4|
5027
|17.09.2015
ПОЛИТИКА
Кр. Янков: Законът за МВР не е достатъчно адекватен за контраразузнаване
Промените в Закона за МВР не са достатъчно адекватни по отношение на възможността да има силна контраразузнавателна служба, която да може своевременно да реагира. Това заяви народният представител от „БСП лява България“ Красимир Янков по време на дебатите по Закона за специалните разузнавателни средства.
Депутатът от левицата отбеляза, че когато става въпрос за заплахи за националната сигурност, особено в днешната реалност, възможностите за прилагане на политически, дипломатически и пропагандни мерки за противодействие при предположение или установяване на реална заплаха за националната сигурност, се предхождат от активни действия на специалните служби на държавата. „Това със сигурност води до логиката, че е необходима силна специализирана контраразузнавателна информационна служба за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред“, посочи народният представител.
Той отбеляза, че за първото шестмесечие на 2015 г. са увеличени отказите от съда към органите на МВР за прилагане на специални разузнавателни средства. Красимир Янков цитира и конкретните числа: при 1096 искания за първите шест месеца, отказите са 131, което е повече от 10%. За сравнение – миналата година при повече от 1200 искания, отказите са само 21. Основните мотиви, които са представени, са липса на достатъчно данни за престъпления по чл. 321 от Наказателния кодекс спрямо лица, за които има искания за СРС, образувано вече досъдебно производство, където заявител може да бъде само прокуратурата, липса на данни за умишлено престъпление и недостатъчно аргументи или неправилно изписване.
„В тази връзка когато прецизираме и запълваме празнини в законодателството, трябва да обърнем внимание и на тези, които прилагат Закона – добросъвестно да го прилагат, защото работата на органите на МВР и службите е свързана и с публично одобрение“, каза Янков и поясни, че „публично одобрение“ не означава службите и полицията да имат някакво разрешение, не означава да има предварителни писмени споразумения с представляващите гражданите, местната власт и обществото, а означава полицията да действа по начин, който убеждава, че действията й са в обществена полза, че са с добри намерения и са в съответствие със Закона. „Тогава ние, гражданите, ще възприемем тези действия и ще дадем съгласието си за тяхното прилагане“, посочи Красимир Янков.
Той отбеляза, че за първото шестмесечие на 2015 г. са увеличени отказите от съда към органите на МВР за прилагане на специални разузнавателни средства. Красимир Янков цитира и конкретните числа: при 1096 искания за първите шест месеца, отказите са 131, което е повече от 10%. За сравнение – миналата година при повече от 1200 искания, отказите са само 21. Основните мотиви, които са представени, са липса на достатъчно данни за престъпления по чл. 321 от Наказателния кодекс спрямо лица, за които има искания за СРС, образувано вече досъдебно производство, където заявител може да бъде само прокуратурата, липса на данни за умишлено престъпление и недостатъчно аргументи или неправилно изписване.
„В тази връзка когато прецизираме и запълваме празнини в законодателството, трябва да обърнем внимание и на тези, които прилагат Закона – добросъвестно да го прилагат, защото работата на органите на МВР и службите е свързана и с публично одобрение“, каза Янков и поясни, че „публично одобрение“ не означава службите и полицията да имат някакво разрешение, не означава да има предварителни писмени споразумения с представляващите гражданите, местната власт и обществото, а означава полицията да действа по начин, който убеждава, че действията й са в обществена полза, че са с добри намерения и са в съответствие със Закона. „Тогава ние, гражданите, ще възприемем тези действия и ще дадем съгласието си за тяхното прилагане“, посочи Красимир Янков.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads