Славка Божкова пред Фрог: Струва ми се, че тровят патриарха
- Професор Божкова, църквата анатемоса гей -парадите. В същото време периодично избухват в публичното пространство хомосексуални скандали, свързани с духовници. Допустимо ли е това?
- Не, категорично е недопустимо! Лицемерието е престъпно деяние и поведение, което вкарва извършващият го в смъртен грях. Надявам се, че църквата ще съумее да стане по-откровена и да разреши всички вътрешни проблеми от хомосексуално естество, които са ни известни, или пък да обяви че променя мирогледа си за гей връзките. Не знам, никога не съм опитвала нестандартни сексуални взаимоотношения и изживявания, но явно това вероятно не е нещо чак толкова неприятно, след като и високопреосвещени синодали го практикуват. Не може църквата в лицето на своите духовни водачи да бъде двулична. Да има едно лице пред света, замаскирано от вярата и друго лице, за под юргана. Вярата е онова, което дава осмислен път в един човешки живот, а не е средство, от което да се възползваме. Възползването от нея е престъпно. Тези, които очистват, трябва да се очистят. Иначе ще започна да се замислям, дали животът ми не е преминал скучно.
- Възможно ли е църквата да даде заден ход за гей парадите?
- Не бива църквата да променя позиция, по която е приела становище и това е неин принцип. Що се отнася до гей парадите, те не трябва да бъдат обект на омраза, а явление, което трябва да събуди една заспала тревожност и да даде тласък за една осмислена просветителска активност от страна на църквата. Задните й ходове вече никак не са малко. От 9 септември 1944 година църквата все върви със задния си план напред. Най-вече пред силните на деня.
- Но епископ Тихон пред Фрог каза, че Светият Синод взима едно решение, след което започва да действа точно обратното. Не си ли противоречите?
- О, епископ Тихон ... Този човек, колко много е смущавал душата ми, смущава я и сега. Простете, че съм искрена. Толкова години съм имала критично отношение към него, намирала съм своите си основания и сега питате ли ме? Благодарение на интервюто във вашия сайт се удивих на изключителната му смелост да назове проблеми и проблемни процеси, като тревожни тенденции в нашата църква. И истината е , че тези въпроси от една страна вълнуват душата ми на практикуваща православна християнка, но от друга страна епископ Тихон , да си призная, събуди у мен едни заспали чувства. Не зная като мъж или като архиерей, които след моето овдовяване не съм изпитвала с такава страст. Дано намеря пътя, защото знам кое е редно и кое не. Господ да ми помогне, а дядо Тихон да се моли за мен. Аз за това се съгласих на откровен разговор с вас и някак си ми олекна. Не се сърдете, но аз все пак няма да изневеря на трибуната си в сайта Двери. Бг , защото той допълва църквата, тъй като тя сама е твърде немощна в изграждането на обществения си образ и винаги й показва кое е добро и кое е зло. Оу , да поживи Господ целия редакционен екип на нашия православен сайт и най-вече моя разкошен колега проф . Иван Желев, който цял живот на толкова хора е помагал и на какви ли не служби. Само като чета досието му и изпадам във възхита-откровен и всеотдаен. Много е трогателно. Там разкривам едно умилително богословие.
- Явно и вие сте смела, за да признаете открито за събудилите се у вас чувства?
- Вижте, вие сте млада жена, а аз вече прехвърлих 70-те и няма причина да не разкривам душата си гласно. И какво да крия вече!? И без това като вляза в храма, винаги се чудя как ще погледна към свещените образи и как очите на вярващите ще гледат към мен. И се надявам да получа човечност, която сигурно не заслужавам, но за която мечтая, въпреки публично известното, че в миналото съм била предан сътрудник на службите. Правя всичко възможно и мисля, че с Божията помощ ще успея светът на тайните да е част от миналото ми и да заживея в света на явното и светлината. Това, че един човек е събудил нещо красиво у мен чрез своя публична изява и че аз го споделям, не мисля, че е смелост, а просто добронамереност . Достатъчно дълго живея като в галерия с картини ту от ада, ту от някакво българско чистилище. Толкова ме е срам, най-вече от липсата на срам, че писах доноси, а няма как-пиша и сега.
- След като сте били част от бившите тайни служби, как възприемате нашите владици , които се оказаха агенти на ДС?
- Е, след като един от тях избрахме и за патриарх, значи работата с ДС бе само едно говорене след 1989 г. Държавна сигурност е една огромна моя болка. Нищо не е накърнило душата ми така, както този факт за който споменавате. Вижте, вие ме питате как приемам това нещо. Ами не го приемам. Целият ми живот е предимно преминал в изучаване на богословските истини и науки, съобразно тях. Напълно недопустимо и неприемливо е агенти на безбожен репресивен апарат, обслужващ една богоборческа върхушка , подчинена на Кремъл, да бъдат водачи на едно духовно паство и да се наричат духовни пастири. Всички знаем в какво състояние се намира нашето общество. Трудно дори можем да го наречем общество, защото то дори вътре в себе си изобщо не общува. В такова положение най-трудно се дава доверие. Как да се довериш, да довериш дори душата си на хора, които не знаеш с каква цел и мисия са и какви са техните зависимости. Тук не мога да не отбележа, че няма и минута в моя живот, в която да не се моля горещо на Господ за нашите владици . Много ми е мъчно за тях./разплаква се/
- Защо?
- Защото ги разбирам. Винаги да си в зависимост, винаги да си под угрозата на тези, от които си зависим и винаги будността на съвестта ти да е добре приспана от дрогата на самата зависимост. Представям си какво изживяват Техни Високопреосвещенства. Иска ми се да споделя тази болка, но колкото и да желая да съм солидарна с тях, само те си знаят цялата истина. И вие и аз добре си даваме сметка, че на 10 ноември 1989 година ДС не се е изпарила. Зависимостите от нея и в нея са онази мътна вода, в която всеки в България не се знае какво лови.
- Какво уловиха нашите духовници?
- Уловиха нови зависимости. С този въпрос вече сърцето ми е разбито. Да ви призная до 1989 година същите тези хора имаха едни зависимости, а сега още. Тогава поне нямаше корупция, подкупи и такъв подивял хомосексуализъм, за който си говорехме. За 26 години преход това успяха да уловят. Жалко, нали.
- Споменавате за корупция. Какво имате предвид?
- Кой в страната не знае какви далавери се въртят с обществени поръчки. Но знаете ли обаче, че единствено в църквата никакви сделки с фирми не се сключват съобразно Закона за обществените поръчки. В същото време се строи като за световно. Направо ни превърнаха в селски район. И знаете ли защо е така? Това е най-печалното. Държавата в лицето на законотвореца е предвидила умишлено тази работа, за да може именно в църквата, под булото на нейната изначална непорочност, да се извършват най-големите престъпления, за да може чрез нея да се изпират мръсните пари на онези в държавата, които държат други хора в държавата.
- Но това е чудовищно-църквата да е перачница на пари?
- Църквата не е перачница за пари. И никога няма да се превърне в това, защото започнатото на 9 септември развращаване на църквата се надявам, че ще получи своя край.
- Кога виждате да настъпи такава промяна?
- Аз ви казах, дълбоко вярваща жена съм. Когато е рекъл Господ. И именно благодарение на тази работа зная, че ще се случат рано или късно процеси, независещи от нас и от великите и всемогъщи тайни служби. Разчитам на международни промени, които ще предизвикат необратими благотворни процеси във всички сфери на живота ни. А това се надявам, за да видите, че съм откровена с вас, да намали и моята зависимост.
- Като говорите за корупция, може ли да кажете нещо по-конкретно?
-Тук пак трябва да споделя едно съжаление с вас. Често се чудя как изживява митрополит Наум трудностите, които той откри, след като оглави Русенска епархия. Това е една много тежка ситуация и убедена съм, най-вече за него, защото те са му наследство не от кого и да е, а от самия патриарх, който преди това беше русенски митрополит. Дори на официалният сайта на Българската Патриаршия, който за жалост прилича на Работническо дело, владиката Наум качи одитен доклад, който разкри изключителни притеснителни неща, свързани с предходното управление на епархията от времето на дядо Неофит. А всички знаем, че всяка стотинка в църквата е изключително ценна, тъй като парите ужким все не достигат. Въпросите ви са от обществен интерес, не мога да го крия, но моля ви, представете си трудното положение, в което се намира самият патриарх, на когото зависимостите му не му позволиха дори да реагира в тази ситуация.
- От какво е зависим нашият патриарх?
- През януари 2012 г.една част от зависимостите беше осветлена от Комисията по досиетата. Той се оказа агент на ДС с псевдоним Симеонов, но в самото му досие е отбелязано, че то не е цялото. Ние сме семейни приятели , той е толкова добър и талантлив човек, с една прекрасна душевност и всеотдайна сърцатост. Бих казала и с невероятна физическа красота, която много пъти е споменавана от мои близки. Няма ден, в който да не страдам за моя приятел Симеон Димитров, сегашният патриарх Неофит , защото аз поне и представа си нямам кой и как би могъл да го подлага на шантаж с онази част от досието, която липсва. Знаем, че на 3500 души през 1991 година голяма част от досиетата са прочистени. А що се отнася до предоставяне на архиви на БНА, публично известно е, че Комисията по досиетата винаги има проблем. Дядо Неофит, брат му, покойната му майка и други негови близки са едни изключителни хора, които винаги съм обичала и често са ме вдъхновявали. Иска ми се подлеците да ги оставят най-накрая на мира и този тормоз да бъде прекратен. Имам прекрасни спомени от минали години с дядо Неофит и като млад духовник и като архиерей, пътували сме по чужбина и много държа на него. Въпреки всичко казвам ви, той беше най-балансираният вариант за патриарх на БПЦ . Той успя да омекоти остротата на двата управляващи центъра в нашата църква-Пловдив и Ловеч , и се надявам Господ да го дари с дълголетен живот, защото иначе църквата ни ще изпадне в саморазпад . Миличкият ми той... Ама той е толкова послушен... Разрешете ми да ви разкажа. Напоследък имам за какво да се моля често за своята душа и много спомени и хора избликват в съзнанието ми. Често сънувам патриарх Максим, Бог да го прости. Усещам тъгата, но и тревогата му, че църквата ни е в беда. Сънувам също и дядо Натанаил –вечна му памет! Той бе един свят човек, сигурно ще е първият канонизиран агент на ДС.
- Вие споделяте ли притесненията на патриарх Максим?
- Разбира се. Огромно ми е притеснението и покой няма да намеря, докато не разбера окончателния резултат на едно медицинско изследване на което се надявам да се подложи патриарх Неофит.
- За какво изследване говорите?
- От все сърце моля патриарха да отиде в токсикологичното отделение, на която и да е болница, при наистина независими лекари, които той си прецени, в чисти клинични условия и в наистина независима лаборатория , защото имам категоричното убеждение, че патриархът е интоксикиран . Нямам друго обяснение за болнавия вид на човек с уж добър здравен статус. Подозренията ми идват от фактът, че от години около патриархът има два персонажа. Когато те са около него, видимо той е във влошено здравословно състояние. А те никога не го оставят сам. Имам засилени съмнения, че тези хора са свързани с неговите зависимости. Аз не го моля за смелост, аз го моля да остане жив. Надявам се публичното заявяване на тези мои притеснения да счупят оковите му и той най-сетне да се погрижи за себе си, защото ни е нужен и скъп. Той е най-милият човек, когото аз познавам.
