Имен ден празнуват Александър и Александра

Св. Александър Константинополски живял по време на царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор, вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Александър бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.

Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: „В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!”. И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра. За друго едно чудо – внезапната смърт на Арий, вследствие на молитвата на св. Александър, сведетелства неговият съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Арий бил еретик, той отхвърлял християнското учение и затова бил осъден на Първия вселенски събор и предаден за отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът държал много на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все сърце се обърнал към Бога с пламенна молитва, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият неин враг.

И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра. Св. Александър починал през 340 г. на 98-годишна възраст.