РБ иска вдигане на съдебните такси

Една от идеите, които авторите на законопроекта предлагат е увеличение на съдебните такси. Вносителите многократно посочват, че идеите им са свързани с облекчаване работата на Върховния административен съд. Практиката за предлагането на подобни мащабни промени на процесуални закони е те да се предлагат от ресорното министерство, да бъдат одобрени от правителството и едва след това депозирани в Народното събрание. В мотивите не се посочва, защо депутатите не са предпочели инициативата за промени в АПК да се инициира от Министерството на правосъдието. Съществена подробност е, че от 11-те вносители на поправките едва двама са посочили, че имат юридическо образование. Най-сериозен ефект върху бизнеса и гражданите имат идеите на реформаторите, които са свързани с увеличение на съдебните такси.

“Въвеждането в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и някои специални закони на 4% държавна такса за подаване на касационни жалби ще ограничи злоупотребата с правото на жалба. В момента таксата за касационно обжалване на ревизионни актове е 25 лв., което не отговаря на пазарните условия, нито е достатъчно да покрие разходите на съда”, твърдят авторите. В мотивите се уточнява, че още: “В кодекса се предвижда увеличаване на таксите при касационното обжалване. На първо място има една безплатна съдебна инстанция, която гарантира достъп до съд като защита срещу администрацията. И съвсем нормално е, който е недоволен, но не от администрацията, а от произнасянето на съда, да внесе една относително неголяма сума. С настоящите изменения се изоставя традиционната практика всички съдебни такси да се уреждат с подзаконов нормативен акт – тарифа - именно с оглед осигуряване на по-голяма стабилност чрез първично, законово уреждане на този въпрос. В случай, че се възприеме подходът всички такси да се уреждат с тарифа, то първо следва да се задължи Министерският съвет да измени тарифата и чак след това да се заличат от кодекса, съответно от специалните закони, текстовете, уреждащи дължимостта и размерите на таксите. Заливането на Върховния административен съд с касационни жалби го лишава от възможност внимателно да обмисля решенията си и да обобщава съдебната практика. В големия брой случаи по света касационната жалба не е масово използван случай при административни обжалвания. В съответствие с принципа на равенство, таксите при касационно обжалване се отнасят за всички страни в производството, като същевременно се отчитат и различията във финансовите възможности на гражданите и останалите страни”. “Тази промяна ще доведе и до увеличение на приходите в бюджета от събираните съдебни такси”, твърдят вносителите, а според финансовата обосновка, ако през 2014 г. 35% от издадените от НАП ревизионни актове са обжалвани, то при увеличението на съдебната такса този процент ще бъде намален на 28 на сто, а приходите сериозно увеличени. “Предлаганият законопроект цели, без да променя философията и основните принципи на Административнопроцесуалния кодекс, да отрази налагащите се промени в резултат на близо десетгодишното прилагане на кодекса, да прецизира текстове, по които има противоречива практика, да попълни празноти в регулацията, да отрази актуалния етап на електронизация на съобщенията, да въведе конкретни срокове за все по-съществено прилагане на електронната идентификация, да облекчи работата на Върховния административен съд… без съмнение, претовареността на ВАС, поради ангажирането му като първа съдебна инстанция по редица спорове, в момента препятства осъществяването на тази цел”, гласят част от мотивите на вносителите.

“Една от важните промени в Кодекса е подробната уредба на института на мълчаливото съгласие. Това изменение улеснява законодателя при въвеждането на принципа в специалните закони и създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи. Създават се допълнителни гаранции срещу бездействието на администрацията, като се предвижда административните съдилища да следят за мълчаливите откази и да изискват доказателства от административните органи за произнасянето им в срок”, отбелязват още авторите на предложенията. Друго съществено изменение, което се предлага е “когато Върховният съд се произнася като първа инстанция, делото се разглежда в състав от един съдия, с изключение на случаите, когато се разглеждат жалби срещу актове на колективни органи или подзаконови нормативни актове или когато това е единствената съдебна инстанция. В този случай обжалването ще става пред тричленен състав на същия съд”. Сред другите нови моменти, които биха влезли в сила, ако бъдат гласувани от мнозинството в Народното събрание са и: “възможност за налагане на обезпечителни мерки в изпълнителното производство и на други административни органи, освен на длъжника по изпълнителното основание”, както и промяна на режима на съобщенията, т.е. страните по делата ще могат да бъдат известявани чрез интернет, чрез SMS-съобщения, както и чрез призовкари.

“Кодексът предвижда опростен, не губещ време, но ефективен механизъм за уеднаквяване на съдебната практика в отделенията на Върховния административен съд. Кратката процедура по уеднаквяване се задейства от граждани или организации, които са били страни в приключили с влезли в сила решения или определения дела и не води до отмяна на тези решения или определения”, предлагат 11-те народни представители от РБ.

Нов момент е и предложението за промяна на началния момент, от който тече срокът за обжалване на решението на възложителя по ЗОП за откриване на процедурата, с цел по-добра защита на интересите на заинтересованите лице.