11.06.2015 Проф. Петков: Работодатели чакат студентите ми след изпитa, за да ги наемат . 38| 24948 |25.05.2015 Проф. Петков: С 1 изречение Москов реши съдбата на студентите парамедици! . 4| 10695 |14.05.2015 Проф. Коева: Говоренето на езици предпазва мозъка от болести . 108| 16615 |07.05.2015 Проф. Никола Алтънков: Съветският съюз ни подгони като овце да участваме във войната срещу Германия

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads