Управници, дръжте тук сирийските лекари и инженери!

Независимо от факта, че Агенцията по бежанските въпроси на ООН призова държавите от ЕС да се въздържат от дискриминация при осъществяване на програмата за преселване, словашкото правителство беше категорично, че в позицията му не се проявяват признаци на дискриминация. Решението било взето, за да не се нарушава хармонията в отношенията между различните общности, живеещи в страната. "Бихме могли да приемем 800 мюсюлмани, но в нашата страна няма нито една джамия. Как ще се интегрират мюсюлманите, след като не може да им хареса?", аргументира се високопоставен политик.

Тази позиция в Словакия се определя като достойна за уважение. Независимо че страната е малка, тя проявява характер, който може да служи за пример.

В този смисъл Фрогнюз отправя практично предложение към българските власти, които също биха могли да поставят известни условия по отношение на бежанците, които искат да останат у нас. Независимо че не били много и гледали на България уж само като на транзитна страна по пътя си към обетованите западни земи.

Защо обаче ние не се възползваме от "Великото преселение", от добре образованите сирийци, либийци и други бежанци и не обявим, че с удоволствие бихме приели, настанили и предоставили работа на медицински работници, напр.? Нима сред бежанците няма такива? Едва ли! Вероятно една немалка част от тях може би са получили своето образование тъкмо у нас, че даже и поназнайват български език. Но и това не е задължително. Надали пък всички преминаващи през страната до крак са илитерати или малограмотници! Не един репортаж неведнъж ни показваше обратното, минават си и хора от сой, с добро образование и солидни професии.

И ако роним едри сълзи за напускащите ни млади и не толкова млади лекари, медицински сестри и пр., ако специалистите ни действително стават кът, не е ли това достатъчно основание да се възползваме от минаващия през нас близкоизточен поток, сред който вероятно има и светли умове - медицински, инженерни и пр. Разбира се, че не всички от тях ще размислят и ще се откажат от възможностите, които ще им предоставят страни като Германия, Франция, Италия, за да уседнат в България, но не е изключено някой и друг лекар да се позадържи, да опита, току-виж се получило. Номерът е да има воля и държавата и обществото да се възползват от мигрантския поток рационално. Защото нашият проблем е много повече във вътрешната емиграция на собствените ни добре познати малцинства, които нямат нито желание, нито ресурс за интеграция, но се плодят и паразитират върху заплатите, осигуровките и данъците на все по-стремително намаляващите работещи българи.

Пак поради същата причина става жизнено важно да се разсъждава бързо и по въпроса с демографската криза. Не на хартия, а чрез стратегическо важна реинтеграция на българската диаспора от Бесарабия, Западните покрайнини, Банат... Но това е друга тема. Сега най-близкият болен въпрос е как от дефекта да направим ефект. Ако има мерак, значи ще се намери и начин!

Фрогнюз.бг