- Кои са тези двама души около патриарха?
- Няма нещо, което да не мога да разкрия пред вас и мисля, че това ви стана ясно. Но моля , ви нека помогнем на патриарха, това е важното.
- В момента върви обществена дискусия за възможността да се въведе вероучение в българските училища. Вие като професор по богословие, какво мислите по този въпрос?
- Вижте, на вяра никой не може да бъде научен. Това е архаизъм, изживял времето си. Това, което Светият Синод настоява, е не да се въведе вероучение, а предмет религия и то съвсем основателно. Основателно, не защото държавата, чрез своята образователна система духовно ще просвети българската младеж и не защото така тя ще свърши работата на църквата, а защото е крайно необходимо в България, като страна член на ЕС , да има една богата духовна култура. Само тя може да възпита ценности , които са основата на съвременна Европа, независимо от това, дали тя самата ще признае и живее този факт. Без добро познание в областта на религиозността, а при нас и на това което почти 12 века духовно ни идентифицира, няма да бъдем осъзнати и активни граждани на съвременния свят. Жалко е, че много грешки бяха допуснати при заявяването на това искане от страна на Синода. По този въпрос църквата трябва да ревизира свои методи за убеждаване и да подходи по-адекватно на общата ситуация. Важно е и кой ще я представлява. Убедена съм, че ако тази тема бъде представяна от хора като младият митрополит Антоний, който е модерен, пък и хубавец и чаровник , бъдете убедени, че учениците , да не говорим за ученичките в горните класове, сами ще пожелаят да изучават вероучение. Нали знаете поговорката гласи: По дрехите посрещат, а по акъла изплащат. Дядо Антоний не само е красив и привлекателен, но и добре се носи-чист, спретнат и целият ухае на приятен парфюм. Красота!
- Защо само дядо Антоний споменавате? Другите не са ли така спретнати?
- Вижте, без естетика не може , а и един сексапил може само да направи нещата много по-привлекателни. Споменавам дядо Антоний не заради друго, а защото е добре да бъде за пример на останалите. Владиците не трябва да бъдат суетни и при него това не е суета, а начин на живот. И останалите също трябва да бъдат добре поддържани. Нали си представяте, че никой няма да приеме сериозно един човек над 150 кг ., много дебел, ужасно изглеждащ и с огромна плашеща брада, а на всичко отгоре и понамирисващ. Крайно време е архиереите ни да разберат, че като духовни водачи на хора, открили топлата вода, хигиената наистина е признак на култура.
- Но сигурно за посрещането на Вселенския патриарх Вартоломей всички ще бъдат чисти и спретнати?
- Искрено се надявам, тогава след приключване на местните избори и на ремонтните дейност в столицата, г-жа Фандъкова да не преустанови топлоснабдяването в Синодната палата, защото мокрите кърпички на хора с големи бради няма да свършат работа. Да оставим този въпрос настрани и да се надяваме, че посещението на Цариградския патриарх ще бъде едно достойно събитие, отбелязано по най-почтен начин. Зная, че нашите хора са от много малки населени места в дълбоката провинция и че тоалирането вероятно е само една мечта далеч на двора, на тясно и неприветливо. Разчитам, че това няма да ни превърне и нас в провинция на света и като жена, обичаща огледалото ги моля преди публични изяви и те да се поглеждат в него. Не само като идва големият шеф от Цариград.
- При всичко казано от вас, кажете как младите ще намерят пътя към храма?
- Ако нашите патриарх , митрополити и свещеници не излязат от блажената си дрямка и не свикат Събор, който наистина да обсъди съвременните аспекти на живота, техните предизвикателства и методично организирания отговор на църквата, мъчно ми е, но съвсем скоро младите ще откриват пътища към храма най-много на своя GPS.
-
Моля, подкрепете ни.