Кръстовден- въздвижение на Светия Кръст Господен

На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.

Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

4 септември е неподвижен църковен празник, един от най-важните и тържествени - "Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен". В първите три столетия християните не притежават Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септ. 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос. "Българският апокрифен летопис" отразява тези събития така: "… И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този свят се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток… И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място… и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, на който бе разпнат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това място, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение…"