ИСС за ФРОГ: България е донор на качествен човешки материал за други страни

Установени са след проучване на Икономическия и социален съвет, представено днес от председателя на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски и председателя на комисията в ИСС „Труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения”, президент на КНСБ и докладчик по темата Пламен Димитров.

Проучването е направено през май 2015 г. сред 2130 ученици, завършващи средното си образование, от цялата страна, като населените места са разделени в три категории: населени места над 300 000 жители, областни градове и останалите по-малки градове и села.

Целта на проучването  е да се разкрие картината за миграционните нагласи на младежите и да се потърсят специфики и разлики в причините и основанията за  техните намерения. ИСС отчита обществената и социално-икономическата значимост на миграционните проблеми и  в редица свои становища е изразявал загриженост и безпокойство от тенденциите на обезлюдяване на цели региони в нашата страна.

България се превърна в донор на качествен човешки и демографски капитал за други страни. Години наред Икономическият и социален съвет предлага чрез свои документи възможни политики и мерки за решения на проблеми с демографски характер. С това проучване Съветът се обърна директно към младите хора, които завършват средното си образование и са на възраст, когато вече самостоятелно планират живота си, за да се очертае картината на техните миграционни нагласи и доколкото  е възможно да се откроят причините за тези нагласи. Най-общо се  забелязват няколко ясно очертани  обобщения:

1.    Вътрешната миграция може да окаже силно негативно влияние предимно  в по-малките населени места. Вътрешната миграция според проучваната група от млади хора се насочва от малките населена места към по-големите и представлява сериозна  заплаха особено за най-малките селища, определена част от които е възможно да бъдат застрашени от обезлюдяване, ако сегашното поколение на завършващите училище осъществи заявените си намерения да промени мястото си на живеене. Такива нагласи са изразили две трети от анкетираните ученици, завършващи средното си образование. Докато учениците от най-големите градове, където миграционните нагласи са по-ниски, се насочват повече към чужбина, то за учениците от малките населени места по-предпочитано място за реализация е по-голямото  населено място и особено София.

2.    Досегашната емиграция поражда утрешна емиграция, миналите емиграционни вълни пораждат днешната емиграционна вълна. 70% от учениците с нагласа да заминат в чужбина заявяват, че имат близки и роднини в чужбина, при които могат да отидат. Делът на посочилите, че имат близки в чужбина от малките населени места, е по-висок отколкото при младите хора от големите населени места. Колкото е по-малко населеното място, толкова по-висок процент от анкетираните казват, че имат близки в чужбина. Последното твърдение още веднъж показва колко уязвими от миграцията са най-малките населени места. И още един момент в същата посока се откроява в проучването – докато младежите от големите градове имат по-силно изявено намерение да заминат в чужбина сами, то за младежите от малките населени места е по-характерно  желанието  да напуснат страната със семействата си или с част от тях. С други думи демографската опасност за най-малките селища е още по-голяма.

3.    Икономически са причините, които учениците изтъкват като основни за тяхното намерение за промяна на местоживеенето им. По-високият стандарт на живот е най-силният мотив за миграционните нагласи на учениците.

Намирането на работа в населеното място е  основният проблем, независимо от големината на населеното място, успеха на ученика или образованието  на неговите родители. Учениците с по-висок успех много по-често подчертават, че липсва „добра подходяща работа“.

Ниските доходи е другият основен проблем, с който се сблъскват младите хора в населеното място, в което живеят. Всеки втори завършващ средно образование през 2015 година ученик, определя ниските доходи като един от най-сериозните проблеми в своето населено място.

Особена тревога предизвиква обстоятелството, че като следващ основен проблем на своето населено място учениците посочват  недоброто образование. Всеки четвърти завършващ ученик  е определил невъзможността за получаване на добро образование като проблем, който дори е по-сериозен от  този за лошите пътища и транспорт, здравеопазването или  корупцията в населеното място за живеене.

Колкото е по-висок успехът на ученика и образователният статус на семейството му, толкова по-ясно е изразено желанието за заминаване в чужбина. Мотивацията на младежите с миграционни нагласи се формира под влиянието на различни фактори, свързани с местоживеенето, с личния им успех в училище или пък с образователния статус на семейството им. Основният мотив за нагласите да напуснат България за  учениците с висок успех от големите градове е да продължат образованието си в чужбина, а за учениците от малките градове и с по-нисък успех е да си намерят работа извън страната.

В миграционната мотивация обаче на младите хора не присъства емоционално негативно отношение към България. Само 3 % от заявилите намерение да напуснат България отговарят, че не желаят да живеят в България. 97 от 100 завършващи средно образование и имащи намерение да напуснат страната ученици изразяват желание да живеят в България, но за съжаление са налице други съществени проблеми, с които младите хора се сблъскват и които не могат като че ли  да бъдат решени в краткосрочна перспектива.