Скандал! Попове прибират хиляди от миряните, харчат ги за себе си
На Голяма Богородица в събота нещата не изглеждаха по-различно. Първото принудително вадене на пари става още на входа на църквата. Там задължително стои духовник, който ръси със светена вода. Пред него има табличка, на която се трупат стотинки и левчета. На места тази задача се изпълнява от клисар, което е абсолютно недопустимо. Хората обаче не знаят и дават с пълни шепи, окрилени от идеята, че колкото повече оставят на подноса, толкова по-благородно ще изглежда делото им. Всяко вадене на пари зорко се следи от духовника и ако средствата са „достатъчно”, ритуалът по ръсене се прави с най-големият възможен ентусиазъм.
Следва втора стъпка от легализираното обирджийство. Става дума за пангара със свещите. Там всеки си купува свещи, каквито си пожелае. Продавачът винаги гледа укорително, ако някой се сети да си иска ресто. Това лесно се преглътва, ако не се знае един друг факт. Оказва се, че на големи празници свещениците вкарват свещи, които не са синодални, а контрабандни. Така печалбата остава за джоба на попа. По устав от приходите на свещи се изготвя фонд работна заплата. С тази врътка, която свещените правят от години, реално „ядат” от собствения си официален доход.
Нещата не свършват до тук. Има и трета спирка в схемата. Става дума за масичката между притвора и същинската част на храма. На нея има кандило, от което един поп бърка и помазва посетителите на храма. По всичко личи, че го прави формално, бързо и с отработен рефлекс. Нещата изглеждат като на конвейер, но всеки посетител се натиска да мине оттам, надявайки се, че така ще получи благословия за здраве. Отпред обаче също има поднос за пари и благопожеланието на попа зависи изцяло от размера на банкнотата, която се сложи на него.
След като човекът се е помазал, вече му се дава право да отиде в средата на храма и да целуне празничната икона. До нея обаче ви очаква поредната изненада. Там има огромна каса с надпис: „Дарения за храма”. Целият път до заветната цел е под формата на опашка от хора, от където всеки вижда всичко. На това място миряните предпочитат да пускат книжни банкноти, за да не дрънчат монети пред погледа на множеството поизнервени от чакането хора. Ако овцете ги стрижат два пъти в годината, то от духовното си стадо църквата сваля по четири кожи на всеки голям християнски празник, коментираха пред Фрог нюз възмутени граждани.
Приходите от подносите и касите никъде не се записват и отчитат. Над 30 000 души са влезли във всеки голям манастир за празника на Света Богородица. Ако на всяка спирка са оставили между 4 и 8 лева, това означава, че максималната печалба от цялата дандания достига до 240 000 лв. Данъчните не подозират за съществуването на тези средства. Те обичайно отиват в ръцете на игумена и той еднолична решава на кого по колко да даде от тях.
Отделно от това във всеки храм и манастир има официални каси, които са запечатани с ленти на съответната митрополия или на Светия Синод. На практика това са единствените каси, в които средствата се заприходяват и реално се водят на отчет. Всичко останало се гълта от поповете, твърдят запознати с църковните дела.
В някои храмове има и кутия с мощите на даден светец. До тях задължително също се слага касичка. Шампион по касополагането е столичната митрополитска катедрала „Света Неделя”, където има над 40 каси. Малко известен факт е, че всички се отварят с един ключ, който по правило се държи от председателя на храма. Те не са запечатани и всеки, който се добере до ключа, може да си отваря касите когато намери за добре. Реален контрол на парите, оставени като дарения в тях, няма.
Моля, подкрепете ни.