Проф. Борисов: Колегите първо вземат решения, след това мислят

Ето какво каза на депутатите проф. Борисов.

За да бъда по-ясно разбран, ще дам конкретен пример от парламентарната ни практика, и това е решението за прехвърляне на партидите от частните пенсионни фондове в солидарния фонд на НОИ.

Спирам се на този пример не за да отварям стари рани, нито за да търся виновници и да отправям персонални критики. Спирам се на него, защото:

първо: този пример е концентриран израз на неправилни подходи и методи, които в своята съвкупност формират стил на работа със силно отрицателен заряд,

второ: защото този пример е събирателно-показателен за това как не трябва да се работи в парламента  и

трето: този пример, макар и първи във времето, създаде прецедент и вече съвсем не единствен, дори бих казал, че по-скоро се превръща в неприятна тенденция в законодателна ни практика.

Първото, с което ще започна, базирайки се на този пример, е факт, който определено ме впечатлява във висока степен, защото става дума за начина на вземане на решения в парламента.

Логическата последователност на вземането на едно решение, като правило изисква първо да се премине през процеса на мислене, включително на осмисляне на целесъобразността и последствията от него и едва след това се пристъпва към вземането на решението.

За съжаление имах възможността нееднократно да се убедя, че тази логическа последователност в нашата законодателна дейност е обърната точно в обратна посока – първо се взема решението, а след това започва процесът на мислене за последиците от него и като следствие на това, започва процес на неговото ревизиране, коригиране, допълване и т.н.

Че е така, говори не само посоченият пример, но и десетките допълнения и изменения на почти всеки един закон, та дори и на такива, приети съвсем наскоро.

Или както малко грубичко, но пък съвсем вярно народът е казал, че в случая конят се впряга зад каруцата.

Друго, което определено ме смущава и не приемам често налагания скоростен метод за приемане на някои законодателни решения.

Тук не става дума за една добре осмислена, организирана и проведена по един естествено бърз и резултатен начин процедура.

Става дума за налагане на необяснимо защо от някои парламентарни сили, спешни срокове за приемане, при това често с определено агресивен натиск на налагане на тези срокове, притискане на другия буквално до стената за положително решение без спазване на елементарни правила от парламентарната практика на предварително обсъждане, съгласуване или изслушване на становището на другия.

Това не е добра парламентарна практика и тя не се вписва в демократичния стил на работа.