34|
9034
|13.08.2015
НОВИНИ
Иван Кръстев: В Кремъл господства не волята на Путин, а двусмислието му
ОПИТЪТ от катастрофалното рухване на СССР, а не някакви геополитически интереси или ценности са ключът към това да се разбере руското стратегическо поведение и вътрешната логика на режима на Путин. От западните анализи на днешна Русия отсъства осъзнаването за “апокалиптичния” начин на мислене в политическия и интелектуален елит на Владимир Путин. Това се казва в авторския коментар на Иван Кръстев за в. “Ню Йорк таймс”.
Кръстев, който ръководи Центъра за либерални стратегии в София и е изследовател от Института за хуманитарни науки във Виена, представя тезите от книгата на бившия съветник на Путин Глеб Павловски “Системата на Руската федерация по време на войната от 2014 г. De Principatu Debili (За слабото княжество)”.
“Предупреждавам - тази книга не е за войната. Който очаква някакви фантазии за войната, няма да намери тук нищо. Войната възниква от натрупването на непредсказуеми обстоятелства. В условията на глобализация всяка война придобива потенциал за глобален мащаб; Бин Ладен и Буш го демонстираха в пълен мащаб. Но като говорим за 2014 година, имам предвид хоризонт на война, по-лоша от иракската или сирийската. Годна ли е Системата на Руската федерация за война със световни мащаби? Ще злоупотребявам с термина Система РФ. Той е по-точен, отколкото имена-идеали като Государство Российское или Россия, използването на които за определения е грешка, водеща към бъркотия”, пише Павловски, който е бил ръководител на закрития през 2011 г. Фонд за ефективна политика.
Иван Кръстев посочва в коментара си за “Ню Йорк таймс”, че докато в “Дългата телеграма” от 1946 г. Джордж Кенан споменава 3 пъти името на Сталин, описвайки система, в която той управлява като император, днес всички анализи за Русия са обилно залети от споменаването на Владимир Путин в опит да се разгадае чрез неговата персона как функционира и какво би направила Москва. Но дали това е правилният подход, пита авторът.
В годините на студената война американците бяха склонни да възприемат вземането на решения в СССР като черна кутия - знаеш какво влиза в нея, знаеш какво излиза от нея, но изобщо нямаш представа какво се случва вътре. Съветската политика бе смятана за загадъчна и стратегическа. Почти не оставаше пространство за личности или за лична философия, единственият начин да разбереш СССР бе да разбереш системата”, пише Кръстев.
Павловски посочва в есетата си, че днес Кремъл все още е толкова загадъчен, но изобщо не е стратегически. Според него политиката на президента е като музиката на джаз група - една безкрайна импровизация в опит да се оцелява през кризите. Авторът някога е “свирил” в тази група повече от 10 години, припомня Кръстев, но след това изпадна в немилост.
Противно на общото впечатление, обяснява Павловски, след като пое лична отговорност за анексирането на Крим и си спечели подкрепа от над 80% от руснаците, Путин е изгубил интерес към оперативното ръководство на държавата. Той иска да бъде информиран за всичко, но не му се иска да се превръща в “домакинята на Русия”.
Така министрите висят часове наред в очакване на нареждания от кабинета на Путин, но те не идват. Той не нарежда, а само слуша. Днес в Кремъл господства не волята на Путин, а двусмислените му действия, в резултат на което ескалират войните между различните фракции във властта.
Погрешна е представата, че Русия войнствено се опитва да пренареди световния ред от идеологически подбуди или че хладнокръвно брани своята сфера на влияние, казва Кръстев. Няма никаква мащабна стратегия. Това, което вдъхновява Кремъл, е да демонстрира правото си да нарушава международните правила. Всъщност да го правиш, без да те наказват, е странната дефиниция на хората около Путин за това как изглежда и се държи една велика сила.
Затова, предупреждава Павловски, Русия е движена от вътрешната си слабост и липсата на визия какво ще стане, когато един ден Путин си отиде.
“Путин успешно направи немислима каквато и да е политическа алтернатива и цялата страна е заложник на това дали той лично се справя. С други думи, огромната му популярност е слабост, а не сила, и лидерът на Русия го знае.”
В статията си Кръстев припомня също как Вячеслав Володин (зам.-шеф на администрацията на Путин) миналата година обобщи представата за безсмъртието на държавния глава с думите: Днес няма Русия, ако го няма Путин. Само че Путин може да се държи като цар, но Русия не е монархия и дъщерите му няма да го наследят в Кремъл.
Партията му “Единна Русия” е ценен инструмент за печелене на фалшифицирани избори, но за разлика от Китайската компартия тя не е самостоятелна, нито идеологически монолитна, за да осигури унаследяването на властта.
“Лишени от визия за бъдещето, руските елити са изкушавани от конспиративни теории и апокалиптични декларации. Както казва Александър Проханов, писател и известен говорител на руските имперски националисти, елитите знаят, че ако опитат да направят Перестройка 2, ще се провалят. “По-добре да предизвикаме нова световна война, отколкото да се опитваме да демонтираме конструкцията на Путин”, казва Проханов.
Кръстев посочва, че днес Кремъл е обитаван не от оцелелите в постсъветския преход, а от хора, готвещи се да оцелеят при най-лошия възможен сценарий. Хора, вярващи, че скоро ще настъпи нова катастрофа, жадуващи за нови кризи и пристрастени към изключителни обстоятелства и политика, в която се погазват правилата.
“Сложният и непредвидим контекст, а не това колко мъгляво мисли Путин, е ключът към разбирането на съвременната руска политика”, посочва Иван Кръстев в коментара си за “Ню Йорк таймс”.
“Предупреждавам - тази книга не е за войната. Който очаква някакви фантазии за войната, няма да намери тук нищо. Войната възниква от натрупването на непредсказуеми обстоятелства. В условията на глобализация всяка война придобива потенциал за глобален мащаб; Бин Ладен и Буш го демонстираха в пълен мащаб. Но като говорим за 2014 година, имам предвид хоризонт на война, по-лоша от иракската или сирийската. Годна ли е Системата на Руската федерация за война със световни мащаби? Ще злоупотребявам с термина Система РФ. Той е по-точен, отколкото имена-идеали като Государство Российское или Россия, използването на които за определения е грешка, водеща към бъркотия”, пише Павловски, който е бил ръководител на закрития през 2011 г. Фонд за ефективна политика.
Иван Кръстев посочва в коментара си за “Ню Йорк таймс”, че докато в “Дългата телеграма” от 1946 г. Джордж Кенан споменава 3 пъти името на Сталин, описвайки система, в която той управлява като император, днес всички анализи за Русия са обилно залети от споменаването на Владимир Путин в опит да се разгадае чрез неговата персона как функционира и какво би направила Москва. Но дали това е правилният подход, пита авторът.
В годините на студената война американците бяха склонни да възприемат вземането на решения в СССР като черна кутия - знаеш какво влиза в нея, знаеш какво излиза от нея, но изобщо нямаш представа какво се случва вътре. Съветската политика бе смятана за загадъчна и стратегическа. Почти не оставаше пространство за личности или за лична философия, единственият начин да разбереш СССР бе да разбереш системата”, пише Кръстев.
Павловски посочва в есетата си, че днес Кремъл все още е толкова загадъчен, но изобщо не е стратегически. Според него политиката на президента е като музиката на джаз група - една безкрайна импровизация в опит да се оцелява през кризите. Авторът някога е “свирил” в тази група повече от 10 години, припомня Кръстев, но след това изпадна в немилост.
Противно на общото впечатление, обяснява Павловски, след като пое лична отговорност за анексирането на Крим и си спечели подкрепа от над 80% от руснаците, Путин е изгубил интерес към оперативното ръководство на държавата. Той иска да бъде информиран за всичко, но не му се иска да се превръща в “домакинята на Русия”.
Така министрите висят часове наред в очакване на нареждания от кабинета на Путин, но те не идват. Той не нарежда, а само слуша. Днес в Кремъл господства не волята на Путин, а двусмислените му действия, в резултат на което ескалират войните между различните фракции във властта.
Погрешна е представата, че Русия войнствено се опитва да пренареди световния ред от идеологически подбуди или че хладнокръвно брани своята сфера на влияние, казва Кръстев. Няма никаква мащабна стратегия. Това, което вдъхновява Кремъл, е да демонстрира правото си да нарушава международните правила. Всъщност да го правиш, без да те наказват, е странната дефиниция на хората около Путин за това как изглежда и се държи една велика сила.
Затова, предупреждава Павловски, Русия е движена от вътрешната си слабост и липсата на визия какво ще стане, когато един ден Путин си отиде.
“Путин успешно направи немислима каквато и да е политическа алтернатива и цялата страна е заложник на това дали той лично се справя. С други думи, огромната му популярност е слабост, а не сила, и лидерът на Русия го знае.”
В статията си Кръстев припомня също как Вячеслав Володин (зам.-шеф на администрацията на Путин) миналата година обобщи представата за безсмъртието на държавния глава с думите: Днес няма Русия, ако го няма Путин. Само че Путин може да се държи като цар, но Русия не е монархия и дъщерите му няма да го наследят в Кремъл.
Партията му “Единна Русия” е ценен инструмент за печелене на фалшифицирани избори, но за разлика от Китайската компартия тя не е самостоятелна, нито идеологически монолитна, за да осигури унаследяването на властта.
“Лишени от визия за бъдещето, руските елити са изкушавани от конспиративни теории и апокалиптични декларации. Както казва Александър Проханов, писател и известен говорител на руските имперски националисти, елитите знаят, че ако опитат да направят Перестройка 2, ще се провалят. “По-добре да предизвикаме нова световна война, отколкото да се опитваме да демонтираме конструкцията на Путин”, казва Проханов.
Кръстев посочва, че днес Кремъл е обитаван не от оцелелите в постсъветския преход, а от хора, готвещи се да оцелеят при най-лошия възможен сценарий. Хора, вярващи, че скоро ще настъпи нова катастрофа, жадуващи за нови кризи и пристрастени към изключителни обстоятелства и политика, в която се погазват правилата.
“Сложният и непредвидим контекст, а не това колко мъгляво мисли Путин, е ключът към разбирането на съвременната руска политика”, посочва Иван Кръстев в коментара си за “Ню Йорк таймс”.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads